Решение № 8812 от 6.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9239/2016 г.

Решение № 8812 от 6.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9239/2016 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от "Водоснабдяване и канализация" ЕАД гр. Б., подадена чрез пълномощник адв. Й. П., против решение № 4111 от 14.06.2016 г. по адм. дело № 11938/2015 г. на Административен съд С. - град, Т. отделение, 13 състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № Ж-90 от 02.11.2015 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране и е осъдено да заплати разноски по делото - на КЕВР в размер на 300,00 лв и на Б. Н. Б. в размер на 300 лв. Излагат се доводи, че решението е неправилно, постановено в нарушение на на материалния закон. Излага, че изводът на съда, че неизпращането на фактури поставя в невъзможност потребителите да узнаят размера на задълженията си е неверен. Излага, че приемането на даденото от комисията указания ще се отрази негативно върху събираемостта на вземанията за предоставените от В и К оператора услуги. Иска, да се отмени обжалваното решение и се уважи жалбата срещу решението на КЕВР, както и да се присъдят направените разноски по делото. Ответникът - Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), чрез процесуален представител юрисконсулт Н. И., с писмени бележки и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и излага доводи за правилност на решението, с искане да бъде потвърдено, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна - Б. Н. Б. от гр. С., чрез пълномощника си адвокат К. Я. - И., с писмен отговор, писмени бележки и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и претендира присъждане на направените в производството разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага, че оспореното решение на АССГ е правилно. Излага, че е правилен изводът на съда, че "В и К" ЕАД, гр. Б. следва да включи в общите си условия клауза, установяваща задължение на дружеството за изпращане на фактури на потребителите си. Смята за правилен изводът на съда, че е налице дискриминационно отношение към потребителите, които не ползват електронни фактури като са нарушени принципите на чл. 4, т. 6 и 7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/. Настоящият съдебен състав на Върховният административен съд, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С решение № 4111 от 14.06.2016 г. по адм. дело № 11938/2015 г. на Административен съд С. - град, Т. отделение, 13 състав е отхвърлена жалбата на "Водоснабдяване и канализация" ЕАД, гр. Б. срещу решение № Ж-90 от 02.11.2015 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране и е осъдено дружеството да заплати разноски по делото - на КЕВР в размер на 300,00 лв и на Б. Н. Б. в размер на 300 лв. Административният съд е приел, че оспореното решение е законосъобразно и правилно, постановено от компетентен държавен орган в рамките на очертаната му от Закона за енергетиката /ЗЕ/ материална компетентност, в съответната форма, при спазване на установените процесуални правила чл. 22, ал. 7 от ЗЕ и Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката /НЛДЕ/. Съдът е приел, че са законосъобразни указанията на КЕВР, "В и К" ЕАД, гр. Б. да изготви предложение за промяна в чл. 33 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите на В и К оператор "Водоснабдяване и канализация" ЕАД Б., уреждаща задължението на дружеството да изпраща издадените фактури на потребителите в срок не по-дълъг от 7 дни, считано от датата на издаването им и в едномесечен срок от получаване на решението да го внесе за одобряване, съгласно чл. 6, ал. 1, т. 5 от ЗРВКУ в Комисията за енергийно и ведно регулиране. Въз основа на изложеното съдът е приел, че КЕВР е издала законосъобразно решение. От фактическа страна е установено от административния съд, че производството пред ДКЕВР (сега КЕВР) е образувано на основание чл. 22, ал. 1, т. 1 от ЗЕ, чл. 2, т. 2 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката (НЛДЕ) е образувано по жалба на потребител срещу В и К оператор. По образуваното контролно производство е постановено оспореното решение, с което жалбата е уважена, като са дадени задължителни указания за отстраняване на нарушения при изпълнение на лицензионната дейност. С дадените на указания са предписани поведенчески мерки, с които се отстранява възможността за допускане на аналогично нарушение и по отношение на други потребители. Съдът е приел, че решението в оспорената част е материално законосъобразно. При разглеждане на жалбата на потребител е установена празнота в общите условия на В и К оператора, поради което КЕВР в качеството си на секторен регулаторен орган е разпоредила предприемане на мерки, които да осигурят балансиране на интересите на оператора и потребителите. Настоящият съдебен състав Върховния административен съд приема, че решението на административния съд е правилно, постановено в съответствие с материалния закон, при спазване на съдопроизводствените правила и е обосновано. Неоснователни са възраженията на касатора, че в производството пред съда не е направено обследване на приложимата нормативна уредба. Производството, в което е постановен оспорения акт е по реда на чл. 22, ал. 5, във връзка с ал. 1, т. 1 от ЗЕ - Комисията за енергийно и водно регулиране в качеството си на независим секторен регулаторен орган разглежда жалби на потребители срещу В и К оператори, свързани с предмета на регулиране по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. Решението, което КЕВР постановява в контролното производство е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и създава задължение за оператора на В и К мрежата, за започване на процедура по приемане на изменение на общите условия, като при провеждане на тази процедура задължително се провежда обществено обсъждане и решението на КЕВР в тази процедура се постановява след анализиране и обобщаване на становищата на заинтересованите страни. Дадените указания на Комисията като правна последица, не водят до изменение на общите условия, а създава предпоставка за започване на процедура за изменение, при спазване на административнопроизводствените правила за приемане на общ административен акт - чл. 14, ал. 1 от ЗЕ. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че неизпращането на фактури не поставя в невъзможност потребителите да узнаят размера на задълженията си, както и че не е налице дискриминиращо положение на различните потребители (ползващи ел. фактура и такива, които не са избрали услугата" Откажи се от хартиена фактура"). В хода на производството по разглеждане на конкретната жалба е установено поведение на В и К оператора, което поставя в неравностойно положение всички потребители. Съобразно действащите общи условия В и К оператора издава ежемесечни фактури за потреблението на всеки потребител и от датата на издаване на фактурите тече срок, в който потреблението следва да бъде заплатено, както и срок за подаване на възражения по отношение на определената дължима сума. В същото време не е предвидено изрично задължение на оператора да изпрати на потребителите издадените фактури, които съдържат необходимите данни относно потреблението. Липсата на задължение за личното уведомяване на потребителите ограничава възможността им да се информират относно размера на задължението им, както и относно начина на формиране на дължимата сума. Това ограничава възможността им да подадат мотивирано възражение по чл. 34 от Общите условия. При разглеждане на конкретната жалба е установен този пропуск, който е ограничителен по отношение на правата на всички потребители. КЕВР като независим секторен регулаторен орган следи за спазване на правата на потребителите, доколкото дружеството оператор на В и К мрежата за съответната лицензионна територия се явява естествен монополист по предоставяне на услугата. Предписаната мярка е мотивирана именно със задължението на КЕВР да създаде нормативно предписаните условия за предоставяне на обществената услуга - чл. 4 от ЗРВКУ и при спазване на принципите предвидени в чл. 7 от ЗРВКУ. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че изпълнението на предписаната мярка ще отрази негативно върху събираемостта на вземанията за предоставените от В и К оператора услуги. По делото няма спор, че потребителите на В и К услуги са длъжни да заплащат своевременно фактурите си, в противен случай ще се дължи лихва за неплатеното задължение В процесния случай В и К операторът издава фактури за потребените услуги /чл. 33 от ОУ/, като въпросът е по какъв начин дължимите съобразно тези фактури суми стават достояние на клиентите на дружеството. За тези потребители, които са избрали услугата ел. фактура- заявяват електронен адрес, на който получават фактури и по този начин узнават задълженията си. Въпросът е какво се случва с онези потребители, които по някакви причини не са избрали тази услуга. В този смисъл правилен е изводът на решаващия съд за неравноправно третиране на различните потребители на дружеството и липсата на баланс на техните интереси. С оглед на тези доводи настоящият състав приема, че обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения, поради което решението следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането за присъждане на разноски, направено от процесуалния представител на ответника на основание чл. 143, ал. 4 АПК следва да бъде уважено, като "Водоснабдяване и канализация" ЕАД, гр. Б. следва да заплати на Комисията за енергийно и водно регулиране разноски по делото в размер на 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, към които препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК, изм., обн. в ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г. На основание чл. 143 от АПК касационният жалбоподател следва да заплати на заинтересованата страна направените от него разноски в размер на 480 лв. - договорено и внесено адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение