Решение № 9464 от 9.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3287/2025 г.

Образувано е по касационна жалба на В. В. Б. от гр. Панагюрище, чрез адв. Даскалов, срещу Решение 4752 от 10.12.2024 г., постановено по адм. дело 974/2024 г. по описа на Административен съд Пазарджик. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, допуснати нарушения на съществени процесуални правила и поради необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени Решение 1012-12-174#1 от 30.07.2024г. на Директор ТП на НОИ Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане 24 от 20.06.2024 г. на длъжностното лице по чл.60 ал.1 КСО в същото поделение на НОИ. Претендира разноски. Ответникът Директорът на ТП на НОИ Пазарджик, чрез гл. юриск. Спирова, намира така депозираната касационна жалба за неоснователна, а обжалваното съдебно решение за правилно. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество и за основателна. За да отхвърли жалбата срещу решението от 30.07.2024г. на Директор ТП на НОИ Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане от 20.06.2024г. на длъжностното лице по чл.60 ал.1 КСО в същото поделение на НОИ, с което не е приета за трудова, станалата на 11.06.2023г. с В. Г. Б. злополука, първостепенният съд е формирал извод, че органите на НОИ правилно са приложили материалния закон, а в хода на развитие на административното производство не са били допуснати съществени нарушения на производствените правила. С оглед на това обоснован е и извода в разпореждането на длъжностното лице по чл.60 ал.1 КСО, че смъртта на работника не е свързана с изпълняваната от него в този момент трудова функция при ЗП Д. И. Д. , [населено място], обл. Пазарджик. Настоящият касационен състав, във връзка със служебно вменените му задължения по чл.218 ал.2 АПК да следи служебно за допустимостта на обжалвания съдебен акт, намира за установено следното. Пред първоинстанционния административен съд предмет на разглеждане е била жалба на В. В. Б. наследник по закон на починалия си баща В. Б., срещу акта на Ръководителя на ТП на НОИ Пазарджик, с който е потвърдено разпореждането на длъжностното лице по чл.60 ал.1 КСО, с който станалата злополука не е била приета за трудова. С разпореждане по хода от 24.09.2024г. първоинстанционния съд е конституирал страните жалбоподателя Б. и ответника Директора на ТП на НОИ Пазарджик, но е пропуснал да съобрази, че е следвало да конституира и всички заинтересовани лица съгласно чл.154 ал.1, във вр. с чл.153 ал.1 АПК. По аргумент от новелата на чл.162 ал.2 АПК на първо място тук това са тези субекти, за които административният акт е благоприятен. В тази връзка и видно от съобщенията, изпратени до участвалите в производството пред Директора на ТП на НОИ Пазарджик лица, че в такова положение е осигурителят на починалото лице земеделският производител Д. Д., спрямо който е отречено злополуката да е трудова, с оглед последваща възможност за ангажиране на имуществената му отговорност в предвидените за това специални производства по КТ. Или първоинстанционният съд е пропуснал на основание чл.162 ал.2 АПК да конституира с акта си по чл.154 ал.1 АПК или последващо в хода на съдебното производство, осигурителя като заинтересована страна, което нарушение се приема за съществено в случая. В разглеждания казус съдът е пропуснал да констатира и друго важно обстоятелство. Видно е от наличното в административната преписка, представена пред Административен съд Пазарджик(л.299), че призовани към наследяване са били наследниците от първи ред децата на починалия работник: дъщерите му В., род. [година] и Д., род. [година](в тази връзка прави впечатление, че въпреки удостовереното Директор ТП на НОИ Пазарджик редовно е уведомявал майката на починалото лице В. А. Б., като негов наследник така писмени доказателства на лл. 25, 36, 37 и др., въпреки че майката не е била призована към наследяване, тъй като е от втори ред наследници по закон и е била изключена от низходящите на сина си съобразно правилото на чл.6 от Закона за наследството). В административната фаза на процеса не се установява малолетната Д. да била уведомявана за актовете на органите на ТП на НОИ (разпореждане и решение) по предвидените за това способи и чрез законния си представител, нито да е участвала по какъвто и да е начин в развилото се производство. Доколкото актът на Ръководителя на ТП на НОИ и разпореждането на длъжностното лице по чл.60 ал.1 КСО в същото поделение на НОИ са неблагоприятни за нея(т.е. тя е засегната от тях), то съгласно чл.161 ал.1 АПК, административният съдия е бил длъжен да и изпрати съобщение за постановеното решение, като продължи съдебното производство по жалбата на сестра и, но след като осигури възможност на законния представител на малолетната да защити интересите и. Това се приема от касационната инстанция за нарушение на съдопроизводствените правила, което също е съществено. Разглеждането на правен спор с участието на ненадлежна страна, съответно без участието на надлежна страна по спорното материално правоотношение, отчитайки действието на конститутивните съдебни решения, съгласно чл.177, ал.1, изр. второ АПК, внася несигурност и неяснота по отношение на реализираната защита. Предвид изложеното, конституирането на надлежните страни в съдебния административен процес представлява задължителна процесуална предпоставка по допустимостта на производството. Провеждането на съдебното производство и постановяването на съдебно решение по спора без участието на заинтересованите страни, в случая е довело до постановяване на недопустимо решение, което представлява касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК. Въпреки, че в касационната жалба не е направен довод или оплакване за недопустимост на решението или искане за обезсилването му, поради наличие на такъв порок, при касационната проверка на решението, както се посочи и по-горе, съдът следи служебно за допустимостта. Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК обжалваното съдебно решение следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда отначало, с участието и на останалите заинтересовани страни: осигурителят на починалото лице ЗП Д. И. Д. и наследникът по закон малолетната дъщеря Д. Б., чрез законния и представител. С оглед гарантиране правото на участие и защита на заинтересованите страни в процеса съдът следва да извърши всички процесуални действия по делото при участието им, след надлежното им конституиране като страни по делото, при спазване на процесуалните правила по отношения всяко едно от тях, посочени по-горе. По разноските. На основание чл.226 ал.3 АПК при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд ще следва да се произнесе и по въпроса с разноските по настоящото дело. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.3 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение