Решение № 1452 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13765/2015 г.

Решение № 1452 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13765/2015 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по касационна жалба на А. С. Й. против решение № 111 от 21.10.2015 г., постановено по адм. д. № 310/2014 г. по описа на Административен съд гр. К. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и моли за отмяната му. Ответникът - началникът на Затвора гр. Б. дол не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. К. отхвърля жалбата на А. С. Й. против мълчалив отказ на началника на Затвора гр. Б. дол, по подадено заявление за достъп до информация, а именно на жалбоподателя да се предостави доклад, с който са набелязани проблемните зони на лишения от свобода, по които трябва да се работи, въз основа на който доклад е изготвен последващ план на присъдата му. За да постанови този резултата съдът приема, че исканата информация е служебна обществена информация, но за предоставянето й е регламентиран друг ред в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под страна и правилника за приложението, поради което разпоредбите на ЗДОИ са неприложими, съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗДОИ. По тези съображения е направен извод за законосъобразност на оспорения мълчалив отказ. Решението е постановено в нарушение на материалния закон. С молба уточнение, депозирана по делото на 26.03.2015 г. процесуалният представител на жалбоподателя сочи, че петитума на жалбата е да се задължи началника на Затвора гр. Б. дол да преустанови нарушението на чл. 41, ал. 1 и 2 от Конституцията на Р. Б. и да предостави на лишения от свобода А. С. Й. доклад, с който са набелязани проблемните му зони, по които трябва да се работи, въз основа на който доклад е направен следващ план на присъдата му и в условие на евентуалност на основание чл. 13, ал. 1 ЗДОИ вр. чл. 24 ЗДОИ и § 1, т. 5, б. "г" от ПЗР на ЗДОИ да се задължи началника на Затвора гр. Б. дол да преустанови нарушението и предостави на жалбоподателя доклада. По този начин жалбоподателя прави две взаимно изключващи се искания едното на основание чл. 257, ал. 1 АПК - бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, а другото обосноваващо подадено заявление за достъп до обществена информация, непроизнасяне в срок и следователно формиран мълчалив отказ за предоставяне на достъп до исканата информация. В обстоятелствената част на жалбата и уточнението към нея липсват изложени фактически основания за наличие на хипотезата на чл. 257, ал. 1 АПК. Съгласно нормата на чл. 58, ал. 1 АПК непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът. Следователно законодателят приравнява мълчаливия отказ на изричен отказ за издаване на индивидуален административен акт, а разпоредбата на чл. 257, ал. 1 АПК регламентира бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, т.е. наличието на такова административно правоотношение, при което да е налице защитимо от закона субективно право, което да може да бъде реализирано директно по силата на правна норма чрез съответстващо му действие от страна на административния орган, без да е необходимо издаване на индивидуален административен акт. В този смисъл наличието на субективното право, уредено в нормативния акт, обуславя правния интерес от защитата по чл. 256 и 257 АПК. Ето защо наличието на едната хипотеза изключва приложението на другата. Предвид събраните по делото доказателства и твърденията на жалбоподателя правилно съдът квалифицира оспорването като жалба против мълчалив отказ да се предостави информация. Неправилни са изводите на съда за законосъобразност на обжалвания мълчалив отказ. По несъмнен начин по делото е установено, че жалбоподателят иска достъп до информация, а именно предоставяне на доклад, с който са набелязани проблемните зони на лишения от свобода, по които трябва да се работи, въз основа на който доклад е изготвен последващ план на присъдата му. По това искане не е налице произнасяне на задължения субект, поради което е налице мълчалив отказ за предоставяне на исканата информация. След като задълженият субект е сезиран със заявлението по чл. 24 от ЗДОИ, то същият е длъжен да постанови решение в срока по чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ. Разпоредбата на чл. 38 от ЗДОИ, постановява изискуемото съдържание на решението за отказ. Според правилото на чл. 38 от ЗДОИ задълженият субект е длъжен изрично да се произнесе в законоустановения срок по подаденото пред него заявление за достъп до обществена информация, с акт в който, при хипотезата на отказ, мотивирано да посочи кои са фактическите и правни основания, поради които не е възможно предоставяне на достъп до търсената информация. Още повече, и в случаите, когато задълженият субект прецени, че търсената информация не може да бъде получена на основание ЗДОИ, за него съществува задължение да издаде решение, с което да се произнесе по направеното искане. В случая незаконосъобразно съдът приема, че мълчаливия отказ е постановен в съответствие със закона, като излага фактически съображения за издаването му, който обаче следва да бъдат изложени в административния акт и според, които следва да се прецени неговата законосъобразност. Правилно първоинстанционният съд приема, че исканата информация, съдържаща се в доклада е служебна обществена информация по смисъла на чл. 11 ЗДОИ като същата е създадена по повод дейността на органа, но същевременно обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ е тази която е свързана с обществения живот в страната и може да даде възможност на жалбоподателя да си състави собствено мнение относно дейността на задължения по закон субект. Независимо от това фактът дали информацията е обществена или не е въпрос по същество, който следва да се обсъди от задължения субект като същият следва да изложи фактически основания за издаване на административния акт, за който е сезиран. Освен това жалбоподателят основава искането си и на чл. 41, ал. 2 от Конституцията на Р. Б. съгласно, който гражданите имат право на информация от държавен орган или учреждение по въпроси, които представляват за тях законен интерес, ако информацията не е държавна или друга защитена от закона тайна или не засяга чужди права, поради което при произнасяне административния орган следва да прецени налице ли са тези предпоставки за предоставяне на исканата информация, като съобрази, доколко планът, с който е запознат жалбоподателя, отразява констатациите в доклада, както и разпоредбите на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража и правилника за приложението му относно характера на исканата информация и законовата регламентация за предоставянето й. С оглед на изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което същото следва да се отмени като се постанови друго решение по съществото на спора, с което оспореният мълчалив отказ да се отмени, а преписката да се върне на административния орган за произнасяне съобразно дадените указания в мотивите на настоящото решение. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,