Решение № 8188 от 3.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10012/2018 г.

Решение № 8188 от 3.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10012/2018 г., VII о., докладчик съдията Христо Койчев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган /УО/ на Оперативна програма "Добро управление" и директор на дирекция "Добро управление" при Министерски съвет /МС/ срещу Решение № 4055/15.06.2018 г. на Административен съд София-град, постановено по административно дело № 4297/2018 г. С обжалваното решение съдът е отменил Решение № ФК-2018-117/2.04.2018 г. на ръководителя на УО на Оперативна програма "Добро управление" и директор на дирекция "Добро управление" при МС, с което на основание чл. 70, ал. 1, т. 9 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/ вр. чл. 21, ал. 15 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/ на Националния институт на правосъдието /НИП/ София е наложена финансова корекция в размер на 25 % върху засегнатите от нарушението разходи за транспорт, медицински застраховки и хотелско настаняване, включени в коригирано искане за плащане № 2/23.02.2018 г., отчетени чрез фактури, издадени от туроператори на стойност 16 559. 90 лв., на основание точка № 2 "Незаконосъобразно разделяне на поръчките за строителство/услуги/доставки от Приложение № 1 на Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ. Касационният жалбоподател, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се доводи, че неправилно съдът е приел, че констатираното от административния орган нарушение извършено от НИП не съставлява нередност, поради неизпълнение на целия фактически състав на "нередност", а именно отсъствие на втория и третия елементи. Твърди се, че в конкретния случай са налице и трите елемента от фактическия състав на нередност по смисъла на ЗУСЕСИФ: нарушение на императивната норма на чл. 21, ал. 15 от ЗОП; извършено чрез действие на нарушителя; вреда на общия бюджет на ЕС и причинна връзка между нарушението и настъпването на вредата. Сочи се, че правилно съдът е посочил, че НИП не е провел обществена поръчка по реда на ЗОП, като се има в предвид, че му са доставени услуги, на стойност по-големи от минималния заложен праг – 30 000 лв. и че те са извършени от туроператорски фирми и следва задължително за тези услуги да е проведена обществена поръчка по реда на ЗОП. Неправилни и в противоречие с установеното обаче се явяват изводите на съда, че не е налице незаконосъобразно разходване на разходите за транспорт, медицински застраховки и хотелско настаняване. Неправилни са твърденията на съда, че НИП се е съобразил с договорните разпоредби, задължителни и за двете страни, като е разходил средства в съответствие с предвиденото в договора и респективно с прилагането на Наредбата за служебните командировки и специализациите в чужбина, тъй като е възникнало задължение за бенефициера с подписването на договора за БФП да следва заложените в ЗУСЕСИФ разпоредби за провеждане на обществена поръчка. В оспорваното решение, УО не е установил нередност свързана с прилагане на наредбата за служебните командировки и специализации, а е установил нередност свързана с неприлагане разпоредбите на ЗОП, по отношение на предоставените услуги. Сочи се, че предвид наличието на бенефициер, който е публичен възложител по смисъла на ЗОП, наличието на услуга, която попада в приложното поле на закона и стойност която надхвърля прага за възлагане по реда на чл. 20, ал. 4 от ЗОП, налице е нарушение на чл. 21, ал. 15 от ЗОП. Сочи се, че неправилно съдът се е позовал на разпоредба на чл. 13, ал. 1, т. 10 от ЗОП вр. § 1, т. 26 от ДР на ЗДДФЛ, тъй като в конкретният случай НИП действа като възложител по смисъла на чл. 49, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, а не като работодател. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли жалбата на НИП. Претендира направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба – Национален институт по правосъдие София, в писмено становище от 3.08.2018 г., оспорва жалбата с доводи, че е неоснователна. Сочи се, че правилно решаващия съд е мотивирал изводите си, че не е налице нередност по смисъла на ЗУСЕСИФ, защото разходите по командироване са извършени по законосъобразен ред, който не е в противоречие с правото на ЕС или на националното право. Твърдението на УО за нарушение на чл. 21, ал. 15 от ЗОП е несъстоятелно, тъй като по никакъв начин органът не е доказал или установил извършена нередност. Правилно решаващия съд е констатирал, че НИП не е субект на възлагане на туристическата услуга, защото не е потребител на услугата и респек. няма как да е налице разделяне на обществена поръчка и оттам да се изведе извод за нарушение на ЗУСЕСИФ. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Твърди се, че в хода на процедурата по провеждане на обществена поръчка, бенефициера е разходил част от средствата по договора за БФП на основание Приложение № 1 от договора, по силата на което до провеждане на процедури по ЗОП, участниците ще се отчитат с командировъчни заповеди. При положение, че бенефициера не е сключил договори за доставка на услуги респек. договори за доставки на услуги поотделно за осигуряване на самолетни билети, на хотелско настаняване и на медицински застраховки, не може да се приеме, че той е разделил обществената поръчка на части, с цел да приложи друг по-облекчен ред за възлагане, а и средствата са разходвани законосъобразно по предвиден в договора ред. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. На 12.09.2017 г. бил сключен договор за безвъзмездна финансова помощ № BG05 SFOP001-3. 002-0002-C01 между УО на оперативна програма "Добро управление" и НИП, с предмет: предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на проект "Иновативни продукти и услуги в обучението, предоставяно от НИП". Изрично е посочено, че бенефициера – НИП, се задължава да изпълни проекта, съгласно Приложение 1 и 2, при спазване изискванията и условията на Насоките за кандидатстване по процедурата, правото на ЕС и националното законодателство. В т. 7 от Приложение 1, касаеща начина на изпълнение на Дейност 3 "Обучения и учебни посещения в европейски обучителни школи и институции" е договорено, че изпълнението и налага провеждане на процедура по ЗОП за избор на хотелско настаняване, самолетни билети и застраховки на участниците, като до провеждане на процедурите по ЗОП, участниците ще се отчитат с командировъчни разходи. На 24.10.2017 г., НИП приема решение за откриване на процедура с предмет "Осигуряване на самолетни билети за превоз на пътници и багаж при пътувания в чужбина, съпътстващи дейности, хотелско настаняване и медицински застраховки по проект "Иновативни продукти и услуги в обучението, предоставяно от НИП". На 01.03.2018 г., е сключен договор с класирания на първо място участник. На 23.02.2018 г. е подадено коригирано искане № 2 за плащане на разходи за транспорт, медицински застраховки и хотелско настаняване, отчетени чрез фактури, издадени от туроператори. При извършена проверка от УО на ОПДУ е установено, че не е проведена процедура по ЗОП за избор на доставчик на услугите, а е следвало такава да се проведе, тъй като фактурите са издадени от туроператори, а не от самите хотели или от самолетни компании. На 23.03.2018 г., е подадено възражение от НИП, в което е посочено, че в коригираното искане за плащане № 2 е със завишена стойност от 282 872. 75 лв. на 314 553. 17 лв., като са представени допълнителни разходооправдателни и доказателствени документи, включително 14 бр. командировъчни заповеди за командировки на магистрати в чужбина, като разходите са извършени по реда на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. УО установил, че общата сума на допълнително включените в искането за заплащане на разходи за транспорт, медицински застраховки и хотелско настаняване, отчетена чрез фактури, издадени от туроператори възлиза на 16 559. 90 лв. Сумата се състои от разходи за транспорт на стойност 8 994. 74 лв., разходи за медицински застраховки на стойност 52. 66 лв. и разходи за хотелско настаняване на стойност 7 512. 50 лв. След запознаване с възраженията на жалбоподателя и след тяхното отхвърляне, УО е издал оспореното решение № № ФК-2018-117/02.04.2018 г., с което на основание чл. 70, ал. 1, т. 9 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/ вр. чл. 21, ал. 15 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/ на Националния институт на правосъдието /НИП/ София е наложена финансова корекция в размер на 25 % върху засегнатите от нарушението разходи за транспорт, медицински застраховки и хотелско настаняване, включени в коригирано искане за плащане № 2/23.02.2018 г., отчетени чрез фактури, издадени от туроператори на стойност 16 559. 90 лв., на основание точка № 2 "Незаконосъобразно разделяне на поръчките за строителство/услуги/доставки от Приложение № 1 на Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ. Въз основа на така установените факти съдът е приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Решаващият съд е приел, че в оспореното решение е посочено нарушение от страна на НИП само на нормата на чл. 21, ал. 15 от ЗОП, а в мотивите към акта, че НИП е получил туристическа услуга, която не е възложена по реда на ЗОП. Съдът е приел, че НИП е възложител по смисъла на ЗОП и е взел решение за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка на 24.10.2017 г., с наименование "осигуряване на самолетни билети за превоз на пътници и багаж при пътувания в чужбина, съпътстващи дейности, хотелско настаняване и медицински застраховки за нуждите на НИП" Предмета на обществената поръчка е разделен на две обособени позиции: обособена позиция № 1 – "Осигуряване на самолетни билети за превоз на пътници и багаж при пътувания в чужбина, съпътстващи дейности, хотелско настаняване и медицински застраховки" по посочения по-горе проект и обособена позиция № 2 "Осигуряване на самолетни билети за превоз на пътници и багаж при пътувания в чужбина, медицински застраховки и съпътстващи дейности за нуждите на НИП", свързани с изпълнение на дейността му съгласно ЗСВ. Установено е от съда, че са разходвани средства от НИП, за които не е проведена обществена поръчка, както се изисква от ЗУСЕСИФ, но паричните средства са били предоставени авансово от НИП, въз основа на издадени заповеди от административните ръководители на лицата по чл. 249, ал. 1, т. 2 от ЗСВ и преди да извърши авансовото плащане към всяко едно от командированите лица, НИП е осъществил предварителен контрол за законосъобразно разходване на средствата по проекта. Съдът е достигнал до извод, че не е налице извършено нарушение на чл. 21, ал. 15 от ЗОП, от страна на НИП, тъй като за да е изпълнена хипотезата на посочения законов текст, следва възложителя да е сключил договор за доставка на услуга и тази услуга да е разделена на части: за осигуряване на самолетни билети за превоз на пътници и багаж при пътувания в чужбина; за хотелско настаняване; за медицинска застраховка. Прието е, че не е налице разделяне на обществената поръчка, тъй като такава не е сключвана, а средствата са разходвани, но законосъобразно, тъй като това е уговорено между страните в сключения договор за БФП. Решаващият съд е приел, че авансовото изплащане на дължимите суми за командировъчни разходи не е заобикаляне на ЗОП, а е допустимо съгласно Наредбата на служебните командировки и специализации в чужбина. Посочена е разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 10 от ЗОП която гласи, че законът не се прилага при трудови правоотношения по смисъла на § 1, т. 26 от ДР на ЗДДФЛ, като в обхвата на тази норма попадат и трудовите правоотношения на членовете на ВСС, инспектората към ВСС, съдии, прокурори, следователи, административни ръководители и техните заместници в органите на съдебната власт. Изложени са доводи, че предоставените услуги по осигуряване на самолетни билети, хотелско настаняване или медицински застраховки при пътуване в чужбина са ползвани лично от командированите магистрати при участието им в обучения в европейски обучителни школи. Решаващият съд е заключил, че тъй като липсват констатирани нарушения по ЗОП, не са нарушени и принципите на чл. 2 от с. з. и съдът не е изследвал останалите елементи от фактическия състав на нередността по смисъла на дефиницията дадена в чл. 2, т. 36 от Регламент /ЕС/ 1303/2013 на ЕП и на Съвета от 17.12.2013 г. Оспореният акт е материално-незаконосъобразен и поради това съдът го е отменил. Решението е неправилно. По делото не е спорно, че обжалвания индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Спорът е за приложението на материалния закон. Настоящата инстанция счита, че АССГ неправилно е преценил, че не са налице констатираните нарушения на разпоредбите на ЗОП. По силата на чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ финансова подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция при установена нередност, съставляваща нарушение на правилата за определяне на изпълнител по глава четвърта, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициента, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ Съгласно чл. 143 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския Парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство (Регламент 1303/2013), държавите членки носят отговорност за разследването на нередностите, за извършването на необходимите финансови корекции и възстановяването на дължимите суми. Аналогично задължение за държавите членки е предвидено и в чл. 98 от Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета от 11 юли 2006 г. за определянето на общи разпоредби за Европейския регионален фонд, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд (Регламент № 1083/2006 г.), който, с оглед на чл. 152, § 1 от Регламент № 1303/2013, продължава да се прилага и след 31.12.2013 г. за одобрените помощи и за съответните операции до приключването им. Съгласно чл. 122, § 2 от Регламент № 1303/2013 и чл. 70, § 1 от Регламент № 1083/2006 държавите членки предотвратяват, откриват и коригират нередностите и възстановяват неправомерно платените суми. Дефиницията за нередност, дадена в чл. 2, т. 36 от Регламент № 1303/2013 и в чл. 2, § 7 от Регламент № 1083/2006, съдържа следните елементи: а) действие или бездействие на икономически оператор, б) което води до нарушение на правото на Европейския съюз или на националното право, свързано с неговото прилагане, и в) има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като се отчете неоправдан разход в общия бюджет. По делото е безспорно, че първият елемент на определението е налице – Националния институт по правосъдие /НИП/ има качеството на икономически субект, защото участва в изпълнението на помощта от Европейските структурни и инвестиционни фондове. В качеството си на икономически субект, страна по договор за безвъзмездна финансова помощ, НИП е следвало да осъществи действия по възлагане на обществена поръчка за разходване на получено безвъзмездно финансиране от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Правилно решаващият съд е посочил, че следва да обсъди в съдебния акт наличието на втория и третия елемент от посоченото по-горе легално определение на понятието "нередност" т. е. дали е налице действие или бездействие, което да води до нарушение на правото на Европейския съюз или на националното право и дали е налице, като последица от нередността, нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза. В оспорения акт УО е посочил, че е нарушена от страна на НИП норма от националното право и по точно от ЗОП, която е свързана с това, че НИП, като бенефициер по ДБФП е получил туристическа услуга, която не е възложена по реда на ЗОП. Безспорно се установя от доказателствата по делото, че на 30.12.2017 г. НИП е представил искане за плащане № 2 за отчетени разходи за транспорт, медицински застраховки и хотелско настаняване, като са приложени съответни разходооправдателни документи – фактури и/или протоколи за самолетни билети. Безспорно е, че тези документи са издадени от туроператорски компании и са на стойност 89 393. 69 лв. Към това искане за плащане е представено допълнително коригиращо такова от 23.02.2018 г. за допълнително отчетени разходи за командировки в чужбина, отчетени по аналогичен начин в размер на 16 559. 90 лв., като общата сума на разходите е в размер на 105 953. 59 лв. Законодателят, с оглед на спецификите на възложителя, на предмета на обществената поръчка и на нейната стойност е регламентирал способите за възлагане на обществени поръчки - чрез процедурите по чл. 18, ал. 1 ЗОП, чрез събиране на оферти с обява или покана до определени лица и чрез директно възлагане. Член 20 от ЗОП изрично регламентира способите за възлагане на основата на стойността на обществената поръчка. Така алинея 1 и 2 определят кога възложителят възлага обществена поръчка чрез процедурите по чл. 18, ал. 1 ЗОП. Алинея 3 определя кога възложителят възлага обществена поръчка чрез способите събиране на оферти с обява или покана до определени лица, а алинея 4 и 8 - кога възложителят може да възложи директно обществена поръчка. Възлагането директно на обществена поръчка значи, че възложителят не е задължен да спазва определени в закона правила. Съгласно изричната разпоредба на чл. 20, ал. 5 ЗОП доказването на разходите за тези обществени поръчки става само с първични платежни документи, без да е необходимо сключването на писмен договор. С приетото в чл. 20, ал. 4 и 5 от ЗОП законодателят фактически е изключил договора за обществена поръчка сключен чрез директно възлагане от приетата легална дефиниция на договор за обществена поръчка по § 1, т. 4 ЗОП - възмезден писмен договор, сключен по реда на закона между възложител и изпълнител с предмет строителство, доставка на стоки или предоставяне на услуги, макар реално този договор също да има за предмет дейности, които са обект на обществена поръчка по смисъла на чл. 3 от ЗОП, които се извършват срещу заплащане от възложител, по смисъла на чл. 5 от ЗОП. Основанието за това изключване на обществени поръчки от обхвата на законовата регламентация е изключително ниската им стойност - законодателят е преценил, че за тези обществени поръчки не е необходимо спазването на установения в закона ред. За да се извърши преценка дали следва в конкретния случай бенефициера – НИП директно да възложи обществена поръчка или чрез способите регламентирани в нормата на чл. 18, ал. 1, т. 1-11 от ЗОП, следва да се извърши преценка на стойността на обществената поръчка. В нормата на чл. 21, ал. 2 от ЗОП е посочено, че прогнозната стойност на обществената поръчка се определя към датата на решението за нейното откриване. Видно от приложените към делото писмени доказателства – Приложение № 1 към Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма "Добро управление" в т. 3 са посочени необходимите разходи за обучения/стажове на място в европейските съдебни/обучителни институции, като тези разходи надхвърлят посочения в чл. 20, ал. 4, т. 3 от ЗОП праг. От друга страна, следва да се има в предвид, че по силата на чл. 49 от ЗУСЕСИФ бенефициерите на безвъзмездна финансова помощ може да възлагат на изпълнители – външни за тях лица, дейности по изпълнението и/или по управлението на проект, когато това е предвидено в него за съответната дейност. В чл. 4 от посочения по-горе договор е предвидено, че бенефициера е длъжен да сключи договори с изпълнители на дейностите по проекта в срок до 14 месеца от началото на срока за изпълнение на проекта. В Приложение № 1 към договора в частта план за изпълнение/дейности по проекта, начин на изпълнение е посочено, че изпълнението на дейността налага провеждане на процедура по ЗОП за избор на изпълнител за хотелско настаняване, самолетни билети и застраховки на участниците в международни обучения и учебни посещения в чужбина. В конкретния случай не е налице сключен договор за доставка от страна на НИП, предвид на факта, че процесните заявени разходи са разделени на части и по този начин стойността им е паднала под прага предвиден в нормата на чл. 20, ал. 4, т. 3 от ЗОП. Посочената от административния орган нарушена разпоредба на чл. 21, ал. 15 от ЗОП /в приложимата си редакция обн. ДВ бр. 13/2016 г., в сила от 15.04.2016 г. /, е императивна и с нея се забранява разделяне на обществена поръчка на части, с оглед прилагане на ред за възлагане на по-ниски стойности. Налице е разделяне на разходите като са посочени отделно такива за транспорт, медицински застраховки и хотелско настаняване. При това разделяне е следвало НИП да извърши чрез пряко договаряне възлагане по смисъла на чл. 18, ал. 1, т. 13 от ЗОП, като това се изразява в провеждане на преговори за определяне клаузите на договора с точно определени лица. Видно от доказателствата по делото е, че разходооправдателните документи са издадени от туроператори т. е. налице е извършена туристическа услуга попадаща в единната класификационна система за обществени поръчки с код 63500000-4 за който вид прагът за възлагане е по реда на чл. 20, ал. 4, т. 3 от ЗОП. Прякото договаряне чрез възлагане на туроператорските фирми да извършат процесните услуги свързани с транспорт, медицински застраховки и хотелски настанявания води, до нарушение на посочените по-горе норми на ЗОП. Неправилно решаващия съд е посочил в обжалваното съдебно решение, че поради липса на сключен договор за възлагане, то не е налице разделяне на обществената поръчка на части, тъй като нормата на чл. 21, ал. 15 от ЗОП /в приложимата редакция/, следва да се тълкува във връзка с останалите правни норми в ЗОП касаещи условията и начините за възлагане на обществени поръчки. Именно нарушението на чл. 21, ал. 15 от ЗОП /в приложимата редакция/, забраняваща разделянето на поръчката на части е довело до липсата на сключен договор за обществена поръчка, както изисква ЗОП по отношение на услуги извършени от туроператори. Прякото договаряне с тях от страна на бенефициера по ДБФП е нарушение на разпоредбите на ЗОП. По отношение на констатираното от УО нарушение по т. 2 към Приложението към чл. 2, ал. 1 от Наредбата е налице и третият елемент от фактическия състав на нередността, изискващ тя да има или да би имала като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза. В процесния административен акт УО е изложил мотиви за невъзможността да бъде определена реалната вреда за бюджета на Съюза с оглед на характера на нарушението. Обективно не би могло да се установи, в резултат на неспазения срок за получаване на офертите колко други лица биха участвали в обществената поръчка и биха предложили оферти, както и дали тези оферти биха били по-конкурентни от офертата на спечелилия конкурса. За случаи като настоящия, когато финансовото изражение на нередността (нарушението) не може да бъде точно определено законодателят е допуснал прилагането на пропорционалния метод за определяне на размера на вредата - чл. 5, ал. 1 от Наредбата. Вярно е, че в ДБФП на основание Приложение 1 е посочено, че до провеждане на процедурите по ЗОП, участниците ще се отчитат с командировъчни заповеди, но това постигнато между страните съгласие не следва да се тълкува извън обсега на нормите на ЗОП и в негово противоречие. Целта на тази уговорка е, че преди да се сключи договор за обществена поръчка от страна на бенефициера той ще изплаща разходите при представяне на документи по реда на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина т. е. следва да има започнала процедура по ЗОП за сключване на договор за обществена поръчка от страна на НИП и в периода между започналата процедура и финализиране на договора да са извършени разходи във връзка със сключения договор за безвъзмездна финансова помощ и за тези разходи по реда на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина да са представени съответни разходооправдателни документи. В конкретния случай липсва въобще започната процедура по реда на ЗОП от страна на НИП за възлагане на обществена поръчка, а е извършено пряко договаряне, в нарушение на ЗОП, касаещо именно извършени услуги във връзка с договора за безвъзмездно финансиране и разходването на средства от страна на НИП за ползване на този вид външната услуга е в противоречие с приложимото право на ЕС и на българското законодателство. Правилни са посочените в касационната жалба доводи на касационния жалбоподател, че в конкретния случай констатациите на УО не касаят и не се изтъкват твърдения за незаконосъобразност по прилагане на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. В оспореното решение, констатациите на органа са за извършено нарушение на ЗОП, касаещи неприлагане на закона по отношение предоставени услуги от туроператори, за които са издавани фактури на стойност, изискваща и задължаваща възложителя – НИП, да проведе обществена поръчка. Неправилни са изводите на решаващия съд, че в конкретния случай приложение следва да намери разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 10 от ЗОП, която гласи, че законът не се прилага при трудови правоотношения по смисъла на § 1, т. 26 от ДР на ЗДДФЛ, като в този обхват попадат трудовите правоотношения на членовете на ВСС, Инспектората на ВСС, съдии, прокурори, следователи и административни ръководители и техните заместници в органите та съдебната власт. Тази разпоредба следва да се тълкува във връзка с понятието за обществена поръчка. Такава по смисъла на чл. 1, ал. 2 от ЗОП е придобиването от един или няколко възложители посредством договор за обществена поръчка на строителство, доставки или услуги от избрани от тях изпълнители, предназначени за обществени цели или за нуждите на публични възложители, а при секторни възложители - за изпълнение на секторни дейности. За да е приложима нормата на чл. 13, ал. 1, т. 10 от ЗОП следва трудовото правоотношение да е между страните по договора за обществена поръчка, а не по принцип, по отношение трудови правоотношения на магистратите, като последните не са в такива с НИП. По изложените съображения, обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде отменено изцяло като неправилно. С оглед изхода на спора и на основание чл. 228 АПК във вр. с чл. 143 АПК на касатора следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, определено в съответствие с чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 2 във вр. с ал. 1 от Наредбата за заплащане на правна помощ, по настоящото производство и 200 лв., по първоинстанционното. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение