Решение № 3650 от 15.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1779/2010 г.

Решение № 3650 от 15.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1779/2010 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Съдебното производство по чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС) във връзка с чл. 145, ал. 1 АПК е образувано по жалба на Иван Донев Донев, подадена от адв. Т. Сотиров, срещу Решение № 1008 на Министерския съвет на Република България от 30.12.2009 г. (ДВ, бр. 4 от 15.01.2010 г., попр., бр. 68 от 31.08.2010 г.) за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Автомагистрала "Тракия", Оризово - Бургас, лот 2 Стара Загора - Нова Загора, от км 210 + 100 до км 241 + 900", намиращи се на територията на област Стара Загора, в частта му, с която е определено обезщетение за отчуждаваните 2574 м2 от имот със стар № 103004 и нов № 103023, находящ се в местността "Сиферя" в землището на с. Загоре.

Изложени са съображения, че решението на МС в частта, в която е определено дължимото парично обезщетение, противоречи на правилото на чл. 32, ал. 2 ЗДС за заплащане на равностойно парично обезщетение - отменително основание по чл. 146, ал. 1, т. 4 АПК. Претендира се изменение на акта в обжалваната част, като се увеличи размерът на определеното обезщетение и присъждане на съдебните разноски по делото в общ размер на 1180 лева, съгласно приложен списък,

Ответната страна - Министерският съвет на Република България, оспорва жалбата като неоснователна. В хода по същество на делото възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение, търсено като разноски от жалбоподателя.

Заинтересованите страни - Министерството на финансите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуалните си представители изразяват становище за неоснователност на подадената жалба по изложени съображения, че определената от административния орган оценка е обективна и съобразена с целта на закона.

Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, намира, че жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 38, ал. 1 ЗДС, поради което е допустима.

В процедура по чл. 34а вр. чл. 33 и 34б ЗДС с Решение № 1008 от 30.12.2009 г. на МС са отчуждени 2,547 дка от имот № 103023 (стар № 103004) от землището на с. Загоре от наследниците на Диньо Станчев Динев, сред които е и настоящият жалбоподател - Иван Донев Донев. С отчуждителното решение е определено парично обезщетение в размер на 1665,02 лв.

По делото е представена изготвената в хода на административното независима експертна оценка за определяне на пазарните цени при отчуждаване по ЗДС, възложена на 12.10.2009 г. и изготвена на 19.10.2009 г., съгласно чл. 28, ал. 3 от Закона за горите и съгласно раздел I, чл. 21, ал. 1 от Наредбата за реда за определяне на базисни цени, цени на изключените площи и учредяване право на ползване и сервитути върху гори и земи от горския фонд (ред. преди ДВ, бр. 38/2010 г.) Според така представената оценка, базисната цена на отчуждавания имот е 1665,02 лева като същата е напълно възприета от Министерския съвет.

С определение от 17.02.2010 г. съдът е допуснал СОЕ със задача към вещото лице да даде заключение за стойността на отчуждения имот, съобразно чл. 32 от ЗДС. Съгласно представеното заключение на вещото лице от 15.12.2010 г., същото е изготвено съобразно правилата на чл. 32, ал. 1, т. 3 от ЗДС във вр. с посочената по-горе наредба и съвпада като размер напълно с определеното от административния орган обезщетение за отчуждения горски имот. Начина и реда за определяне на паричното обезщетение са обусловени от установената от вещото лице липса на сделки с горски имоти, вписани в Службата по вписванията - Стара Загора, отнасящи се до земи от горския фонд.

В заключението е включена алтернативно и "пазарната стойност" на имота, възлизаща на 1702,05 лева и определена въз основа на установени сделки със земеделски земи и възможната реализация на дървесината в имота от самите собственици на стойност от 1320 лева.

Към експертизата са представени и следните пазарни свидетелства при СВ - Стара Загора:

• акт № 105, том I, рег. № 6189, дело № 89/10.12.09 г., касаещ продажба на залесена територия, част от горския фонд, намираща се в землището на село Загоре;

• акт № 59, том I, рег. № 916, дело № 48/5.02.2009 г. - нива, с. Загоре.

По искане на процесуалния представител на жалбоподателя с протоколно определение от 16.12.2010 г. е допусната допълнителна задача към вещото лице да даде заключение за стойността на имота, съобразно пазарните свидетелства събрани по адм. дела № 1775/2010 г., адм. дело № 1777/2010 г. и адм. дело № 1819/2010 г. по описа на ВАС под условие, че ако същите са неотносими към спора да бъде изготвено заключение по Наредбата по чл. 19, ал. 1 от ЗГ.

В представеното на 7.02.2011 г., заключение по поставената допълнителна задача, вещото лице е изготвило заключение за пазарна стойност на имота от 3044,08 лева. Стойността е формирана от сбора на стойността на дървесината - 1320 лева (при собствен добив) и стойността на земята - 1724.08 лева, изчислена въз основа на пет пазарни свидетелства:

• н. а. за продажба № 59, том I, рег. № 916, дело № 48/5.02.2009 г. - нива, с. Загоре;

• н. а. за продажба № 26, том III, рег. № 2254, дело № 254 от 10.07.2008 г. - нива, гр. Раднево;

• н. а. за продажба № 121, том III, рег. № 2662, дело № 287 от 31.07.2008 г. - нива, с. Тополяне;

• н. а. за продажба № 163, том II, рег. № 2519, дело № 304 от 7.09.2010 г. - нива, с. Трояново;

• н. а. за продажба № 62, том II, рег. № 1950, дело № 217/8.07.2010 г. - нива, с. Бели бряг.

Заключенията на вещото лице (първоначално и допълнително) не са оспорени от страните, като съдът ги възприема само в частта относно изразеното от вещото лице становище, че проверената от него оценка, изготвена от административния орган е правилно и в съответствие с изискванията на закона.

Разпоредбата на чл. 32 от ЗДС предвижда възможност имоти или части от имоти, собственост на физически или юридически лица, да бъдат принудително отчуждавани за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно парично обезщетение. Съгласно ал. 2 на текста (ДВ, бр. 17 от 2006 г.) равностойното парично обезщетение се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. В случай че не могат да се определят пазарните цени на имоти с подобни характеристики поради липса на извършени сделки в съответната служба по вписванията, равностойното парично обезщетение следва да се определи по реда на Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост - за имоти в урбанизираните територии и устройствени зони; по реда на наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи - за земеделски земи, т. е. по Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи (ДВ, бр. 64 от 5.06.1998 г.) и по наредбата по чл. 19, ал. 1 от Закона за горите за земи и гори, включени в горския фонд, т. е. по Наредбата за определяне на базисни цени, цени за изключените площи и учредяване право на ползване и сервитути върху гори и земи от горския фонд (ДВ, бр. 101 от 18.11.2003 г.).

Съгласно дефиницията на § 1а, т. 2 и т. 4, б. "в" от Допълнителните разпоредби на ЗДС: "Пазарни цени" са осреднените цени от сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота, а "имоти в близост до отчуждавания" са имотите, които са разположени в едно и също землище в земеделските територии и територии на гори и земи от горския фонд.

С оглед посочената правна уредба и като съобрази приетите по делото първоначална и допълнителна съдебно-оценителни експертизи, както и представени с тях пазарни свидетелства, съдът приема, че жалбата е неоснователна респ. обжалваното административно решение законосъобразно. Настоящия съдебен състав като се основава изцяло на първоначалното експертно заключение на 5.12.2010 г. счита, че възприетата в хода на административно производство оценка за стойността на дължимото парично обезщетение за отчуждения имот е законосъобразно определена съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 3, т. 3 от ЗДС. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че МС е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила като не е определил размера на обезщетението, съобразно чл. 32, ал. 2 от ЗДС - по пазарни цени, както и че пазарната стойност на отчуждения имот може да бъда установено чрез сделки, касаещи земеделски имоти, намиращи се в съседни землища. В хода на делото не бе установено, наличието на пазарни свидетелства, отговарящи на изискванията на чл. 32, ал. 2 във вр. с § 1а, т. 2 и т. 4, б. "в" от ДР на ЗДС. При това положение обективно невъзможно е определянето на равностойно парично обезщетение по пазарни цени.

Що се касае до представените по делото и изброени по-горе пазарни свидетелства следва да се отбележи, че нито едно от тях не е допустимо по закон да служи като аналог за остойностяване на дължимото обезщетение. Това е така, тъй като с изключение на н. а. № 105 и № 59, всички други актове имат за предмет сделки с имоти, намиращи се в землищата на населени места, различни от село Загоре, т. е. тези имоти не са в близост до отчуждавания по смисъла на § 1а, т. 4, б. в от ДР на ЗДС. Посочените като изключения актове също обаче са негодни. Нотариален акт № 59 свидетелства за сключена сделка с имот, който по своето предназначение е нива - земеделска територия, докато отчуждавания имот е горска такава, като в случая е без никакво значение, обстоятелството, че имотът има по добри почвени характеристики от земеделските земи в района. Законово установено условие е, че отчуждавания имот и имотите, предмет на представените пазарни свидетелства, следва да имат "подобни характеристики", а в случая това не е така. От своя страна, нотариален акт № 105, след като се отбележи, че свидетелства за сделка с горски имот, намиращ се не само в землището на село Загоре, но и в същата местност "Сиферя", то той също е негоден пазарен аналог. Това е така, тъй като сделката е сключена на 10.12.2009 г., което се явява извън 12 месечния срок по § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС, обхващащ периода 12.10.2008 - 12.10.2009 г., определен от датата на възлагане на административната оценка - 12.10.2009 г.

Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение,