Решение № 13098 от 4.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4640/2010 г.

Решение № 13098 от 4.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4640/2010 г., III о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 237 и следващите от АПК. Образувано е по искане от "Арт Билд-АП" ООД със седалище в град София за отмяна на основание чл. 239, т. 1 и 5 от АПК на решение № 82 от 15.01.2010 г. по адм. дело № 8565/2009 г. на административен съд София-град. С него са отменени всички извършени действия на частен съдебен изпълнител по изп. дело № 20097780400252, включително покана за доброволно изпълнение изх. № 01708 от 27.11.2009 г. и запорно съобщение изх. № 01709 от 27.11.2009 г. по същото изпълнително дело и е задължен частният съдебен изпълнител да не предприема действия по принудителното изпълнение на решение № 54 от 5.10.2009 г. на административен съд София-град. Твърди се, че след постановяването му са открити нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да му бъдат известни. Представено е писмо рег. № АГ-70-00-65/09/29.01.2010 г. Позовава се и на допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, лишило дружеството от възможността да участва по делото. Ответната община изряза писмено становище за неоснователност на искането за отмяна. Ответната страна - Валентина Иванова не взема отношение по искането за отмяна. Искането за отмяна на влязло в сила съдебно решение е подадено от надлежна страна в срока по чл. 240 от АПК и е процесуално допустимо, а разгледано по същество е неоснователно. Производството пред административния съд е по реда на чл. 294-298 от АПК. Образувано е по жалба от Столична община против действия на частен съдебен изпълнител, обективирани в покана за доброволно изпълнение и запорно съобщение по изпълнително дело № 20097780400252 на частен съдебен изпълнител, рег. № 778 от регистъра на Камарата на частните съдебни изпълнители /ЧСИ/. Направено е и искане за спиране на всички изпълнителни действия по изпълнителното дело. Възраженията на жалбоподателя са били, че съдебното решение, въз основа на което е образувано изпълнителното дело не съставлява изпълнително основание по смисъла на чл. 268, т. 2 от АПК, тъй като няма осъдителен характер. С него се изменя размерът на обезщетението, определен с административен акт, който също няма самостоятелен характер. Извършено е позоваване на законовите разпоредби, уреждащи отчуждаването и последиците от него, уредени в глава трета от ЗОС. По отношение на присъдените разноски по делото, общината е възразила, че за тях не е издаден изпълнителен лист, без който започването на изпълнително производство е незаконосъобразно. Частният съдебен изпълнител в представеното по делото писмено становище, съдържащо мотивите му за предприемане на изпълнителните действия е оспорил жалбата, като е посочил, че действията са предприети в изпълнение на влязло в сила решение по адм. дело № 5325/2008 г. на АССГ, с което е увеличен размерът на обезщетението за отчуждаване от 567000 на 1755489.40 лева. Посочил е, че АПК няма предвид изпълняване само на осъдителни решения. От друга страна разпоредбата на чл. 29, ал. 4 от ЗОС задължава общината да преведе по сметка на правоимащия увеличения размер на обезщетението. Дружеството-взискател чрез процесуалния си представител в писмено възражение от 6.01.2010 г. изключително подробно е изложило съображенията си за неоснователност на жалбата, като е обосновало извод, че на изпълнение по реда на чл. 268 от АПК подлежат влезлите в сила съдебни решения по административни спорове, както и влезлите в сила индивидуални административни актове. Анализирало е приложимите норми на ЗОС и е възразило, че законът поставя отчуждаването в зависимост от предварително и равностойно парично обезщетяване на отчуждените собственици. Съдът в производство по реда на глава тринадесета, приложимо съгласно препращащата разпоредба на чл. 297, ал. 1 от АПК е разгледал по същество спора за законосъобразността на извършените от съдебния изпълнител действия във връзка с изпълнението. Приел е, че за вземането за деловодни разноски е било задължително издаването на изпълнителен лист, какъвто на отчуждения собственик не е бил издаден. Съответно изпълнителните действия за тази сума са били незаконосъобразни. По отношение на самото обезщетение е изложил съображения, че след като в съдебното решение липсва осъдителен диспозитив - не е установено и присъдено заплащането й - то нейното събиране не може да се осъществи по реда на принудителното изпълнение. Отделно от това е счел, че разпоредбата на чл. 29, ал. 3 от ЗОС не допуска друг начин на плащане на паричното обезщетение, освен чрез превод в банка по сметка на правоимащите. А неплащането му в установения от чл. 29, ал. 6 от ЗОС срок води до законовата последица - неговата отмяна. В мотивите към решението, съдът е анализирал много подробно, както становището на частния съдебен изпълнител, така и всички възражения, направени от дружеството-взискател. Позовал се е и на практика на Европейския съд по правата на човека. Направил е извод за основателност на подадената жалба и е отменил всички извършени действия от частен съдебен изпълнител по изп. дело № 20097780400252, включително покана за доброволно изпълнение изх. № 01708 от 27.11.2009 г. и запорно съобщение изх. № 01709 от 27.11.2009 г. по същото изпълнително дело и е задължил частния съдебен изпълнител да не предприема действия по принудителното изпълнение на решение № 54 от 5.10.2009 г. на административен съд София-град. Съгласно разпоредбата на чл. 298, ал. 4 от АПК съдебното решение не подлежи на обжалване и е влязло в сила от момента на постановяването му - 15.01.2010 г.. В искането за отмяна, страната се позовава на първо място на хипотезата на чл. 239, т. 1 от АПК. Твърди, че са открити нови обстоятелства и нови писмени доказателства, които са от съществено значение за изхода на делото. Като нови обстоятелства сочи започване на реализацията на предвиденото в ПУП отчуждително мероприятие. Позовава се на разрешение на строеж № 26 от 10.02.2009 г. на главния архитект на София и протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво от 19.03.2009 г.. Те не са доведени до знанието на собственика на имота. А дружеството е останало такъв, доколкото не е получило дължимото му се обезщетение. Като ново писмено доказателство страната представя писмо № АГ-70-00-65/09/29.01.2010 г. от главния архитект на район "Младост". То е издадено във връзка със заявление от "Арт Билд-АП" ООД за издаване на виза за проектиране на временен охраняем открит паркинг, разположен върху част от ПИ пл. № 1601, местност бул. "Александър Малинов" по плана на град София. В писмото са отразени данните за започване на предвиденото в ПУП мероприятие. В него е посочено, че собственикът предлага паркинга да се разположи върху частта от имота, която е предмет на заповедта за отчуждаване, както и върху части от други имоти - собственост на други лица. В искането за отмяна страната обосновава относимостта на твърдените нови обстоятелства с факта, че е лишена от възможността да ползва имота си, да извършва строителство в него, та дори и временно такова, без да е получила определеното обезщетение при отчуждаването. Дори и да се приеме за основателно твърдението в искането за отмяна, че в писмото се съдържат обстоятелства, които не са били известни на страната, то същите нямат отношение към съдебното решение, постановено по жалба във връзка с образуваното съдено-изпълнително производство. Негов предмет е законосъобразността на предприетите действия от съдебния изпълнител и възникналият в тази връзка правен спор между страните не е поставен в никаква зависимост от започнала реализация на отчуждителното мероприятие. Поради това новооткритите от страната обстоятелства и новосъздаденото писмено доказателство нямат никакво значение за делото по оспорване законосъобразността на действията на съдебния изпълнител. Не е налице фактическият състав на чл. 239, т. 1 от АПК и искането за отмяна на това основание се явява неоснователно и следва да се отхвърли. Второто основание, на което се позовава страната в отменителното производство е нормата на чл. 239, т. 5 от АПК. В тази връзка твърди, че в мотивите на атакуваното решение на административния съд е посочена молба на Столична община от 7.01.2010 г., с която се уточнявало, че се обжалва образуването на изпълнителното дело и която молба не е връчена на дружеството-взискател. При преценката на искането за отмяна на това основание, съдът съобрази следните обстоятелства: Цитираната молба е подадена от жалбоподателя във връзка с определение на съда от 5.01.2010 г.. При постановяването му, съдът се е позовал на процесуалното си задължение, регламентирано в чл. 171, ал. 4 от АПК да съдейства на страните за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията им. В този смисъл е указал на жалбоподателя да уточни кои действия на органа по изпълнението обжалва и с кои обстоятелства по смисъла на чл. 280, ал. 1 от АПК обосновава искането си за спиране на всички изпълнителни действия на съдебния изпълнител по образуваното изпълнително дело. С молбата си от 7.01.2010 г. жалбоподателят е посочил, че обжалва образуваното изпълнително производство, като образувано на основание чл. 268 от АПК. В изключително синтезиран вид е повторил съображенията си за това, обстойно изложени в жалбата. Молбата е съобщена по факса на частния съдебен изпълнител, който той е заявил по делото на 8.01.2010 г. Съобщение за постъпилата молба е оставено от длъжностно лице на телефона на процесуалния представител на дружеството взискател, отразен в приложеното по делото пълномощно за упълномощаване на процесуален представител. Върху молбата е саморъчно изписано, че съобщението е прието от телефонен секретар. Наред с това не може да се приеме, че страната е била лишена от участие по делото във връзка с представената допълнителна молба, тъй като съдът не я е взел предвид и не е отменил образуваното изпълнително производство. Поради това не е налице фактическият състав на чл. 239, т. 5 от АПК и искането за отмяна и на това основание ще следва да се отхвърли, като неоснователно. Водим от гореизложеното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение