Решение № 4208 от 30.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13108/2009 г.

Решение № 4208 от 30.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13108/2009 г., IV о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по глава дванадесета чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Цветана Борисова Йордакиева против решение от 17.07.2009 г. на Административен съд Монтана, II състав по адм. дело № 187/2009 г. С него се отхвърля като неоснователна жалбата й срещу отказ на ОСЗ Берковица, изразен в писмо изх. № 96/18.02.2009 г., с който й е отказано издаване на решение за възстановяване на собствеността върху наследствен имот в м. Калешница и скица към него. Поддържат се доводи за неправилност на решението като от съдържанието на жалбата се извличат касационни основания - необоснованост и нарушение на материалния закон, поради което се иска отмяната му и постановяване на друго, с което бъде отменен отказа на ОСЗ Берковица и бъде задължена да издаде решение за възстановяване на имота в м. Калешница в стари реални граници. Ответната страна, Общинска служба по земеделие Берковица не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Съдебното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка и правилно прилагане на материалния закон като са обсъдени обстойно относимите доказателства и установените с тях релевантни факти. След като имотът от 5 дка е с признато право на възстановяване на собствеността по 18ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ обстоятелството, че част от старите граници са запазени към настоящия момент е без правно значение. По аргумент от чл. 27 ППЗСПЗЗ скица се издава едва след влизане в сила на плана за земеразделяне като тя придружава издаденото решение. По делото е установено, че за процесната местност няма влязъл в сила план за земеразделяне, поради което правилно съдът е приел, че с решението по чл. 18ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ не е приключила процедурата по възстановяването на собствеността и отхвърлил жалбата. Върховният административен съд, Четвърто отделение намира касационната жалба за допустима като подадена в 14-дневния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна, за която решението е неблагоприятно и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Цветана Борисова Йордакиева срещу отказ на ОСЗ Берковица да издаде решение и скица към него за имот в местността Калешница в стари реални граници по нейна молба. Съдът разгледал жалбата по същество и от данните по приложената административна преписка е установил, че жалбоподателката е един от наследниците на Тренда Кирова Гоцова и в това качество е подала заявление от 10.02.1992 г., с което е поискала възстановяване на собствеността върху ливада от 6 дка в местността Калешница в землището на гр. Берковица. Поземлената комисия, сега ОСЗ Берковица, се е произнесла с протоколно решение № 89/282 от 17.02.1993 г. с което е признато и определено за възстановяване собствеността с план за земеразделяне върху имот от 5 дка в същата местност и отказано за 1 дка, което решение е влязло в законна сила. Установено е също така, че последващите решения на ОСЗ Берковица за същия имот са обявени за нищожни от съда с влезли в сила решения, поради което и към настоящия момент действа цитираното решение № 89/282 от 1993 г. на ПК Берковица. При така установеното съдът е приел, че решението не е годно да легитимира жалбоподателката като собственик, респективно да бъде издадена и скица, тъй като с него процедурата по възстановяване на собствеността не приключва. Според чл. 27 от ППЗСПЗЗ след влизане в сила на плана за земеразделяне се издава друго решение, което се придружава със скица на имота и след като по делото няма данни да има влязъл в сила план за земеразделяне за местността в която се възстановява имота, то отказът за издаване на решение и скица е законосъобразен, а жалбата срещу него неоснователна и като такава е отхвърлена. Решението е правилно. В касационната жалба се поддържа, че съдът не установил фактите от значение за правилното решаване на спора като не събрал доказателства дали действително има изготвен план за земеразделяне на местността, а кредитирал непроверено становище на представител на ОСЗ, което счита за опровергано от лична проверка, че в местността Калешница възстановяването на собствеността се извършва в реални граници, като тя и не държи да бъде възстановен имотът й с план за земеразделяне, а именно в реални граници. Така поддържаните доводи са неоснователни. По делото е установено от доказателствата, че с решение № 89/282 от 1993 г. на ПК/Общинска служба по земеделие Берковица се признава и определя за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи с план за земеразделяне на 5 дка в местността Калешница и отказва признаване на правото на собственост за 1 дка в същата местност - 10б от ЗСПЗЗ - имотът е застроен. Това решение е влязло в законна сила по отношение начина на възстановяване на собствеността, а именно с план за земеразделяне. Последващите решения по отношение начина на възстановяване са обявени за нищожни от съда с влезли в сила решения, поради което правилно отговорът на ОСЗ до касаторката се свежда до действието на решение № 89/282 от 1993 г. като стабилен административен акт. При зачитане на действието му съдът е установил, че процедурата по реституция не е приключила, тъй като няма доказателства за влязъл в сила план за земеразделяне на местност Калешница, което е основание по чл. 27 от ППЗСПЗЗ да бъде издадено решение от ОСЗ с което се възстановява правото на собственост в което се описва размера и категорията на имота, неговото местоположение, граници съседи и ограниченията на собствеността, както и скица, заверена от ОСЗ. Неоснователно се поддържа, че съдът не изследвал въпроса дали за местността има изготвен план за земеразделяне или имотите се възстановяват в реалните им граници каквито данни установила след собствено проучване. В чл. 170 от Административнопроцесуалния кодекс е уредена доказателствената тежест за страните при оспорването на административен акт и според ал. 1 административният орган и лицата, за които актът е благоприятен трябва да установят съществуването на фактическите основания посочени в него и изпълнението на законовите изисквания при издаването му и според ал. 2, когато се оспорва отказ от издаване на административен акт, оспорващият трябва да установи, че са били налице условията за издаването му. В настоящият случай касаторката е следвало да докаже, че за местността има влязъл в сила план за земеразделяне като основание за издаване на последващо решение за признаване на правото на собственост и скица към него, каквито са последващите действия в така започналата реституция на процесния имот. Тя обаче заявява, че не държи имота да й бъде възстановен с план за земеразделяне, но искане правото на собственост да бъде възстановено в реални граници от ОСЗ е неоснователно при наличие на влязлото в сила решение № 89/282 от 1993 г., което определя начина на възстановяване на собствеността. В този смисъл е законосъобразен отговорът на ОСЗ Берковица, представляващ обжалвания отказ, а решението на административния съд правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение,