Решение № 10461 от 16.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 727/2012 г.

Решение № 10461 от 16.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 727/2012 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

С решение № 4245/30.09.2011 г., постановено по адм. д. № 1407/2011 г. Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Пенка Тодорова Илиева-Йонкова, в качеството на директор на ДДЛРГ "Българка" гр. Стара Загора против Задължително предписание № РД-1408/03.02.2011 г., постановено от зам. председател на Държавната агенция за закрила на детето.

Срещу това решение е подадена касационна жалба от ДДЛРГ "Българка" гр. Стара Загора, представлявано от Пенка Тодорова Илиева-Йонкова, в качеството на директор с оплакване, че е неправилно, постановено при съществени нарушения на материалния закон и на процесуалните правила, довели и до необоснованост. Моли обжалваното решение да бъде отменено.

В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от директор Йонкова и адв. Анков, поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена по подробно развити съображения.

Ответникът по делото - зам. председател на Държавната агенция за закрила на детето се представлява от юрисконсулти Тановска и Донева, които оспорват касационната жалба и молят да бъде отхвърлена, представя писмени бележки.

Представителят на Върховна административна прокуратура счита жалбата за процесуално допустима, разгледана по същество за неоснователна. Не са налице сочените от касатора основания за отмяна на съдебното решение.

Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 221, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес, а по същество за неоснователна.

Предмет на оспорване пред първата съдебна инстанция е Задължително предписание № РД-14-8/03.09.2011 г., издадено от зам. председател на Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД), с което на директора на Дом за деца лишени от родителски грижи (ДДЛРГ) "Българка" гр. Стара Загора е наредено в определен срок да бъдат отстранени нарушенията, констатирани при извършената проверка от представители на административния орган.

Предписанието е в две точки:

1. За децата от ДДЛРГ "Българка", ползващи специалната услуга СУПЦ в гр. Горна Оряховица, да бъде регламентиран ред за освобождаването от СУПЦ, придружаването и пребиваването им в ДДЛРГ през почивните, празничните дни и ваканциите.

1. На децата от ДДЛРГ "Българка" гр. Стара Загора, обучаващи се в СУПЦ"Елена Грънчарова" гр. Горна Оряховица да бъде осигурена възможност да разполагат с личните си средства и свобода при разходването им, освен в случаите на предвидените в плана за грижи ограничения.

Административен съд София-град е приложил принципа на служебното начало по чл. 168, ал. 1 от АПК и проверил законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от кодекса. Изложил е подробни аргументи за издаване на акта от компетентен орган, съобразно правомощията му по чл. 17а, ал. 1, т. 15 от ЗЗДетето - да извършва наблюдение и контрол на специализираните институции за отглеждане на деца относно спазването на правата на детето и при установяване на нарушения дава задължителни предписания за отстраняването им лично или чрез оправомощено от него лице. По делото е приложена заповед № РД-02-22 от 31.01.2011 г., с която председателят на ДАЗД е възложил изпълнението на правомощията си на зам. председателя Каменов за периода от 03.02.2011 г. до 04.02.2011 г., при отсъствието му поради командировка в чужбина, което обуславя компетентността на органа, издал акта.

Неоснователно е възражението в касационната жалба, че в приложения по делото Правилник за вътрешния ред в ДДЛРГ "Българка" гр. Стара Загора, утвърден от кмета на община Стара Загора, видно от подписа и печата на общината, са съобразени нормативните актове, предлагането на социални услуги за децата, осигурен е достъп до тях от нуждаещите се, предоставена е възможност за развиване на способностите у детето за независим живот и на поемане лична отговорност след навършване на 18 години.

В мотивите на решението съдът е обосновал правилното прилагане на материалноправните норми за всяко от двете предписания по отделно и достигнал до верен извод за тяхната законосъобразност.

Съгласно чл. 36, ал. 1 от Правилника за прилагане на закона за социално подпомагане (ППЗСП), социалните услуги се предоставят в общността и в специализирани институции, като съгласно чл. 36, ал. 2, т. 8 - Социалният учебно-професионален център (СУПЦ) като "социална услуга" се предоставя в общността и се отнася само до обучението, а съобразно ал. 3 на същата норма "домът за деца лишени от родителска грижа" (ДДЛРГ) е "Специализирана институция", в която се предоставят услуги по отглеждане и възпитаване на деца от 3 до 18 г. или до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст. От законово установените различия в обема на предоставяне услуги е видно, че предоставянето на детето на социалната услуга "обучение в СУПЦ" не припокрива и не отменя задължението на ДДЛРГ относно другите социални услуги, свързани с отглеждане и възпитание на децата. Ето защо правилно съдът е приел за законосъобразно предписанието на административния орган - за децата от ДДЛРГ "Българка" от гр. Стара Загора, ползващи услугата СУПЦ в гр. Горна Оряховица да бъде регламентиран ред за освобождаването от СУПЦ, придружаването и пребиваването им в ДДЛРГ през почивните, празничните дни и ваканциите. Това предписание е с цел цялостно предоставяне на грижи от служители на дома за децата във времето, когато не са под наблюдение на персонала от СУПЦ.

Както пред настоящата, така и пред първата съдебна инстанция е направено възражението, че предписанието не е отправено до правилния субект - субектът, предоставящ социалната услуга по професионално обучение, което съдът счита за неоснователно. Като цяло, отговорността и грижата по децата, ползващи се от социалната услуга "обучение в СУПЦ", в конкретния случай в гр. Горна Оряховица, се поделя между двете институции, а с процесното предписание се уреждат конкретните взаимоотношения между ДДЛРГ "Българка" от гр. Стара Загора и тези деца за периоди, в които те са извън обучителния процес.

Предписанието по т. 2 във връзка с осигуряване възможност на децата от ДДЛРГ "Българка" гр. Стара Загора, обучаващи се в СУПЦ"Елена Грънчарова" гр. Горна Оряховица, да разполагат с личните си средства и свобода при разходването им, не е издадено в нарушение на закона. В правилника на дома по чл. 50, т. 8 също е отразено, че всяко дете, настанено в институцията, в зависимост от възрастта и от степента на развитие има право на джобни пари, на стипендия съгласно Постановление № 207/03.10.1994 г. на МС и на др. помощи. Съдът в мотивите на обжалваното решение е разгледал и практическото приложение на режима на ползване на средствата от децата и достигнал до верен извод за житейската необходимост от даденото предписание и неговата законосъобразност.

По изложените съображения настоящата инстанция счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, същото е правилно и обосновано, постановено в съответствие с материалния закон и процесуалните правила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,