Решение № 10099 от 27.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3337/2009 г.

Решение № 10099 от 27.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3337/2009 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по подадена касационна жалба от Зорка Спасова Тодорова от гр. Дупница, против решение от 25.11.2008 г., постановено по адм. дело № 03596/2006 г. по описа на Софийски градски съд-административно отделение, с което е отхвърлена жалбата й против ДРА № 956/03.11.2005 г. издаден от Роза Тодорова Зрънчева-ръководител екип при ТДД гр. Кюстендил, потвърден с решение № 1309/15.06.2006 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП гр. София. В касационната жалба са изложени съображения за незаконосъобразност на постановеното решение поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Жалбоподателката твърди, че съдът е нарушил правото й на защита, тъй като е допуснал съдебно-счетоводна експертиза за която е бил внесен своевременно депозит, но е решил делото без да се даде възможност на назначеното вещо лице да изготви заключение. Иска се отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Ответникът - Директора на Дирекция "ОУИ" гр. София не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на СГС - административно отделение е отхвърлена жалбата на Зорка Спасова Тодорова от гр. Дупница, против ДРА № 956/03.11.2005 г. издаден от Роза Тодорова Зрънчева-ръководител екип при ТДД гр. Кюстендил, потвърден с решение № 1309/15.06.2006 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП гр. София. За да постанови това решение съдът е приел, че данъчният орган правилно е увеличил финансовия резултат по фактура № 209/30.11.2000 г. издадена от "Дивърдри" ООД на основание чл. 23, ал. 2, т. 16 ЗКПО с наименование на стоката или услугата "по договор", отразена като разход в счетоводството на ДЗЛ, тъй като осчетоводената фактура не съдържа всички необходими реквизити, няма документална обоснованост, липсва основание и предмет на стопанската операция. Приел е също така, че правилно е увеличен финансовия резултат и по фактура № 11/10.11.2000 г. издадена на Община гр. Бобов дол, която не е отчетена като приход, тъй като останалите две фактури са в кочана, а първият екземпляр не е приложен там в случай, че фактурата е анулирана. Предвид това е приел, че е налице хипотезата на чл. 23, ал. 2, т. 14 ЗКПО, действаща към процесния период на 2000 г., "приходи които не са отчетени съгласно установения нормативен ред". По отношение на фактура № 204/25.02.2004 г. издадена от "Идис Интернационал 2004 г. " е приел, че правилно данъчните органи са извършили увеличение финансовия резултат на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО, тъй като по тази фактура е отчетен разход в нарушение на счетоводното законодателство и принципа на документалната обоснованост. По тези съображения съдът е отхвърлил жалбата срещу акта. Тук следва да се отбележи, че неправилно в мотивите съдът е обсъждал и фактура № 29/01.11.2000 г. издадена от ЕТ "Райчо Джаджаров", която не е била предмет на обжалване по административен ред, тъй като изрично в Решение № 1309/15.06.2006 г. директорът на Дирекция "ОУИ" е посочил, че ДРА е обжалван само по отношение на фактури № 209/30.11.2000 г, от "Дивърдри" ООД, № 11/10.11.2000 г. на Община гр. Бобов дол и фактура № 204/25.02.2004 г. издадена от "Идис Интернационал" ЕООД. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба не са посочени никакви оплаквания против съдебното решение касаещи нарушение на материалния закон, но независимо от това, на основание чл. 218, ал. 2 АПК следва да бъде извършена касационна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. След като извърши такава проверка настоящата инстанция счита, че решението е постановено при правилно установена фактическа обстановка и е в съответствие с разпоредбите на чл. 23, ал. 2, т. 10, 13 и 14 ЗКПО, в приложимите редакции към съответните данъчни периоди на 2000 г. и 2004 г. В обжалвания ДРА се съдържат констатации за осчетоводени разходи по фактури № 209/30.11.2000 г. и № 204/25.02.2004 г., които разходи са довели до намаление на финансовия резултат и които данъчно задълженото лице не може да докаже документално по реда, изискван в съответните нормативни актове. По отношение на фактура № 11/10.11.2000 г. издадена на Община гр. Бобов дол, ревизиращите органи са констатирали, че по тази фактура не е отчетен приход, нито пък фактурата е анулирана, поради което намира приложение разпоредбата на чл. 23, ал. 2, т. 14 ЗКПО. Съгласно тази разпоредба (в приложимата редакция за 2000 г.), финансовият резултат преди данъчното преобразуване не увеличава със: приходите, неотчетени съгласно установения с нормативните актове ред. Тези констатации на данъчните органи не са били оборени и като е отхвърлил жалбата срещу издадения ДРА съдът е постановил правилен съдебен акт. Неоснователни са възраженията в касационната жалба, според които съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като е лишил страна от доказателства неизслушвайки заключението на поисканата съдебно-счетоводна експертиза, за която страната твърди, че е внесла своевременно депозит. Възражението е неоснователно, тъй като от доказателствата по делото не се установява това твърдение. Видно от доказателствата и материалите по дело № 03596/2006 г. на СГС нито има молба нито пък в протоколите е отразено такова искане за назначаване на експертиза. Напротив видно от протокол изготвен на 15.V.2007 г. съдът изрично е дал възможност на жалбоподателката да направи доказателствени искания и е посочено, че в противен случай делото ще се реши въз основа на представените доказателства по преписката. До решаване на делото такива искания не са постъпвали. От представените пред настоящата инстанция доказателства е видно, че цитираната призовка от 05.11.2008 г. касае друго дело на СГС № 03593/2006 г., а не настоящето по което е постановено обжалваното решение. Представената вносна бележка за внесен депозит за вещо лице също се отнася за друго дело № 03595/06 г. на СГС. Предвид изложените съображения и тъй като не се установиха твърдяните касационни основания за отмяна следва обжалваното решение като правилно и обосновано да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,