Решение № 5454 от 10.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10506/2015 г.

Решение № 5454 от 10.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10506/2015 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Чавдар Иванов Донков гр. София, чрез своя процесуален представител адвокат Дойчинова, против Решение № 4114/15.06.2015 г., постановено по адм. дело № 10024/2014 г. на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата на Чавдар Иванов Донков против уведомително писмо изх. № 02-220-6500/1871/13.08.2014 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. З АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба моли решението да бъде отменено и постановено друго по същество, с което да бъде отменен административния акт. Претендира се присъждане на направените съдебни разноски. Ответникът по касационната жалба - изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав, съобразно чл. 218 АПК като прецени наведените касационни основания, доказателствата по делото и доводите на страните намира за установено следното: Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Производството пред Административния съд е образувано по жалба на Чавдар Иванов Донков срещу уведомително писмо изх. № 02-220-6500/1871/13.08.2014 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, с което е отказано финансово подпомагане по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ и по Схемата за национално доплащане на площ (СНДП) и е наложена санкция за бъдещ период в общо в размер на 654,46 лв. (635.13 лв. по СЕПП и 19.33 лв. по СНДП). С обжалваното решение административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган - изпълнителният директор на ДФЗ-РА, в кръга на предоставените му правомощия съгласно чл. 20, т. 3 и чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗПЗП, и в предвидената в чл. 59 АПК форма. При издаването на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалноправни разпоредби. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съгласно приложимата редакция на чл. 17 от Наредба № 5 от 27 февруари 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (загл. изм. - дв, бр. 14 от 2010 г., в сила от 19.02.2010 г.) /Наредба № 5 от 27 февруари 2009 г./ когато при извършване на кръстосани проверки Разплащателната агенция установи застъпване (пресичане на границите) на два или повече блока на земеделски стопанства, изпраща на кандидатите, които са ги заявили, уведомителни писма за установените застъпвания, като уведомителните писма съдържат таблица за установените застъпвания. Когато кандидатът се яви в ОПМСП, той попълва "Декларация за изясняване на принадлежността на площи, декларирани от повече от един земеделски стопанин". Към декларацията се прилагат документи по чл. 2а, ал. 2, доказващи правото на ползване на застъпените площи. Когато за една и съща площ, за която е установено застъпване, са предоставени документи по чл. 2а, ал. 2, доказващи правото на ползване от двама или повече от кандидатите, и когато никой от кандидатите не е предоставил такива документи, Разплащателната агенция след прилагане на процедурата по чл. 18 отказва изплащането на субсидии за застъпената площ на всички кандидати и им налага санкции съгласно чл. 58 от Регламент № 1122/2009. Съгласно приложимата редакция на чл. 18, ал. 1 от Наредба № 5 от 27 февруари 2009 г. когато след прилагане на процедурата по чл. 17 останат заявени във физическия блок площи, за които не е установено кой е ползвател, Разплащателната агенция въвежда данните от всички подадени по реда на чл. 17, ал. 6 декларации и документи за правно основание и извършва повторна проверка, при която съпоставя заявените блокове на земеделските стопанства с общата допустима за подпомагане площ на физическите блокове съгласно Наредба № 5 от 2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища, в рамките на физическия блок. Когато общата допустима за подпомагане площ на физическия блок е по-голяма или равна на общата площ на заявените блокове на земеделските стопанства, изплаща субсидия за заявените блокове на земеделските стопанства в този физически блок. Според ал. 2 на същия чл. ако при проверката по ал. 1 се установи, че общата площ на допустимите за подпомагане въз основа на административните проверки блокове на земеделските стопанства надвишава общата допустима за подпомагане площ на физическия блок, Разплащателната агенция отказва изплащането на субсидии за разликата. В този случай се извършва пропорционално намаление на допустимите за подпомагане площи на всички блокове на земеделските стопанства в рамките на допустимата площ от физическия блок. В конкретния случай изводите на съда относно констатираните застъпвания, тяхното отстраняване и определянето на установената площ не кореспондират с представените по делото доказателства. Видно от таблиците към уведомителното писмо площта на парцела след разрешаване на двойно заявени площи е в размер на 0.03 ха. - т. е застъпената площ е в размер на 4.3 ха, а не както е приел първоинстанционния съд 2.05 ха. Този размер от 2.05 ха е наддекларираната площ, приета от административния орган, но той е определен след провеждането на процедурата по чл. 17 и чл. 18 от Наредба № 5 от 27 февруари 2009 г. Първоинстанционният съд обаче не е изследвал въпроса дали последната е спазена, като безкритично е приел законосъобразността в действията на административния орган. Това налага отмяна на неговото решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото съдът следва да провери дали правилно административният орган е приел, че площта на БЗС № 80933-8-9-2 след разрешаване на двойно заявени площи е 0.03 ха, както и дали е спазена процедурата по чл. 18 от Наредба № 5 от 27 февруари 2009 г., за да бъде установено, че наддекларираната площ е в размер на 2.05 ха. Разноски по настоящото производство не се присъждат предвид изхода на спора и нормата на чл. 226, ал. 3 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение