Решение № 12116 от 19.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3759/2010 г.

Решение № 12116 от 19.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3759/2010 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 9 от 8.02.2010 г., постановено по адм. д. № 4578/08 г. Административен съд - София град, първо отделение, тринадесети състав, е обявил за нищожен ревизионен акт № 80006017/13.03.2008г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция"Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София, с който на дружеството за ревизираните периоди месеци юли и август 2006 г. не е признато право на данъчен кредит в размер на 175 537,75 лв. по фактури издадени от "Вивал консулт" - ЕООД и "Влади импорт експорт" - ЕООД и са начислени лихви в размер на 36 512,34 лв. С решението съдът е осъдил Д "ОУИ" - София да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 8 050 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Александър Георгиев Георгиев в качеството му на директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София. В същата се прави оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд София град. Претендира се заплащане на юрисконсулско възнаграждение. Ответното по касационната жалба дружество "Вамбог 2000" - ЕООД чрез своя процесуален представител взема становище, че решението на Административен съд - София град е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо а отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд София град е обявил за нищожен ревизионен акт № 80006017/13.03.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София, с който на дружеството за ревизираните периоди месеци юли и август 2006 г. не е признато право на данъчен кредит в размер на 175 537,75 лв. по фактури издадени от "Вивал консулт" - ЕООД и "Влади импорт експорт" - ЕООД и са начислени лихви в размер на 36 512,34 лв. Административният съд е посочил, че параметрите на служебната проверка задължават съдебната инстанция служебно да провери валидността на оспорения ревизионен акт. В тази насока са изложени мотиви, че от страна на приходната администрация има издадени АПВ № 1571 от 8.09.2006 г., с която на дружеството е възстановено право на данъчен кредит в размер на 96 511,56 лв. за данъчен период м. 07/06 г., както и АПВ № 1896 от 10.10.2006 г. с който му е възстановен данъчен кредит в размер на 79 718,91 лв., като въпросните АПВ като необжалвани са влезли в законна сила. Предвид на това е направен извод, че след като за ревизирания период м. 07 - 08 на 2006 г. са налице влезли в сила актове за прихващане или възстановяване, то изменението на установените с тях права и задължения може да се извърши само по реда на чл. 133 - 134 от ДОПК. Съпоставяйки последните разпоредби с фактите по делото административният съд е приел, че издаденият ревизионен акт се явява нищожен в тази му част, тъй като процесната ревизия е възложено от лице, което не притежава необходимата компетентност за това. Посочено е още, че нормата на чл. 129, ал. 3 от ДОПК понастоящем е изменена в смисъл, че независимо от извършеното прихващане или възстановяване установяването на задълженията се извършва само чрез ревизионно производство, но тази разпоредба е влязла в сила след стабилизирането на посочените по-горе актове и след издаване на ревизионния акт, предмет на производството по делото. На база на изложеното е направен краен извод за нищожност на ревизионния акт в посочената му част, в който смисъл е уважена жалбата. Решението на административния съд е правилно и законосъобразно. Основното оплакване на касатора е за допуснато нарушение на материалния закон. Навеждат се доводи, че административният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 134 от ДОПК, като не е направил необходимото разграничение между правната природа на акта за прихващане или възстановяване и ревизионния акт и че след законодателната промяна през 2007 г. не съществува законова пречка да бъде извършена ревизия и за определяне на задължения, за които е налице влязъл в сила АПВ. Направените оплаквания са неоснователни. По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е възприета от първоинстанционния съд. Както правилно е отбелязано от последния, единственото спорно обстоятелство е относно реда, по който следва да бъдат изменени данъчни задължения, определени с влязъл в сила АПВ. Даденото от първоинстанционния съд тълкуване на закона в тази насока е правилно и законосъобразно и се споделя от настоящия състав. Даденото тълкуване на закона в касационната жалба е актуално след изменението (допълването) на нормата на чл. 129, ал. 3 от ДОПК - ДВ, 108 от 2007 г., но за времето преди сегашната редакция на нормата актовете за прихващане или връщане са стабилни административни актове, като те могат да бъдат изменяни само по реда на чл. 133 и 134 от ДОПК. След като процедурата за това изменение не е спазена от органа по приходите, а на сега действащата разпоредба на чл. 129, ал. 3 от ДОПК не е придадено обратно действие, то правилно е прието от решаващия съд, че заповедта за възлагане на ревизията, както и тази за определяне на компетентен орган за издаване на РА, е издадена от некомпетентен орган, което води до невалидност на извършените последващи действия, който порок на издадения административен акт не може да бъде саниран и същият следва да бъде прогласен за нищожен. По изложените мотиви следва да бъде прието, че решението на Административен съд - София град не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. От страна на ответното по касация дружество не са представени доказателства за направени разноски пред настоящата инстанция и такива не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо А отделение,