Решение № 5550 от 21.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3673/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба, подадена от директор на дирекция "ККАО" и председател на комисия при Община Пазарджик, приподписана от процесуалния му представител юрк. П. Виячева, срещу решение № 834/25.02.2026 г., постановено по адм. дело № 865/2025 г. по описа на Административен съд- Пазарджик, V състав. В касационната жалба са релевирани доводи за неправилността на атакувания съдебен акт, като необоснован и постановен в противоречие с приложимия процесуален и материален закон, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов съдебен акт по съществото на спора – за отхвърляне на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство, ведно с присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение. На 21.04.2026г. е депозирана молба- становище, с характер на писмена защита, с която се поддържат изложените доводи в касационната жалба и отново се отправя искане за нейното уважаване. Ответникът – Б. А. Й., в писмен отговор, чрез пълномощника адвокат З. Милева, оспорва касационната жалба като неоснователна. Отправя искане за оставяне в сила на обжалваното решение и присъждане на разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен съдебен състав на четвърто отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, за допустима, а разгледана по същество – за основателна, но по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по оспорване на Б. А. Й. против Писмо с изх.№ 44-1271-002/19.06.2025г., издадено от директор на дирекция "ККАО" и председател на комисия при Община Пазарджик, с което лицето е уведомено, че с Решение от 27.05.2025г. по протокол № 182 на комисията, назначена със Заповед № 1081/22.05.2025г., на Й. е отказано да бъде настанен в общинско жилище, находящо се на адрес гр. Пазарджик, [адрес], със следните мотиви: Със заповед № 2003/27.08.2018г. е настанен Й. А. Й., ведно със семейството му, в общинско жилище, находящо се на [адрес]. Б. Й. не е настаняван по надлежния ред в общинското жилище и не му е издавана настанителна заповед, тъй като съгласно разпоредбата на чл.46, ал.4 ЗОбС, при изтичане срока на настаняване, наемното правоотношение може да бъде продължено, ако наемателя отговаря на условията за настаняване под наем в общинско жилище. Наемно правоотношение между Б. Й. и Община Пазарджик не е съществувало, поради което и не може да му бъде издадена настанителна заповед. С обжалваното пред касационната инстанция решение административният съд обявява горепосоченото писмо за нищожно. За да достигне до този правен резултат, съдът приема в синтезирани мотиви следното: Със заповед № 1081/ 22.05.2025г. кметът на Община Пазарджик е назначил комисия, на която е възложил да разгледа молби и декларации, подадени от 21.03.2025г. до 10.04.2025г. и да вземе решение за издаване на пренастанителни заповеди, ако наемателят отговаря на условията за настаняване, съгласно чл.14 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди и за настаняване под ноем в жилища, собственост на Община Пазарджик /Наредбата/ или отказ за издаване на същите. В тази заповед, според съда, липсва изрично делегиране на правомощието по чл.10 от Наредбата, от което да следва, че комисията действа от името и на кмета при упражняване на това правомощие; назначаването на комисия и възлагането на организационни функции не представлява валидно делегиране на правомощие за издаване на индивидуален административен акт. Единствено кметът на общината е нормативно овластеният компетентен орган, поради което процесният акт е издаден от некомпетентен орган, поради което е и нищожен, а установената нищожност следва да бъде обявена по съдебен ред. достигайки до горния изов, административният съд е обявил нищожността на Писмо с изх.№ 44-1271-002/19.06.2025г., издадено от директор на дирекция "ККАО" и председател на комисия при Община Пазарджик, изпращайки преписката на кмета на община пазарджик за произнасяне по подаденото от Б. А. Й. заявление, при съобразяване с дадените от съда указания. Предвид така формираните извод, съдът не е обсъждал останалите доводи по съществото на спора в депозираната жалба Решението е неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Предвид установеното от настоящия съдебен състав, конкретното съдържание на Писмо с изх.№ 44-1271-002/19.06.2025г., издадено от директор на дирекция "ККАО" и председател на комисия при Община Пазарджик, със същото Б. Й. единствено е уведомен за вече взетото от комисията, назначена със Заповед № 1081/22.05.2025г., решение от 27.05.2025г. по протокол № 182, с което му е отказано да бъде настанен в общинско жилище. В тази връзка, според състава, по аргумент от чл. 158, ал. 1 във вр. с чл. 150, ал. 1, т. 5 АПК, административният съд е следвало да остави оспорването без движение и да укаже на Б. Й. да посочи изрично кой е оспореният акт. Като не е сторил това и е приел, че актът, който засяга пряко и непосрествено права и законни интереси по смисъла на чл.21 АПК е горепосоченото уведомително писмо, административният съд е допуснал съществено процесуално нарушение. Друго такова нарушение, допуснато от съда, е конституирането като ответник на лицето, подписало писмото, а именно директора на дирекция "ККАО" и председател на комисия при Община Пазарджик, а не самата комисия по чл.18 от Наредбата. Приемайки директно, без извършване на дължимите процесуални действия по отстраняване нередовности на жалбата, с постановеното определение по хода на делото от 28.08.2025г., че актът, подлежащ на оспорване е писмото, а ответник в производството следва да бъде директора на дирекция "ККАО" и председател на комисия при Община Пазарджик, съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, налагащи отмяната на постановеното решение и връщане на делото на първата инстанция за ново разглеждане на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК. При допуснатото от първата инстанция съществено нарушение на съдопроизводствените правила, касационната инстанция е възпрепятствана да осъществи служебно дължимата съобразно чл. 218, ал. 2 АПК проверка за допустимост и съответствие с материалния закон на атакуваното пред нея решение. Независимо от изложеното, с цел процесуална икономия и за изчерпателност, доколкото въпросът за валидността на акта е релевантен и в хипотезата, при която се оспори решение от 27.05.2025г. по протокол № 182 на комисията по чл.18 от Наредбата, настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи, че в разглеждания казус същата не е некомпетентен административен орган, както е прието в мотивите на обжалваното съдебно решение. Както бе посочено по- горе, със заповед № 1081/ 22.05.2025г. кметът на Община Пазарджик е назначил комисия, на която е възложил да разгледа молби и декларации, подадени от 21.03.2025г. до 10.04.2025г. и да вземе решение за издаване на пренастанителни заповеди, ако наемателят отговаря на условията за настаняване, съгласно чл.14 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди и за настаняване под ноем в жилища, собственост на Община Пазарджик. Тази заповед е издадена на основание чл.18 от горепосочената Наредба, в ал.1 от който е предвидено, че кметът на общината назначава комисия за картотекиране на нуждаещите се граждани. Съгласно ал.3, комисията по ал.1 разглежда в тримесечен срок подадените молби и декларации, взема решение за включване или не включване на гражданите в картотеките и определя степента на жилищната нужда на отделните семейства (лицата) по групи и подгрупи съгласно чл.16. В последната алинея 4 на същата разпоредба е посочено, че решението на комисията се съобщава и се обжалва по реда на Административно-процесуалния кодекс. Налага се изводът, че отказът, материализиран в решение от 27.05.2025г. по протокол № 182 на комисията по чл.18 от Наредбата е в правомощията на комисията по силата на закона, поради което не се налага изрично делегиране на правомощия, както неправилно приема решаващия състав. По изложените съображения и допуснатите при разглеждане на делото от първата инстанция съществени процесуални нарушения, настоящият съдебен състав приема, че атакуваното решение, следва да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане, при съобразяване с дадените в мотивите на настоящия съдебен акт задължителни указания относно тълкуването и прилагането на закона. За целта, при новото разглеждане на делото, съдът следва да извърши проверка за редовност на оспорването, включително като на основание чл. 158, ал. 1 АПК го остави без движение и укаже на да отстрани в 7-дневен срок нередовността по отношение на конкретно оспорения акт. При установена допустимост на оспорването, при преценката за неговата основателност, съдът следва да съобрази дадените в мотивите на настоящия съдебен акт указания във връзка с материалната компетентност на комисията по чл.18 от Наредбата да вземе решение от 27.05.2025г. по протокол № 182, след което да извърши проверка за наличие на останалите основания по чл. 146 АПК за законосъобразност на акта. При този изход на делото, въпросът относно разноските следва да бъде решен от административния съд при новото разглеждане на делото съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,