Решение № 4471 от 11.5.2022 г. на ВАС, VI о.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Х. Стойков, от гр. Пловдив против решение 1969 / 26.10.2021 г. по адм. дело 229 / 2021 г. на Административен съд Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 110, ал.1, т.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба директорът на ТП на НОИ Пловдив чрез юрисконсулт Панов изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки и претендира разноски за касационната инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение. Ответниците М. Канева и Я. Лечев не изразяват становища. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на съдебно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон съгласно чл. 218 АПК е неоснователна. С решение 1969 / 26.10.2021 г. по адм. дело 229 / 2021 г. Административен съд Пловдив е отхвърлил жалбата на Х. Стойков, от гр. Пловдив срещу решение 2153 15 11 / 14.01.2021 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив, с което е била оставена без уважение жалбата му срещу разпореждане РО 5 15 00848745 / 02.12.2020 г. на ръководител на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване при ТП на НОИ за събирането на сумата в размер на 4950,30 лева, от които главница 412,69 лева и лихва 82,61 лева. Административният съд е приел, че оспорените актове са издадени от компетентни органи, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. Задължението за касатора по своето основание е по чл. 110, ал.1, т.1 КСО в качеството му на член на експертна комисия на ТЕЛК във връзка с ревизионен акт за начет от 13.11.2020 г. По делото е установено, че състав на ТЕЛК към УМБАЛ Пловдив АД, гр. Пловдив в свое експертно решение 4302 / 01.10.2018 г. са приели, че следва да квалифицират водещото заболяване на освидетелстваното лице като парализа на гласните връзки и ларинкса, отнасяйки го към т.1 от Раздел V Дихателни и вокални смущения вследствие увреждане на ларинкса и трахеята, Приложение 1 от Наредбата за медицинската експертиза и определяйки функционален дефицит за непоправимо ларингеална и/или трахеална стеноза с нарушения на дихателната и/или говорната функция независимо от причината, без трахеостома от 60% ТНР. Специализиран състав на Националната експертна лекарска комисия е приел, че се касае за пареза на дясна гласна връзка, дисфония и са определили функционалния дефицит по, т.1 от Раздел IV Увреждане на говора вследствие засягане на гласните връзки, Приложение 1 от Наредбата за медицинската експертиза на 15 % ТНР. До произнасянето на НЕЛК с разпореждане на ръководителя на Пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Пловдив на освидетелстваното лице е била отпусната лична пенсия за инвалидност на основание чл.74 ал.1, вр. чл. 98 ал. 7 КСО, съобразно експертно решение от 01.10.2018г. на пети състав на ТЕЛК към УМБАЛ ПловдивАД, с което са били определени 60 % трайно намалена работоспособност поради общо заболяване. Експертното решение на ТЕЛК по-късно е било отменено с експертно решение от 21.12.2018г. на НЕЛК Специализиран състав по сърдечно-съдови заболявания и е бил определен окончателен процент - 40% намалена работоспособност поради общо заболяване. На 13.11.2020г. контролните органи на НОИ са издали ревизионен акт за начет по извършена ревизия по разходите на ДОО във връзка с отменения акт на органите на медицинската експертиза. Съгласно чл. 110 ал. 1 т. 1 КСО контролните органи на НОИ имат правомощията да съставят на физически лица ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на ДОО от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актове на медицинската експертиза, които са отменени, поради нарушаване на нормативни разпоредби по издаването им. Материалноправното основание във всеки конкретен случай възниква след отмяната на решенията на ТЕЛК и съобразяването на обстоятелствата дали тази отмяна се дължи на нарушение на нормативни разпоредби по издаването им. Съдът законосъобразно е отчел, че не всяко отменено експертно решение на ТЕЛК е основание за търсене на отговорност по чл. 110 ал. 1 т. 1 КСО, а само това, което е постановено при нарушаване на нормативните разпоредби при издаването му. В случая оценката на здравословното състояние на освидетелстваното лице е била извършена в нарушение на правилата на медицинската експертиза. Членовете на ТЕЛК са постановили решението си без да съобразят медицинската документация, която е относима и задължителна към оценката на трайно намалената работоспособност, извели са изводи в разрез с правилата на медицинската логика, поради което законосъобразно е била реализирана отговорността им по реда на чл. 110 КСО. Настъпилата щета за ДОО е в резултат на отмененото експертно решение на Пети състав на ТЕЛК към УМБАЛ Пловдив АД от 01.10.2018г. с влязло в сила експертно решение от 21.12.2018г. на Специализиран състав по сърдечно-съдови заболявания на НЕЛК поради нарушение на материалноправните разпоредби по издаване на актовете на медицинската експертиза, в конкретния случая на Наредбата за медицинската експертиза. Съгласно чл.61 НМЕ, за да е законосъобразно експертното решение на ТЕЛК, трябва да е налице точно установяване на здравословното състояние на лицето, съгласно действаща правна норма, каквото в случая не е направено. Правилно съдът е приел, че определянето на по-висок процент трайно намалена работоспособност при липса на обективни данни за осъществяване на фактическия състав от хипотезата на правната норма, съдържаща отправната точка за оценка на функционалния дефицит, представлява целенасочено игнориране на относимите правни норми по издаване на актовете на медицинската експертиза. Обосновано съдът е възприел изводите на административния орган, че е налице щета за ДОО, която е в пряка причинна връзка с дейността на ТЕЛК, тъй като ако процентът на ТНР е бил определен съобразно критериите по НМЕ, както е посочено в експертното решение на НЕЛК, то не биха били налице предпоставките на чл.98 ал.7 КСО за отпускане на пенсия за инвалидност на освидетелстваното лице. Съдебното решение е надлежно мотивирано и не са налице релевираните с касационната жалба пороци за съществени нарушения на съдопроизводствени правила, изразяващи се в едностранно обсъждане на събраните по делото доказателства. Съдът е обсъдил задълбочено приобщените доказателствени средства, анализирайки съдържащия се в тях доказателствен материал и съпоставяйки установените фактически обстоятелства по отделно и в тяхната съвкупност. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Предвид изхода но спора пред касационната инстанция в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от административния орган разноски, които на основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК съдът определя в размер на 100,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение