Решение № 15386 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10154/2018 г.
ВАСI отделение11.12.2018 г.докладчик Йордан Константинов
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1347 на Административен съд – Варна, 33-ти състав, от 25.06.2018 г., постановено по адм. дело № 2771/2017 г. ОСЪЖДА "Хъни Голд" - ЕООД, ЕИК 148095849, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. "Струга" № 33, ет. 7, ап. 51, представлявано от управителя И. И., да заплати на Териториална дирекция на Национална агенция по приходите – гр. Варна юрисконсулско възнаграждение в размер на 100 /сто/лв. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 15386 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10154/2018 г., I о., докладчик съдията Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 1347 от 25.06.2018 г., постановено по адм. д. № 2771/2017 г., Административен съд – Варна, 33-ти състав, е отхвърлил жалбата на "Хъни Голд"-ЕООД, ЕИК 148095849, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. "Струга" № 33, ет. 7, ап. 51, срещу Заповед № 344-ОП/25.08.2017 г. на директора на дирекция "Контрол" при ТД на НАП - Варна, с която на основание чл. 186, ал. 3 ЗДДС му е наложена принудителна административна мярка, изразяваща се в запечатване на обект – ресторант "Санторини", находящ се в гр. Варна, к. к. "Чайка", плаж "Кабакум", и забрана за достъп до него за срок от 7 дни, С решението жалбоподателя е осъден да заплати на дирекция "Контрол" при ТД на НАП – Варна юрисконсулско възнаграждение в размер на 150 лева. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "Хъни Голд" - ЕООД, ЕИК 148095849, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. "Струга" № 33, ет. 7, ап. 51, чрез процесуалния му представител адв. П. Манолова. В същата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно, като постановено в нарушение на материалния отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Варненския административен съд и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорената заповед. Претендира присъждане на разноски. Ответният по касационната жалба директор на дирекция "Контрол" при ТД на НАП – гр. Варна чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на подадената касационна жалба. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационна жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението Административен съд – гр. Варна е отхвърлил жалбата на "Хъни Голд" - ЕООД, ЕИК 148095849, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. "Струга" № 33 ет. 7, ап. 51, срещу Заповед № 344-ОП/25.08.2017 г. на директора на дирекция "Контрол" при ТД на НАП - Варна, с която на основание чл. 186, ал. 3 ЗДДС му е наложена принудителна административна мярка, изразяваща се в запечатване на обект – ресторант "Санторини", находящ се в гр. Варна, к. к. "Чайка", плаж "Кабакум", и забрана за достъп до него за срок от 7 дни. Съдът е описал установената фактическа обстановка във връзка с издаване на ПАМ, показанията на актосъставителя и другите двама свидетели П. У. и К. Д., след което е пристъпил към изграждане на своите правни изводи. Прието е, че заповедта съставлява индивидуален административен акт, че е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, съдържа мотиви относно фактическото и правното основание за налагане на мярката, че в жалбата не се твърди, а и при извършената от съда проверка не са констатирани нарушения на административно производствените правила. Решаващият съд е приел, че издадената заповед е в съответствие с материалния закон, като систематизирани мотивите в тази насока се свеждат до следното: 1. Възпроизведено е съдържанието на разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1 ЗДДС, както и на чл. 25 от Наредба № Н – 18 /13.12.2006 г., който въвежда задължение за отчитане на продажбите с касов бон. Посочено е, че по същество жалбоподателят не отрича факта на неиздаване на касов бон, но твърди, че това се дължи на технически причини, за които той не носи вина. 2. Съдът е изложил виждането си защо намира направеното възражение на жалбоподателя за неоснователно: а/Съгласно чл. 36, ал. 1 от цитираната наредба, при блокиране на фискално устройство продажбите се документират с касови бележки от кочан, което в случая не е сторено. Издаденото извлечение от складова програма не съдържа всички необходими реквизити на фискална касова бележка съгласно чл. 26 от Наредбата. б/Обяснението на жалбоподателя за наличие на технически проблем е недостоверно. След като от налично фискално устройство в обекта е издадено извлечение от складова програма, след като свидетелката Драгнева посочва, че това е единственото фискално устройство в обекта, то е логично, да може да бъде издаден и фискален бон. Наличието на технически проблем не е било вписано от управителя на дружество в съставения веднага след нарушението констативен протокол, нито е посочено в издадения впоследствие акт за установяване на административно нарушение. Излагането на фактическо твърдение за отсъствие на мрежова връзка е направено за пръв път едва в жалбата до съда срещу издадената заповед за налагане на ПАМ, а обясненията на страната в съдебен процес са средство за защита и по тази причина могат да се ползват като доказателствено средство само срещу нея, но не и в нейна полза. в/ Съставеният констативен протокол е официален свидетелстващ документ, чиято вярност не е оборена в процеса, като съдът е обосновал извода си с анализ на свидетелските показания. г/ Извлечението от складовата програма е разпечатано в 12, 05 часа на 24.08.2017 г., а в 12, 09 часа е разпечатан дневен отчет от фискалното устройство, след легитимиране от контролните органи, съответно в 12, 13 часа е разпечатан касов бон, от което следва, че технически проблем не е съществувал. д/ На отделен ред съдът е изложил мотиви защо не кредитира показанията на свидетелката Драгнева в частта, в която твърди, че тя не работи с компютърната програма и по тази причина не я познава, тъй като това се опровергава от останалите доказателства по делото, в това число показанията на контролните органи, че свидетелката е приела както поръчката, така и плащането за нея, а в издадения в последствие фискален бон името й фигурира като касиер. 3. Направен е извод, че от доказателствата по делото се установява, че е осъществен фактическия състав на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. 4. Решаващият съд е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя за неспазване на целта на закона. В тази връзка е извършен анализ на чл. 22 ЗАНН относно същността на принудителната административна мярка. Отбелязано е, че в случая е налице и вредоносен резултат, тъй като неотчитането на продажбата влияе върху размера на търговския оборот, който служи като основа за облагане с корпоративен данък. На отделен ред са изложени мотиви защо съдът не споделя изложеното в решението на ВАС по адм. д. № 5770/2018 г. /което не се споделя и от настоящия касационен състав/, че с налагането на ПАМ не могат да се предотвратят нарушението и неговите вредни последици. Прието е, че маловажността на нарушението има значение единствено за определяне на продължителността на мярката при условията на оперативна самостоятелност на органа. 5. Изложени са на отделен ред мотиви за съразмерност на мярката с нарушението предвид установения с чл. 6 АПК принцип за съразмерност, като е прието, че при максимален срок на мярката от 30 дни определения от органа срок на действие от 7 дни е съразмерен. Направен е краен извод за законосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ. Решението на Административен съд – гр. Варна е правилно и законосъобразно. Основното оплакване в касационната жалба на "Хъни Голд" - ЕООД е за допуснато нарушение на закона. Навеждат се доводи, че предвид установената фактическа обстановка относно допуснатото нарушение наложената принудителна мярка се явява несъразмерна и в несъответствие с целта на закона. По направените оплаквания настоящият състав на касационната инстанция приема за установено следното: По делото няма спор за факти. Не е спорно и обстоятелството, че след издаването на оспорената заповед с резолюция за освобождаване от административно-наказателна отговорност от 11.12.2017 г. на директора на ТД на НАП-гр. Варна /л. 16 от делото/, дружеството касатор е било освободено от административно-наказателна отговорност и предупредено, че при повторно нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Спорното обстоятелство е дали при така установената обстановка са налице законови условия за налагане на принудителна административния мярка. Даденият положителен отговор на спорния въпрос от страна на първоинстанционния съд е логически обоснован на фактите по делото и при правилно тълкуване и приложение на материалния закон. Административният съд е подходил сериозно и отговорно към спора, като е изложил подробни мотиви за всяка от едно от относимите към спора обстоятелства. Правилно и в съответствие с фактите по делото е прието за неоснователно възражението на задълженото лице, че неотчитането на контролната продажба се дължи на технически проблем. Правилно и обосновано е направено и тълкуване на закона относно същността на принудителната административна мярка, нейните основни функции, и защо същата е в съответствие с целта на закона и при спазване на принципа за съразмерност, установен в чл. 6 АПК. Наложената принудителна административна мярка съответства на чл. 22 ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Вярно е, че съществува противоречие в съдебната практика относно функциите и целите, които се постигат от прилагането на ПАМ от типа на процесната. Настоящият съдебен състав намира, че независимо от несъвършеното законодателство в тази сфера - при ПАМ по ЗДДС не е предвидено незабавно действие на заповедта, както при аналогична ситуация по ЗАДС, което променя доказателствената тежест; не е предвидена възможност за незабавно заплащане от нарушителя на обезщетение или гаранция в полза на държавата като средство за избягване на налагането на ПАМ; нормата на чл. 187, ал. 4 ЗДДС е неефективна поради забавеното издаване на наказателното постановление за извършеното нарушение и прочие, с прилагането на принудителни административни мерки, които са съобразени с вида и размера на нарушението, се постига в по-пълна степен целта на закона за дисциплиниране на стопанските субекти за спазване на данъчното законодателство. Като е стигнал до краен извод за законосъобразност на заповедта на директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП – гр. Варна за налагане на принудителна административна мярка, Административен съд – гр. Варна е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса дружеството касатор следва да бъде осъдено да заплати на ТД на НАП-гр. Варна юрисконсулско възнаграждение в размер на 100 лв. Водим от горното и на основание на чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение,