Решение № 5314 от 26.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10232/2020 г.

Решение № 5314 от 26.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10232/2020 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "ВДВ травел" ЕООД против решение № 275/25.06.2020 г. на Административен съд – М., постановено по адм. д. № 218/2020 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ с изх. № 12/312/02972/3/01/04/01 от 06.03.2020 г., издаден от изпълнителен директор на ДФ "Земеделие", с който му е определено окончателно задължение за възстановяване на публично държавно вземане на основание чл. 3, ал. 1 от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. в размер на 35920, 91 лева. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен като постановен в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че неправилно съдът е приел, че ЗУСЕСИФ не е приложим към процесния случай. Счита, че производството по издаване на АУПДВ е инициирано, след като е изтекъл мониторинговият период на договора. Първоинстанционният съд не се е произнесъл по твърдението му за незаконосъобразност на акта поради неспазена законоустановена форма. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени обжалваното решение и да се отмени АУПДВ. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът – изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", чрез адв. Г., оспорва касационната жалба и моли да бъде оставено в сила първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение АС-М. е отхвърлил жалбата на "ВДВ травел" ЕООД срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ с изх. № 12/312/02972/3/01/04/01 от 06.03.2020 г. издаден от изпълнителен директор на ДФ "Земеделие", с който му е определено окончателно задължение за възстановяване на публично държавно вземане на основание чл. 3, ал. 1 от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. в размер на 35920, 91 лева за неизпълнението на приходите, заложени в бизнес плана и представляващи изплатена финансова помощ по мярка 312 "П. за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г., на основание чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 "П. за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. във връзка с т. 8. 1 от Договор № 12/312/02932 от 07.10.2014 г., поради неизпълнението на чл. 2 и чл. 16, ал. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г., както и т. 4. 12 и т. 4. 18 от договора както и на основание чл. 59. ал. 1 и 2 от Административно-процесуалния кодекс и във връзка с чл. 165 и чл. 166 от Данъчно-процесуалния кодекс, чл. 20 а, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители. Съдът е развил съображения, че обжалваният АУПДВ е издаден от компетентен орган и в предписаната от закона форма, като не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила, които да обосновават неговата отмяна. Според съда при проверка на изпълнението на проекта ДФЗ е изследвал цялостното изпълнение по бизнес плана, в това число и частта му за планираните приходи, поради което е достигнал до верни изводи за финансовото неизпълнение на плана, като с реализирането на по-ниски, а именно 37% от заложените приходи от дейността за трите пълни финансови години – 2016 г., 2017 г. и 2018 г., и изпълнението на 67% досежно залегналото в бизнес плана разкриване на три работни места при реално осигурявани две лица с което именно се засягат условията за изпълнение на инвестицията и тези, въз основа на които проектът на бенефициера е бил оценен като допустим за подпомагане. Приел е, че АУПДВ е издаден при наличие на материалноправните предпоставки за това и е съобразен с целта на закона. Решението е неправилно. Процесното предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на касатора е било по реда на Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 "П. за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. По делото няма спор относно фактите и същите правилно са установени от първостепенния съд. В случая е приложима новата разпоредба на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП /ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г. /, тъй като производството по издаването на оспорения АУПДВ е започнало на 28.10.2019 г., видно от уведомителното писмо по чл. 26 от АПК за откриване на производството и съгласно чл. 25, ал. 3 АПК, а АУПДВ е издаден на 06.03.2020 г. Пар. 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП, обн. ДВ, бр. 2 от 2018 г., според който започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от ПРСР за периода 2007 - 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9 б, т. 2 от ПРСР за периода 2014 - 2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг, не намира приложение в случая. Договорът за отпускане на финансова помощ е сключен на 06.10.2014 г. Съгласно пар. 1, т. 2 от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ "мониторингов период" за договорите, сключени преди 1 януари 2015 г., е пет години, считано от датата на сключването му. Въз основа на тези данни се установява, че мониторинговият период по сключения между бенефициента и ДФ "Земеделие" е изтекъл на 06.10.2019 г., т. е преди образуване на административното производство по издаване на оспорения административен акт. В процесния АУПДВ административният орган се позовава на чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП, съгласно който дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ се установява с издаването на АУПДВ по реда на ДОПК. Това основание обаче е приложимо само ако не е налице основание по ал. 6 за издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 ЗУСЕСИФ. Трайно е разбирането в съдебната практика, че непостигането на заложените финансови показатели в бизнес плана представлява неизпълнение на одобрените индикатори и е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ за извършване на финансова корекция. Допълнителни подробни мотиви в горния смисъл са развити в решения по адм. дела № 8586/2020, № 10650/2020, № 13576/2020, № 12415/2020 на Върховния административен съд. Предвид тази нормативна рамка следва да се приеме, че законодателят не е регламентирал в условията на алтернативност хипотезите, при които компетентният орган издава решение по чл. 73 ЗУСЕСИФ и АУПДВ по ДОПК, като не му е предоставил възможност да си избере кой акт да издаде, ако прецени, че фактите по спора могат да бъдат подведени както под материалноправното основание на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ, така и под материалноправното основание в съответната наредба, по реда на която се сключва договорът, регламентираща връщане на предоставената финансова помощ при неизпълнение на договора. От това следва, че хипотезите на издаване на два различни акта са регламентирани в условията на евентуалност и само когато липсват основанията за определяне на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 от ЗУСЕСИФ, се издава АУПДВ. Предвид непосочването на правното основание по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ в процесния административен акт, несъответствието между доказаните по делото факти и соченото от органа правно основание прави извода на съда за законосъобразност на административния акт необоснован и в нарушение на материалния закон. Първоинстанционният съд като не е установил тази незаконосъобразност на оспорения акт е постановил в тази част неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено. По тези съображения касационната жалба на "ВДВ травел" ЕООД се явява основателна и обжалваният съдебен акт следва да се отмени като неправилен, като се постанови друг, с който да се отмени процесния АУПДВ № 12/312/02972/3/01/04/01 от 06.03.2020 г., издаден от изпълнителен директор на ДФ "Земеделие". Разноски: С оглед резултата по делото и предвид отправеното искане, в полза на ответника следва да се присъди сума в общ размер на 337, 37 лв., направени разноски за държавни такси. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - Осмо отделение,