Решение № 3683 от 14.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7399/2011 г.

Решение № 3683 от 14.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7399/2011 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от адвокат Христо Стефанов Милчев от ГАК, действащ в качеството си на процесуален представител на: 1. Еднолично дружество с ограничена отговорност с наименование на фирмата "ЛОЗИ 2008", гр. Монтана, представлявано от Лозанка Ангелова Трифонова; 2. ЕТ "ЧУШКАТА - Ангел Валентинов"; 3. Еднолично дружество с ограничена отговорност с наименование на фирмата "Биволари", село Комощица; 4. ЕТ "БТ ТРАНС - Антон Симов"; 5. Божидар Димитров Николов от село Якимово; 6. Боян Иванов Миланов от гр. Монтана; 7. Боян Петров Иванов от с. Якимово; 8. Васил Алексиев Йосифов от с. Якимово; 9. Димитър Ефремов Иванов от с. Якимово; 10. Евгени Любомиров Стойков от гр. София; 11. Елиан Тодоров Средков от с. Якимово; 12. Емил Николов Михайлов от с. Якимово; 13. Семчо Миронов Димитров от с. Якимово; 14. Михаил Христов Михайлов от с. Якимово; 15. Петранка Георгиева Средкова от с. Якимово; 16. Младен Петров Младенов от с. Якимово; 17. Георги Спасов Радков от с. Якимово; 18. Любомир Янакиев Горанов от с. Якимово; 19. Стефчо Венелинов Атанасов от гр. Берковица; 20. Милен Иванов Миланов от гр. Монтана; 21. Илия Върбанов Стефанов от с. Якимово; 22. Мирчо Каменов Андреев от с. Якимово; 23. Валентин Димитров Върбанов от с. Якимово; 24. Здравко Любенов Здравков от гр. София; 25. Мариана Милчова Димитрова от с. Якимово; 26. Йордан Бориславов Цветков от гр. Лом; 27. Борислава Йорданова Бориславова от гр. Лом; 28. Милко Николов Данов от гр. София; 29. Ивайло Дафионов Иванов от с. Якимово; 30. Николай Красимиров Петков от гр. Монтана; 31. Цветослав Валентинов Станчев от с. Якимово, против решението от 03.02.2011 г., постановено по административно дело № 550/2010 г. по описа на Административен съд - Монтана. Жалбоподателите считат, че решението с което е отхвърлена жалбата им против Заповед № 460 от 30.09.2010 г., издадена от Зорница Александрова на длъжност Директор на ОД "Земеделие" - Монтана, е неправилно и незаконосъобразно. Твърдят, че изводите на съда противоречат на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и че неправилно съдът е приел, че не се е доказало в процеса наличието на непропорционално разпределение на предоставените за ползване земи, игнорирайки представените безспорни писмени доказателства. По тези и други съображения молят решението да бъде отменено. Ответникът - Директорът на Областна дирекция "Земеделие" - Монтана, не заявява становище по касационната жалба. Заинтересованите страни: Петко Боянов Георгиев, Иван Григоров Елисенкин, Галя Василева Трифонова, Васил Димитров Трифонов, "Биоланд - БГ" ООД, Тони Георгиев Тодоров, Емил Георгиев Евстатиев, ЕТ "Иван Велков", ЕТ "Милениум - Ангел Недялков", Любен Недялков Петров, ЕТ "Пандев - Стоян Пандев", "Пепе груп" ООД, Антоанета Станишева Станишева, ЕТ "Надков - Ивайло Георгиев", Валери Цветанов Владимиров, "Пивел" ООД, Дарин Иванов Горанов, "Анием" ЕООД, Ирена Георгиева Симова, Косьо Николов Рачев, "Агро Сантия" ЕООД, "Деа Агро" ЕООД, "Златия Агро" ЕООД, "Тератонс" ООД, Албена Николова Александрова, Георги Ангелов Георгиев, ЕТ "Монд К. Иванов", Иван Петров Димитров, Малинка Живанова Стоянова, Мариела Жорова Кирилова, Огнян Филипов Василев, Павлин Василев Илиев, Юлия Иванова Кръстева, ЕТ "Иван Ангелов", Милан Димитров Стаменов, Пламен Стефанов Петров и Надежда Иванова Робова, също не вземат отношение по жалбата. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че така подадената касационна жалба е допустима, а по същество се явява основателна и следва да бъде уважена. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че атакуваният административен акт - заповед от 30.09.2010 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" за определяне ползването на земеделската земя в определен масив, е законосъобразен. Актът е бил издаден от компетентен орган, в установената форма, на основание чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ и чл. 3, ал. 4 от Устройствения правилник на ОДЗ. В хода на съдебния процес не е било изяснено по категоричен начин дали органът е спазил нормата на чл. 37в, ал. 3 от закона, доколкото между ползвателите не е било постигнато споразумение при условията на ал. 1 от цитираната норма. Основателно е касационното възражение, отнасящо се до липса на детайлен и прецизен анализ на условията, който е мотивирало органа да състави проект на разпределение между ползвателите по двете хипотези на нормата. При посоченото разпределяне са били представени документи за собственост, наем и аренда, като съдът не е посочил кои от тях счита за недостоверни, като се е задоволил да посочи най-общо техните пороци. Установяването на фактическите основания по издаването на един административен акт е основен предмет на последващия съдебен контрол. Именно в съдебното производство е наложително извършването на подобна проверка, която да установи налице ли са били основанията за издаването му. В самата административна преписка също липсват данни за обсъждане на направените в тази връзка възражения. Основателно е и възражението на касаторите по отношение на поисканите от тях за събиране нови доказателства, които са били отхвърлени от съда, а част от тях са свързани с ползването на специални знания, които щяха да решат възникналите между страните разногласия. Постановеното от Административен съд - Монтана съдебно решение е съобщено на жалбоподателите чрез техния процесуален представител на датата 21.02.2011 г. Касационната жалба е изпратена чрез куриерска служба ЕКОНТ ЕКСПРЕС на 07.03.2011 г., поради което се явява депозирана в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок. Подписана е от надлежно упълномощен адвокат-пълномощник на страни по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо които постановеният съдебен акт е неблагоприятен. Предвид тези факти, касационната жалба се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, е и основателна. С решение от 03.02.2011 г. по адм. дело № 550/2010 г., в производство по реда на чл. 37в, ал. 5 от ЗСПЗЗ, на основание чл. 172, ал. 2, предл. 5 от АПК, Административен съд - Монтана, I състав ОТХВЪРЛЯ жалбата на "ЛОЗИ 2008" ЕООД, ЕТ "ЧУШКАТА - Ангел Валентинов", "БИВОЛАРИ" ЕООД, ЕТ "БТ - ТРАНС - Антон Симов", Божидар Димитров Николов, Боян Иванов Миланов, Боян Петров Йорданов, Валентин Димитров Върбанов, Васил Алексиев Йосифов, Димитър Ефремов Иванов, Евгени Любомиров Стойков, Елиан Тодоров Средков, Емил Николов Михайлов, Семчо Миронов Димитров, Михаил Христов Михайлов, Петранка Георгиева Средкова, Младен Петров Младенов, Георги Спасов Радков, Любомир Янакиев Горанов, Стефчо Венелинов Атанасов, Милен Иванов Миланов, Илия Върбанов Стефанов, Мирчо Каменов Андреев, Здравко Любенов Здравков, Мариана Милчова Димитрова, Йордан Бориславов Цветков, Борислава Йорданова Бориславова, Милко Николов Данов, Ивайло Дафинов Иванов, Николай Красимиров Петков, Цветослав Валентинов Станчев, всичките със съдебен адрес - гр. Габрово, ул. "Кирил и Методий" № 27, ет. 1, ап. 4, с която е оспорена заповед № 460/30.09.2010 г. на Директора на Областна дирекция "Земеделие" - Монтана. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е констатирал при извършване на служебна проверка на основание чл. 168, ал. 1 от АПК, че административният акт е издаден от оправомощения, съгласно разпоредбата на чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ административен орган. При издаването на акта е спазена предписаната от закона форма, като са отразени и предписаните в чл. 59, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ реквизити, с фактическите и правни основания за издаване на заповедта, при спазване на целта на закона, прогласена в чл. 1 и чл. 37б, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Във връзка с релевираните основания за отмяна по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК, съдът е приел, че не са налице съществени нарушения на административно-производствени правила - съгласно разпоредбата на § 28 от ЗИДЗСПЗ, сроковете по чл. 37в от закона са удължени с един месец, непосочването в заповедта на органа, пред който се обжалва не може да се квалифицира като съществено процесуално нарушение, тъй като не може да попречи на адресатите на акта да упражнят своите права като го оспорят пред съда. За неоснователно е прието и твърдението в жалбата за наличие на съществено процесуално нарушение с оглед промяна в състава на комисията по чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ - след прекратяването на служебното правоотношение по молба на един от членовете, същия със заповед на Директора на ОДЗ - Монтана е заместен в състава на комисията от друго лице, като оспорения акт е постановен от колегиалния орган в пълния му състав с новия член. На последно място съдът е приел, че не е налице и противоречие на заповедта с материално-правни разпоредби. Не е споделил възражението в жалбата, че земеделските имоти в землището на с. Якимово не са разпределени пропорционално, както и направения извод, че в противоречие с цялата правна доктрина се изменят и прекратяват валидни договорни отношения и се изменя волята на страните по облигационни отношения от не-страна по същите, като се е позовал на съществуващото обективно право (Глава 5 "а", чл. 37б - 37г отЗСПЗЗ) и на известния факт, че съдът не е законодателен орган, а правораздава по влезлите в сила законови и подзаконови нормативни актове. Съдът е посочил, че поддържаното непропорционално разпределение на земеделските земи не се е доказало, както и направените в тази връзка твърдения. Подчертал е, че много от имотите, за които се поддържа, че не са взети от АО предвид при постановяване на АА, не са включени в декларациите и в анкетните карти, а част от представените договори за аренда, за които се поддържа, че не са взети предвид от АО при определяне на площите, не са заверени и вписани по надлежния ред и са с недостоверни дати. Съдът е посочил още, че и без специални знания не е трудно да се анализира от представените по делото доказателства, в т. ч. и от текста на заповедта, че е спазен прогласения от разпоредбата на чл. 37в, ал. 3, т. 1 принцип - ползвател на масива да е този с най-много собствена и/или арендована/наета земя в масива и в тази връзка е направил извод, че никой от жалбоподателите не е доказал, че той е този ползвател и в негов ущърб масивът е предоставен на друг. На последно място съдът е посочил, че по делото не са се установили и нарушения по отношение на втората хипотеза на чл. 37в, ал. 3, т. 2 ЗСПЗЗ. Като краен извод според съда обстоятелството, че част от ползвателите не са доволни от служебното разпределение (при липсата на споразумение между тях), не е идентично на незаконосъобразност на административния акт, който е постановен при спазване на основния принцип при разпределението по чл. 37в, ал. 3, т. 1 ЗСПЗЗ. При касационната проверка на така постановеното съдебно решение, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - Четвърто отделение констатира следното: Пред Административен съд - Монтана е обжалвана заповед № 460 от 30.09.2010 г. на Директора на Областна дирекция "Земеделие" - Монтана, с която е определено разпределението на ползването на земите по масиви за землището на с. Якимово, област Монтана, за стопанската 2010 - 2011 г. по ползватели, които на 167 страници са посочени поименно, както и номера на имота, площта му и неговия собственик и дължимо рентно плащане за имотите по чл. 37в, ал. 3, т. 2 ЗСПЗЗ. В жалбата срещу тази заповед се правят няколко възражения, които съдът е обсъдил. Правилно е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в установената форма, посочени са фактически и правни основания, както и че не са налице съществени нарушения на административно-производствени правила относно непосочването в заповедта на органа, пред който може да се обжалва, сроковете за сформиране на комисията и нейния състав, както и срокът за издаване на заповедта. Всички изложени в тази връзка съображения се споделят напълно и от касационната инстанция. Решението обаче в частта му, в която съдът е приел, че не е налице противоречие на заповедта с материално-правни разпоредби, е постановено при неизяснена докрай фактическа обстановка. Този извод не може да бъде проверен предвид несъбиране на релевантни за изхода на спора доказателства. Съдът на няколко пъти в решението си е посочил, че жалбоподателите не са доказали твърденията си, но самият той в открито съдебно заседание на 18.01.2011 г. е оставил без уважение исканията на страните за допускане на писмени доказателства и за назначаване на съдебно-техническа експертиза. По делото са приложени само два договора за аренда, и двата вписани в службата по вписвания, поради което е неясно от къде съдът е направил извода си, че те нямат достоверна дата. Действително в кориците на делото се намират и два невписани договора - за наем и пренаем, но от тях не може да се направи извод за всички останали договори, имоти и лица. За да се отговори на основния за този спор въпрос - дали е спазена разпоредбата на чл. 37в, ал. 3 от ЗСПЗЗ в двете хипотези на т. 1 и на т. 2, следва да се ползва помощта на вещо лице със специални знания, което съдът неправилно е отказал. По делото е останал неизяснен въпроса дали правото на ползване е предоставено на ползвателя с най-голям дял собствена и/или арендована/наета земеделска земя в масива и дали площта на земеделските земи, за които няма сключени договори и не са подадени декларации от собствениците им по чл. 37б е разпределена между ползвателите пропорционално на площта и съобразно начина на трайно ползване на собствената и/или арендуваната/наетата земеделска земя в съответното землище. Необходимо е да се отбележи, че жалбата до Административен съд - Монтана е подадена от един общ адвокат-пълномощник на всички 31 на брой жалбоподатели. Само за № 17 - Георги Спасов Радков, за № 29 - Ивайло Дафионов Иванов и за № 30 - Николай Красимиров Петков има посочени конкретни твърдения, че на тези лица не са им предоставени за ползване земи, въпреки, че всеки от тях е изпълнил изискванията на чл. 37б, ал. 1 от ЗСПЗЗ, а обработваните от тях земи са предоставени на други ползватели. В съдебно заседание на 18.01.2011 г. и то в хода по същество общият на всички пълномощник заявява оплаквания и за още двама жалбоподатели: за № 10 - Евгени Любомиров Стойков и за № 23 - Валентин Димитров Върбанов. Конкретни възражения в същото съдебно заседание правят и от явилите се на делото пълномощник на № 26 - Йордан Бориславов Цветков и от представителя на № 1 - "ЛОЗИ 2008" ЕООД. Съдът е следвало изначално да остави жалбата "без движение" и да укаже на жалбоподателите да посочат оплакванията си поотделно за всеки от тях с конкретни масиви и имоти в землището на с. Якимово. Вярно е, че той им е дал такава възможност в с. з. на 30.11.2010 г. да уточнят в коя част оспорват заповедта, но това неизпълнение не е довело до никакви неблагоприятни за тях правни последици, каквито са посочени в чл. 158, ал. 3 от АПК в хипотезата, че не се отстранят нередовностите на жалбата. В конкретния случай с оглед броя на жалбоподателите е наложително отделно посочване за всеки един от тях в какво се състои незаконосъобразността на административния акт, а ако при изпълнение на указанието предвид обема на спора съдът прецени, че разглеждането на общата жалба ще затрудни процеса, има възможност да раздели производството на основание чл. 210, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Вместо да съобрази горното, съдът е записал в мотивите си дословно следното: "в обема на настоящето решение съдът не би могъл подробно да опише за всеки един ползвател ползваните земи, земите, за които са подадени декларации и разпределените за ползване с оспорената заповед земеделски земи". Напротив, точно в това детайлизиране се състои разрешаването на спора в съдебното производство с правно основание чл. 37в, ал. 5 от ЗСПЗЗ. Изложеното до тук налага обжалваното пред ВАС съдебно решение да бъде отменено, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав, който да изясни спора откъм фактическа страна с оглед изложените по-горе съображения и едва тогава да направи правни изводи за законосъобразност или незаконосъобразност на обжалваните части от заповед № 460/30.09.2010 г. на Директора на Областна дирекция "Земеделие" - Монтана. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ във връзка с чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,