Решение № 5391 от 28.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1087/2021 г.

Решение № 5391 от 28.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1087/2021 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на "Бред Логистик" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. София срещу решение № 6386 от 13.11.2020 г., постановено по адм. дело № 3442 по описа за 2020 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № 1040-21-232 от 09.03.2020 г. на Директора на ТП на НОИ - София град. Изложените съображения за необоснованост, неправилно прилагане на чл. 55, ал. 2, т. 1 и ал. 3 от КСО във вр. с чл. 126 от КТ са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт София - град е оспорил касационната жалба в писмена защита. Ответникът С. Ц. от гр. Сливница, обл. София, е оспорил касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. При извършената проверка за процесуална допустимост се установи, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намери за основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София – град е решение № 1040-21-232 от 09.03.2020 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - София - град и потвърденото с него разпореждане № 29134 от 17.02.2020 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, с което на основание чл. 55, ал. 2, т. 1 от КСО е приета за трудова злополуката, станала около 16. 43 часа на 11.11.2019 г. и причинила смъртта на осигуреното лице Р. Ц. – общ работник в "Бред Логистик" ЕООД, при предвижване с автомобил от работното й място в гр. Божурище до основното й място за живеене в гр. Сливница. Лицето е самокатастрофирало и е починало от получената тежка гръдна травма. С постановеното решение Административен съд София – град е отхвърлил като неоснователна жалбата на осигурителя "Бред Логистик" ЕООД, след като необосновано е приел, че внезапното травматично увреждане на осигуреното лице, причинило смъртта му, се квалифицира като трудова злополука в хипотезата на чл. 55, ал. 2, т. 1 от КСО. Разпоредбата на чл. 55, ал. 2, т. 1 от КСО приравнява на трудова злополука всяко внезапно увреждане на здравето, станало с осигурен по чл. 4, ал. 1 и чл. 4а, по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до: основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер. Цитираната разпоредба не може да се тълкува и прилага изолирано от фактическия състав на понятието за трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. Настъпилите увреждания, които не са станали във връзка или по повод на извършваната работа, или всяка друга работа, извършена в интерес на предприятието, по естеството ни не са трудови злополуки. Както е посочено и в мотивите на обжалваното съдебно решение, повтарящите се действия по предвижване преди или след работа в рамките на минимално необходимото време се приемат за част от трудовия процес. Разпоредбата на чл. 55, ал. 2, т. 1 от КСО има предвид не всяко предвижване по маршрут, съвпадащ с обичайния път при отиване или при връщане от работното място, а само това, което обслужва навременното явяване на работното място за започване на работния процес и прибирането обратно до мястото на живеене след приключване на работния процес. В обичайните случаи трудовите функции на работника или служителя по време на работната смяна не включват пътувания от работното място до мястото на живеене. В хода на административното и съдебното производства не са изяснени съществени фактически обстоятелства, които са от значение при преценката дали злополуката е настъпила след изтичане на редовното работно време, докато работничката се е прибирала в дома си по обичайния път или злополуката е настъпила по време, когато тя е следвало да изпълнява трудовите си функции по длъжностна характеристика. Данните относно продължителността на работната й смяна са противоречиви. Осемчасовият работен ден е започнал в 8. 00 часа, но не е ясно в колко часа е приключил. В протокол № 07 от 06.02.2020 г. за резултатите от разследване на злополуката, съставен на основание чл. 58, ал. 1 от КСО, е отразено, че работничката е напуснала самоволно работното си място без разрешение около 16. 20 часа. Злополуката е настъпила около 16. 43 часа, което според констатацията в протокола е след изтичане на работния ден. Не това е отразено в декларацията за трудова злополука от 23.12.2019 г., според която работното време е до 17. 00 часа, а самоволното напускане – в 16. 30 часа. Според недоказаното твърдение на осигурителя работничката е подправила присъствената книга, като е попълнила саморъчно час на напускане на предприятието 17. 00 часа. Неправилно първоинстанционният административен съд е оставил без уважение искането на осигурителя за изискване на информация относно воденото досъдебно производство № 101/2019 г. на ОД на МВР – София, пр. пр. № 3363/2019 г. на Софийска окръжна прокуратура. Провежданото досъдебно наказателно производство има предмет на доказване, различен от този в административното производство, но в неговия ход се изясняват фактически данни, които са свързани с обстоятелствата по чл. 55 от КСО и допринасят за тяхното изясняване. По делото не е представен протоколът за аутопсия, каквато, видно от съобщение за смърт № 747/12.11.2019 г. на "УМБАЛ Александровска" АД, е била извършена. Информацията относно обстоятелствата, при които е настъпило пътно-транспортното произшествие, е оскъдна и данните от ДП са от значение за тяхното изясняване и произнасяне по довода на осигурителя за наличие на хипотезата по чл. 55, ал. 3 от КСО. Предвид изложените съображения обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено като постановено при съществени нарушения на съдопроизводственото правило на чл. 149, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 от АПК. Делото следва да бъде върнато на първоинстанционния административен съд за ново разглеждане от друг състав, който да се произнесе по спора след изясняване на всички обстоятелства, относими към чл. 55, ал. 2, т. 1 и чл. 55, ал. 3 от КСО. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,