Решение № 3697 от 27.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6532/2016 г.

Решение № 3697 от 27.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6532/2016 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 251 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ), чрез процесуалния представител юрк. М. Д., срещу Решение № 2090 от 28.03.2016 г., постановено по адм. д. № 14076/2012 г. по описа на Административен съд С.-град, с което в производство по чл. 251 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК е отхвърлена молбата на касатора за тълкуване на влязлото в сила Решение № 6140/17.10.2014 г. по същото административно дело. Релевирани се доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на процесуалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател твърди затруднения в изпълнението на исканото за тълкуване решение, предвид посоченото в неговите мотиви, базирани на заключението на вещото лице, че при новото произнасяне по заявлението площите, за които има установени застъпвания на ЧПК "Съгласие" със "С. Е. И." ООД, следва да бъдат оставени като неразрешени застъпвания, т.е. не следва да бъдат признати и на двамата бенефициенти, но същевременно съдът констатирал съществено процесуално нарушение и несъответствие с целта на закона, излагайки аргументи относно необходимостта от събиране на доказателства, ведно със съобразяване с представените такива на 23.08.2011 г. и с представените в хода на съдебното производство писмени доказателства - с оглед да се отчете обстоятелството кой е действителният ползвател на декларираните БЗС. Т. и че съдът неправилно приел, че е поискал тълкуване на съдебния акт с цел преразглеждане на събраните по делото доказателства и формиране на друга воля от съда по въпроси, които вече са разгледани и обсъдени в съдебното решение, а всъщност е искал само "коректно да изпълни волята, изразена в съдебното решение". Моли ВАС да отмени решението. В откритото съдебно заседание пред ВАС не изпраща процесуален представител. Ответникът по жалбата - "ЧПК Съгласие", представлявана от управителя, не изпраща процесуален представител, нито становище по жалбата. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че съдът правилно е отхвърлил искането на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" за тълкуване на Решение № 6140/17.10.2014 г., постановено по адм. д. № 14076/2012 г. на АССГ, като обосновано е приел, че съдебното решение не се нуждае от тълкуване, тъй като волята на съда е ясно изразена в диспозитива на съдебното решение. Сочи и че по реда на чл. 251 ГПК на тълкуване подлежи само диспозитивът на съдебното решение, който се ползва със сила на пресъдено нещо, но не и неговите мотиви, както и че чрез решението по чл. 251 ГПК не може да се дават указания как да се приложи влезлия в сила съдебен акт, нито да се правят разяснения и препоръки относно неговото изпълнение, в който смисъл е и направеното искане от касатора. Намира, че в решението волята на съда е ясна, поради което и не се нуждае от тълкуване, респ. искането правилно е преценено от съда за неоснователно. Преценява оспореното съдебно решение и за съответстващо на съдебната практика по приложението на чл. 251 ГПК. Счита доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена срещу съдебен акт, който с оглед чл. 251, ал. 5 от ГПК подлежи на касационно обжалване, от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в законния срок, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С атакуваното в настоящото производство съдебно решение Административен съд С.-град е отхвърлил молбата на Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" за тълкуване на влязлото в сила решение № 6140/17.10.2014 г., постановено по адм. д. № 14076/2012 г. по описа на същия съд. За да постанови този правен резултат административният съд е приел молбата за неоснователна по съображения, че не са налице материалноправните предпоставки за тълкуване на влезлия в сила съдебен акт по смисъла на чл. 251 от ГПК, приложим субсидиарно в съдебно-административното производство на основание чл. 144 от АПК - не е налице неяснота в диспозитива на съдебния акт, чието тълкуване се иска, няма противоречие между него и мотивите, респ. волята на съда по съществото на правния спор е ясно и недвусмислено изразена- отмяна на оспореното уведомително писмо и връщане на преписката на административния орган с указания по тълкуване и прилагане на закона, предвид установеното несъответствие в заявените от ЧПК "СЪГЛАСИЕ" и "С. Е. И." ООД имоти, вкл. и по отношение на установеното застъпване - при положение, че преди издаване на оспорения акт административният орган е разполагал с документи, доказващи правото на ползване на заявителя по отношение на БЗС, в които е установено застъпване, но същите не са обсъдени в мотивите на отменения административен акт и не са съобразени като обстоятелства в приетата за осъществена фактическа обстановка. Същото съдебно решение е оставено в сила с решение на ВАС, в чиито мотиви подробно е посочено, че съгласно основната експертиза на вещото лице, застъпените площи са неправилно признати в полза на "С. Е. И." ООД и следва да бъдат оставени като неразрешени застъпвания, освен че следва се съберат допълнителни доказателства за това кой от двамата заявители - ЧПК "Съгласие" или "С. Е. И." ООД, е действителният ползвател на БЗС при положеине, че правилно административният съд е изградил решаващите си изводи за това кой е действителният ползвател на заявените площи, съобразявайки подробно посочените на стр. 8 от това решение молби, становища и споразумение, установяващи, че жалбоподателят е обработвал декларираните в заявлението за подпомагане площи. По тези съображения преценил извода на първоинстанционния съд, че оспореното Уведомително писмо е незаконосъобразно и че правилно го отменил, като упражнил правомощието си по чл. 173, ал. 2 от АПК и върнал преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Постановеното решение е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 251, ал. 1 от ГПК на тълкуване подлежат неясните съдебни актове - такива, от чиито мотиви и диспозитив не може да се изведе ясно и недвусмислено формираната и изразена воля на съда по правния спор. В случая тези условия не са изпълнени. В мотивите на решението, чието тълкуване се иска, са изложени ясни съображения защо съдът приема, че е издаден опорочен индивидуален административен акт (Уведомителното писмо за отказ за оторизиране и изплащане на парична сума), без да е отчетено обстоятелството кой е действителният ползвател на БЗС, като именно неотчитането на това обстоятелство се е отразило на правилността на фактическите и правни изводи, формирани в отмененото уведомително писмо. Отделно от гореизложеното в съдебното решение на ВАС, с което първоинстанционното решение е оставено в сила, подробно са описани пороците на оспорения акт и изводите, обосноваващи правилност на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, които следва да бъдат съобразени от административния орган, след като преписката му е върната за ново произнасяне. При тези данни правилно АС - СГ е приел, че така постановеното решение не се нуждае от тълкуване. Волята на съда както в мотивите, така и в диспозитива на съдебния акт е ясно и недвусмислено изразена и следователно не е налице неяснота на решението, която да бъде отстранена по тълкувателен път. Друг е въпросът, че всички доводи, развити в искането за тълкуване и в касационната жалба, са релевирани от процесуалния представител на ДФЗ още в редовното производство по постановяване на влезлия в сила съдебен акт, чието тълкуване се иска, но не са били уважени и от двете съдебни инстанции. Тълкуването на съдебен акт не е средство за промяна на мотивите или на волята на съдебния състав, нито форма за атакуване на евентуална неправилност на съдебното решение, поради което несъгласието на молителя с мотивите на съдебния акт не е основание за тълкуване и в този смисъл не следва да бъде обсъждано. Освен това на тълкуване подлежи само диспозитива на съдебното решение, което се ползва със сила на пресъдено нещо и той установява какво е действителното правно положение между страните по спора, но не и неговите мотиви. Последните не се ползват със сила на пресъдено нещо, а са само елемент, но не и иманентна част на съдебното решение (съгл. т. 18 от ТР № 1/2001 г. по т. гр. дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС). Този извод се налага и от разпоредбата на чл. 172а от АПК, съгласно която към решението си съдът излага мотиви, в които посочва становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. По доводите на касатора следва изрично да се посочи, че чрез тълкуване не могат да се дават указания как да се приложат правните последици на влезлия в сила съдебен акт. Тълкуването не е и средство за даване на разяснения и препоръки как да бъде изпълнено едно влязло в сила решение, още по-малко да се разяснява или указва на органа какви действия да осъществи и как да продължи административното производство. Иначе казано, чрез решението по чл. 251 ГПК не може да се дават указания как да се изпълни влезлия в сила съдебен акт, каквото на практика е отправеното искане до съда с молбата на искателя. По тези съображения в настоящия случай Върховният административен съд счита, че процесното съдебно решение действително не се е нуждаело от тълкуване. Предвид горното настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното съдебно решение е съобразено с материалния закон и не страда от релевираните с касационната жалба пороци. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се констатира същото да е нищожно, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение