Решение № 7831 от 29.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1397/2015 г.

Решение № 7831 от 29.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1397/2015 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Враца, против решение № 505 от 19.12.2014 г. по адм. дело № 539 по описа за 2014 г. на Административен съд - Враца, с което е отменено решение № 75 от 20.08.2014 г. и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответницата Зоя Стаменкова Керимова от гр. Враца е оспорила касационната жалба в писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за основателност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Враца е решение № 75 от 20.08.2014 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. Враца, с което на Зоя Стаменкова Керимова от гр. Враца е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 във вр. с ал. 5 от ПЗР на КСО. Общата продължителност на сумирания осигурителен стаж от първа и втора категория е 13 години, 1 месец и 21 дни (5 години, 7 месеца и 21 дни от втора категория и 7 години и 6 месеца от първа категория) при изискване за 15 години осигурителен стаж от втора категория. За да уважи жалбата, Административен съд - Враца неправилно е приел, че положеният от лицето труд като пресьор следва да бъде зачетен от втора категория. Съдът е приложил неправилно материалноправната разпоредба на т. 15 от ПКТП (отм.) във вр. с т. 67 от същия правилник и в нарушение на процесуалната забрана по чл. 104, ал. 10 от КСО е установил изпълняваната длъжност и категорията на труда със свидетелски показания вместо със записванията в запазените документи по чл. 40, ал. 1 от НПОС. Разпоредбата на т. 15 от отменения ПКТП (Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране) причислява към втора категория труда на бояджии, шприцьори и помощник-шприцьори, работещи с органични разтворители, оловни бои и нитроцелулозни лакове в обособени цехове и звена. Спорът е относно категорията на труда, положен в цех "Стоки за народно потребление" - Метални изделия в "Ново Химко" АД (Химически комбинат) - Враца през периодите 14.10.1983 г. - 1.02.1985 г. и 22.03.1989 г. - 1.06.1990 г. На основание чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. С ал. 3 на чл. 40 е предвидено, че документите по ал. 1 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. В разглеждания случай осигурителният стаж е установен с данните в трудовата книжка и 2 бр. удостоверения обр. УП-3. В удостоверение обр. УП-3 № 512/14.11.2011 г. и в удостоверение обр. УП-3 № 332/18.06.2008 г., издадени от "Ново Химко" АД - Враца, е удостоверено, че през времето от 14.10.1983 г. до 11.03.1991 г. Зоя Стаменкова Керимова е работила като пресьор, бояджия в обособен цех СНП. От вписванията в трудова книжка се установява, че длъжността "бояджия" е изпълнявана през периода 1.02.1985 г. - 22.03.1989 г., а длъжността "пресьор" - през периодите 14.10.1983 г. - 1.02.1985 г. и 22.03.1989 г. - 11.03.1991 г. При издаване на оспореното административно решение Директорът на ТП на НОИ - Враца е изпълнил точно дадените от Административен съд - Враца указания с влязлото в сила съдебно решение № 187 от 25.04.2014 г. по адм. д. № 713/2013 г., с което е било отменено предишното издадено решение № 113/14.11.2013 г. и преписката е била върната на Директора на ТП на НОИ - гр. Враца за ново решаване на въпроса по същество. Както положеният труд като бояджия през периода 1.02.1985 г. - 22.03.1989 г., така и положеният труд като пресьор през периода 1.06.1990 г. - 11.03.1991 г., са отнесени към втора категория в съответствие с мотивите на съдебното решение. В обжалваното в настоящето касационно производство съдебно решение погрешно е прието, че през периода 1.02.1985 г. - 22.03.1989 г. е била изпълнявана длъжност "пресьор" с призната от пенсионния орган втора категория. Видно от приложения доклад за осигурителен стаж, положеният труд през същия период е зачетен за втора категория, но на длъжност "бояджия" в обособен цех на химическия комбинат при изпълнение на условието по т. 15 от ПКТП (отм.) за работа с органични разтворители, оловни бои и нитроцелулозни лакове в обособени цехове и звена. Положеният труд на длъжност "пресьор" през периода 1.06.1990 г. - 11.03.1991 г. също е зачетен от втора категория, като е взето предвид писмото на синдика на "Ново Химко" АД в несъстоятелност, че за този период на лицето е било изплащано допълнително възнаграждение за вредни условия на труд. Длъжността "пресьор" е извън кръга на лимитативно изброените длъжности в точка 15 от ПКТП (отм.). Необоснован е изводът на първоинстанционния административен съд, че този труд следва да бъде третиран като "неделим" и че по вредност и тежест е идентичен с този на бояджията. При наличие на изискваните от закона документи относно изпълняваната длъжност показанията на разпитаните свидетели, че всъщност лицето е изпълнявало длъжността "бояджия", са лишени от доказателствена стойност. Цитираните принципи на административния процес, установени в чл. 7 и чл. 9 от АПК, нямат връзка с преценката на доказателствата по делото. Разпоредбата на т. 67 от ПКТП (отм.) не може да бъде приложена поради липсата на надлежни допустими доказателства за идентичност на трудовите функции на двете длъжности с различни наименования, както и за вредност и тежест на трудовата среда при полагането на труд като пресьор, идентични с тези на бояджията в цеха на стоки за народно потребление - метални изделия. Като е отменил оспорените административни актове, Административен съд - Враца е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна. Вместо него следва да бъде постановено друго по същество, с което подадената жалба бъде отхвърлена като неоснователна. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,