Решение № 7159 от 30.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 433/2018 г.

Решение № 7159 от 30.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 433/2018 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по реда на гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Х." ООД, представено от адв. А. Г., срещу решение № 423/17.11.2017 г. на Административен съд В. Т. /АСВТ/ по адм. д. № 18 по описа за 2017 г., с която е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № Р-04000716000387-091-001/22.08.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП В. Т. в потвърдената при оспорването по административен ред част за установяване на задължения за ДДС в размер 482 989.16 лева и за закъснителна лихва в размер 66 688.93 лева. Доводите на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон и съществените съдопроизводствени правила. Изразява становище за недължимост на ДДС за свързани с дерегистрация по ЗДДС доставки на ДМА, представляващи сгради които не са нови, тъй като доставките им били освободени по чл. 45, ал. 3 ЗДДС. С. като неправилно определянето на данъчната основа по балансовата стойност на тези активи, вместо по пазарната им цена според чл. 27, ал. 5, пр. 2 ЗДДС. О. упреци към извършената от съда преценка на писмените доказателствени средства за констатациите му относно съществуването към датата на дерегистрацията на налични активи - материали, стоки и продукция, за които претендира да е установил бракуване. Настоява да е доказал с представен договор за наем от 01.08.2008 г. връзката на получените стоки и услуги с независимата му икономическа дейност, като условие за възникване на отреченото с РА право на приспадане на данъчен кредит за тези доставки. Твърди опущения на съда във връзка с указанията по разпределяне на доказателствената тежест. Иска отмяна на оспорения съдебен акт и на РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация - директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - В. Т. изразява становище за неоснователност на жалбата. Иска присъждане на разноски за касационното производство. Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: Пред АСВТ е оспорена частта от РА, с която са установени в тежест на "Х." ООД задължения за ДДС в размер 482 989.16 лева и за закъснителна лихва в размер 66 688.93 лева. Основание на данъчното задължение е начисляването на ДДС в размер 498 937.71 лева върху наличните активи към 11.03.2015 г. при дерегистрацията по ЗДДС на ревизираното лице; отказ да се признае правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер 4 104.15 лева, упражнено в д. п. м. 10 и 11.2014 г. и м. 01, 02. и 03.2015 г. /до 11.03.2015 г./ и установяване на задължение в размер 62.19 лева по СД за д. п. м. 11.2014 г. Начисляването на ДДС в д. п. м. 03.2015 г. е обвързано с дерегистрацията по ЗДДС на РЛ на 11.03.2015 г. Основано е на разпоредбата на чл. 111, ал. 1 ЗДДС. Д. основа е определена по реда на чл. 27, ал. 5 ЗДДС. К. наличните активи са отнесени ДМА /с отчитане на амортизация/: сграда - птицекланица, други ДМА по сметки от гр. 20 и разходи по придобиване на ДМА, отчетени по сметка 207, както и активи по сметки 302, 303 и 304 /материали, продукция и стоки/ по балансовата им стойност. Администрацията е отказала да третира като освободена по чл. 45, ал. 3 ЗДДС доставката на сграда, както и да изключи от наличните активи продукция и стока по 6 бр. протоколи за брак. Отреченото данъчно предимство е по фактури, издадени от "С." АД, "В.-2" ЕООД и "Б." АД. Отказът е основан на чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС. С. органите по приходите доставките на услуги предназначени за обект птицеферма в гр. С. не са използвани за извършване на облагаеми доставки от РЛ. Не било доказано извършването на независима икономическа дейност в наетия по договор от 01.07.2008 г. с "Б." АД обект. С първоинстанционното решение е отхвърлено оспорването срещу РА. Съдът е изключил от обсега на доказване като безспорни факта на дерегистрация на жалбоподателя по ЗДДС на 11.03.2015 г. и отсъствието на правоизключващите за начисляването на ДДС при дерегистрация юридически факти по чл. 111, ал. 2 ЗДДС, упражненото пълно право на приспадане на данъчен кредит при придобиването на недвижими имоти и разходите за подобряването им, както изтичането към датата на дерегистпрацията на срок надвишаващ 60 месеца от датата на разрешението за ползване. Концентирал е спора до определянето на наличните активи, отчетени по сметки 302, 303 и 304 и до данъчната основа на наличните ДМА. Приел е, че в ДО за начисляване на данъка следва да се включат и сградите, които не са нови по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗДДС. О. е да третира доставките им като освободени по чл. 45, ал. 3 ЗДДС, тъй като жалбоподателят ги бил отредил за дейността си, упражнил е право на приспадане на данъчен кредит при придобиването и ремонтите им и нямал право на избор по чл. 45, ал. 7 ЗДДС дали доставката да е облагаема. Като правомерно е определил начисляването на ДДС върху балансовата стойност на активите, установено от счетоводните записвания на ревизираното лице. Според съда е останало недоказано бракуването на други активи - такива отчетени по сметки 302, 303 и 304. В решението е посочено съществуването на аналитични оборотни ведомости на тези сметки с различно съдържание - такива в които са отразени протоколите за брак и такива в които липсва отразяване. Обсъдени са съответствия на протоколите за брак с количествените салда на някои от стоките. Съдът е приложил правилата на доказателствената тежест и по спора за съществуването на отреченото с РА право на приспадане на данъчен кредит. Отрекъл е да е установено от жалбоподателя отреждането на услугите по фактурите на "С." АД, "В.-2" ЕООД и "Б." АД за независимата му икономическа дейност. Оспореният съдебен акт е неправилен в частта за отхвърляне на оспорването срещу РА за установеното задължение за ДДС в размер 498 937.71 лева заради начисляването на данък по реда на чл. 111, ал. 1 ЗДДС. В останалата част решението е правилно. С разпоредбата на чл. 111, ал. 1 ЗДДС е създадена фикция за извършване на доставка към датата на дерегистрацията на всички налични стоки и услуги, за които лицето е ползвало данъчен кредит /изцяло, частично или пропорционално на степента на ползване за независима икономическа дейност/ и ако стоките и услугите са активи по смисъла на Закона за счетоводството или на Закона за корпоративното подоходно облагане. Всъщност правото на държавите-членки по чл. 18, б. "в" от Директивата за ДДС за третирането като възмездни доставки на стоки е за тези, задържани от данъчнозадължено лице или от неговите правоприемници, след като то преустанови облагаемата си икономическа дейност, когато дължимият за тези стоки ДДС е станал подлежащ на цялостно или частично приспадане при тяхното придобиване или при тяхната употреба в съответствие с буква а). Релевантно е прекратяването на независимата икономическа дейност независимо от причините и обстоятелствата за това /така т. 26 от решението на Съда по дело С-142/12/, включително произтичащо от дерегистрация. Когато ДЗЛ продължава икономическата си дейност държавите-членки не разполагат с предвидената в чл. 18, б. "в" възможност. В РД и в РА не се твърди преустановяване на икономическата дейност от ревизираното лице. Затова и в противоречие с материалния закон задържането на представляващите активи налични към датата на дерегистрацията стоки е третирано като доставка /арг. и от т. 41 от мотивите и т. 1 от диспозитива на решението на Съда по дело С-552/16/. Договорът от 01.07.2008 г. за наемането на птицеферма в гр. С. не установява използването на свързаните с този обект услуги по фактурите на "С." АД, "В.-2" ЕООД и "Б." АД за последващи облагаеми доставки на касатора. Отреждането на полученото за икономическата дейност на ДЗЛ е елемент от пораждащия правото на приспадане фактически състав /така т. 36 от решението на СЕС по дело С-153/11/. Отсъствието му изключва претендираното данъчно предимство. В частта за установяване на задължение в размер 62.19 лева по СД за д. п. м. 11.2014 г. РА е с характер на декларативен административен акт. Отразява факта на признатото със СД задължение за данък за внасяне. Този факт не е бил спорен. Дължима е отмяна на първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлено оспорването срещу РА относно установеното задължение за ДДС в размер 498 937.71 лева и лихви за забава в размер 66 394.56 лева, както и отмяна на съответната част от РА. Съдебният акт следва да бъде отменен и в частта за присъдените в полза на ДДОДОП разноски за разликата над 63.09 лева до 8 227.93 лева. В останалата част решението ще бъде оставено в сила. При този изход на спора на касатора се дължат деловодни разноски за двете съдебни инстанции в общ размер 4 341.45 лева, а на ответника по касация се дължат разноски за касационното съдебно производство в размер 63.09 лева на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 5 и по аналогия на чл. 9, ал. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Разноските на касатора за адвокатско възнаграждение не са доказани с представянето единствено на фактурата на л. 32 от делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение