Решение № 11721 от 16.12.2022 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл.208-228 във връзка с чл.132, ал.2, т.5 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на ЕТ Хаджи Караджов Р. Караджов със седалище в гр.Кнежа, обл.Плевен, подадена чрез пълномощник адв.П. Василев. Жалбата е против решение 282 от 20.06.2022г., постановено по адм. дело 159/2022г. по описа на Административен съд Плевен. Със същото е отхвърлена жалбата на ЕТ Хаджи Караджов Р. Караджов срещу решение 15/312/01085/3/01/04/05 от 31.01.2022г. за налагане на финансова корекция на зам.-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ). С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради противоречие на материалния закон и необоснованост касационни отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Развиват се подробни доводи в касационната жалба, включително твърдения за нищожност на административния акт. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отмени решение 15/312/01085/3/01/04/05 за налагане на финансова корекция на зам.-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие с изх. 01-6500/2746#21 от 31.01.2022г. Претендира се заплащане на разноски. Ответникът заместник-изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуалния си представител главен юриск.А. Иванова, с представена по делото молба прави искане касационната жалба да бъде отхвърлена и да бъде оставено в сила обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваният съдебен акт е правилен, като не са налице релевираните с жалбата касационни основания за отмяна по чл.209, т.3, предл.1 и 3 АПК. Предлага Върховния административен съд да остави в сила обжалваното решение на Административен съд Плевен. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество, съобразно чл.218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение 282 от 20.06.2022г., постановено по адм. дело 159/2022г. Административен съд Плевен е отхвърлил жалбата на ЕТ Хаджи Караджов Р. Караджов срещу решение 15/312/01085/3/01/04/05 от 31.01.2022г. за налагане на финансова корекция на зам.-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие и с втори диспозитив ЕТ Хаджи Караджов Р. Караджов е осъден да заплати на Държавен фонд Земеделие разноски в размер на 450 лева. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентния орган, в рамките на осъществена законова делегация по чл.20а, ал.6 във вр. с ал.5 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/. Същото било издадено при спазване изискването за форма, при изложени фактически и правни основания, както и били спазени административно-производствените правила. Съдът е приел също, че административния акт е издаден при спазване на правилата по чл.35 и чл.36 от АПК. Административния съд е приел за неоснователно възражението за наличие на отрицателна предпоставка за издаване на решението за налагане на финансова корекция, тъй като е било издадено предходно такова, което е отменено с решение 200 от 03.04.2018 г. по адм. дело 147/2018 г. на Административен съд Плевен, което е оставено в сила при касационно обжалване. Съдът е приел, че не е налице хипотезата на чл. 177, ал. 2 от АПК, тъй като с решение 4063 от 13.04.2020 г. на ВАС е потвърдено първоинстанционното решение, но с коригиращи мотиви. На следващо място първоинстанционния съд е приел за неоснователни доводите, че не може да се извършва проверка на изпълнение на проекта след изтичане на мониторинговия период. Също така е прието, че административния акт е издаден в съответствие с материалния закон. За безспорно е прието, че фактическите основания за издаване на същия са поради неизпълнение на заложените в бизнес плана приходи от дейността за 2016 година. Съдът е приел за неоснователни доводите, че заложеното в бизнес плана не следва да се приема като част от проекта, тъй като приходите са прогнозни и следва да се отчита цялостното изпълнение на проекта, както и че е налице недоказаност на нарушението. На следващо място съдът е установил, че определената за нарушението финансова корекция е в съответствие с изискванията на чл.46, ал.2 от Наредба 29 от 11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /Наредба 29/2008г./ и приложимите Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване БФП при установени нарушения на чл.27, ал.6 и ал.7 от ЗПЗП по мерки от ПРСР 2007-2013г. Прието е, че административния орган е приложил коректно процентния показател за нарушението, като е отчетен вида на нарушението, тежестта и степента на същото, като е приложена т.30 от приложението към Правилата - тъй като е установено неизпълнение от 31.29%, то и размера на корекцията е 5% от предоставената финансова помощ за неизпълнение за една година. За неоснователен е прието възражението за неприложимост на Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ. Първоинстанционния съд е установил, че със същите е определен размера на подлежащата на възстановяване сума, докато неспазването на критериите за допустимост на ангажиментите или друго задължение са уредени в наредбата 29/2008г. Обжалваното решение е правилно. Неоснователен е наведения от касационния жалбоподател довод за нищожност на оспорвания административен акт. Действително в мотивите на решение 200 от 03.04.2018г. постановено по адм. дело 147/2018г. на Административен съд Плевен, образувано по жалба на ЕТ Хаджи Караджов-Р. Караджов против предходното решение на органа за налагане на финансова корекция, а именно решение 15/312/01085/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция, изх. 01-6500/6987/8.12.2017год., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, e прието, че административния акт е постановен в противоречие с материално правни разпоредби, в това число че търговецът, въпреки че не е постигнал заложените прогнозни стойности в бизнес плана в началото на своята дейност, по никакъв начин не нарушава правото на ЕС, националното право, вкл. поетите договорни задължения, като не нанася вреда на бюджета на Съюза. Както и че приложената от органа Методика за определяне на санкциите след плащане на проекти по ПРСР 2007 г. 2013 г. (само Методиката) не е приета от компетентен орган. С решение 4063/13.04.2020г. по адм. дело 7538/2018г. Върховният административен съд, четвърто отделение, е оставил в сила посоченото в предходния абзац решение на Административен съд Плевен, но с коригиращи мотиви. Върховният административен съд е приел, че бизнес плана е задължителен, а не представлява бъдещо намерение. Както и е прието за доказано нарушението на т.4.12 от договора. Касационният съд е приел обаче, че размерът на финансовата корекция неправилно е определен чрез Методика за определяне на санкциите след плащане на проекти от ПРСР 2007-2013г., която е обявена за нищожна. В решението си касационният съд е дал указания на административния орган при издаването на последващ акт да съобрази наличие на достатъчно правни и фактически основания за връщане на суми. Както и че следва да съобрази размера на сумата, подлежаща на възстановяване, по реда на чл.46, ал.2 от Наредба 29/2008г., тъй като това е от неговата компетентност. При тези констатации, касационната инстанция счита, че не е налице хипотезата на чл.177, ал.2 АПК, според която актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Така е, защото Върховният административен съд е коригирал мотивите на първоинстанционния съд след отмяната на неговото решение. В мотивите си ВАС е приел, че действително са били извършени сочените от органа нарушения, но е липсвала единствено методика за определяне размера на финансовата корекция. Затова доколкото с процесното решение за налагане на финансова корекция не е приложена обявената за нищожна методика, то и самото решение за налагане на финансова корекция не противоречи на указанията на ВАС. Административното производство за установяване на нарушение и налагане на санкция е продължило и е приключило с издаването на настоящия оспорен административен акт. При издаването му административният орган се е позовал на всички събрани до момента доказателства по административната преписка. Изпълнителният директор на ДФЗ именно при постановяване на процесното решение е изпълнил указанията на ВАС като е упражнил своето нормативно регламентирано правомощие да иска връщане на вече платени суми, заедно със законната лихва върху тях при условията на ал.1 и ал.2 от чл.46 на Наредба 29/2008г. Неоснователно е възражението на касатора, отнасящо се до мотивите на оспореният съдебен акт относно това, че ползвателя на помощта е обвързан от задължението да спазва показателите на одобрения бизнес план. Правилно съдът е приел, че допуснатото от ползвателя нарушение на разпоредбите на Наредба 29/2008г. и договора за отпускане на финансовата помощ, изразяващи се в неизпълнение на финансовите параметри в бизнес плана е довело до икономическа нежизнеспособност на инвестицията и непостигане на целите по чл.2 от Наредбата. Обосновано е прието, че на 23.07.2013г. между ДФЗ и ЕТ "Хаджи Караджов Р. Караджов" е сключен договор за предоставяне безвъзмездна финансова помощ, като в бизнес план, неразделна част от договора е описан проектът: изграждане на семеен хотел за селски туризъм с конферентна зала в гр.Кнежа изграждане на постройка на хотела, оборудване, като в бизнес плана са предвидени приходи от първата година в размер на 109 800 лева. Съгласно легалната дефиниция, дадена с §1, т.19 от ДР на Наредба 29/2008г. "проект" е заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени и допустими за финансиране по ПРСР. Кандидатите за финансово подпомагане подават в областната дирекция на фонда заявление за подпомагане по образец приложение 5 и прилагат документите, указани в същото приложение (чл.26, ал.1 от Наредбата). Един от задължителните реквизити към заявлението е изготвен от кандидатите бизнес план, който трябва да доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост, водещи до реализиране на целите по чл.2 от Наредбата /чл.16, ал.2/. В Допълнителната разпоредба към Наредбата - §1, т.6 е описано значението на понятието "икономическа жизнеспособност", а именно: генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана. В приложения бизнес план едноличния търговец е заявил, че с изграждане на семейния хотел за селски туризъм с конферентна зала в гр.Кнежа са заложени конкретни финансови параметри в раздел Финансово икономически статус-приходи и разходи. От анализа на цитираните норми, договора, бизнес плана и от доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че е налице неизпълнение на заложените в одобрения бизнес план финансови показатели, а именно приходи от нощувки и от други услуги, които представляват 31.29% изпълнение на приходите спрямо заложените за първата години. Въз основа на гореизложеното следва да се посочи, че във всички случай бизнес планът е задължителен, а не пожелателен, както твърди касатора и всеки един от показателите от същия следва да бъде изпълнен. От правилния прочит на разпоредбата на чл.27, ал.3 от Наредба 29/2008г. е видно, че решението за одобряване на заявлението за подпомагане се взема въз основа на съответствието на заявлението с: 1. целите, дейностите и изискванията, определени с Наредбата и 2. критериите за оценка, посочени в приложение 6, т.е. оценката не е само на база критериите в приложението. Изготвянето на бизнес плана и предвидените в него стойности са дейност на кандидата за получаване на подпомагане, като доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията е била основание да бъде одобрен проектът му за финансиране. В касационната жалба неправилно се твърди, че несъмнено е установено, ме инвестицията е изцяло извършена в сроковете и при условията и в съответствие с одобрения проект. Между страните няма спор, че кандидатът е следвало да извърши строително-монтажни работи, за да изгради и обзаведе семейния хотел, за което му е отпусната финансова помощ. Но със сключването на договора едноличния търговец се е задължил да използва активите по предназначение и за постигане на целите, които са му отредени с одобрения проект. Целите по мярка 312 за отпускане на финансова помощ са посочени в чл.2 от Наредба 29/2008 г. Построяването и обзавеждането на семейния хотел не е крайна цел, а е една от кумулативните предпоставки за отпускането на финансово подпомагане от ПРСР. Несъмнено в случая е налице нарушение на т.4.18 от договора, съгласно който ползвателят е длъжен да спазва проекта за срок от 5 години от сключване на договора, т.е. до 23.07.2018г. В случая неизпълнението е за 2016г. следователно в срока до 23.07.2018г. При това нарушение т.8.1 от договора разписва, че в случай, че ползвателят не изпълни свои нормативни и договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми. В този смисъл е и нормативната разпоредба на чл.46 от Наредбата. При проверка на изпълнението на проекта ДФЗ е изследвал цялостното изпълнение по бизнес плана, в това число и частта му за планираните приходи, поради което е достигнал до верни изводи за финансовото неизпълнение на плана за 2016г. С реализирането на по-ниски от заложените приходи от дейността се засягат условията за изпълнение на инвестицията и тези, въз основа на които проектът на бенефициера е бил оценен като допустим за подпомагане. Следва да се посочи, че в този смисъл са били и указанията на ВАС - изрично в мотивите на решение 4063/13.04.2020г. по адм. дело 7538/2018г. Върховният административен съд, четвърто отделение, е прието въз основа на доказателствата по делото, че по безспорен начин от извършените проверки на място е налице бездействие от страна на едноличния търговец, изразяващо се в това, че в периода 01.01.2016 г. 31.12.2016г. изпълнението на бизнес плана за първата година е в размер на 31,29%. Неоснователен е доводът на касатора, отнасящ се по прилагане на процедура за мониторинг. В настоящия случай не е налице тази забрана, тъй като се касае за нарушение на договора, установено в рамките на мониторинговия период - посредством извършена проверка на място през 2017г. Тъй като договорят е сключен на 23.07.2013г., а проверка на място е през 2017г., тя е в рамките на петгодишния мониторингов период. Датата на образуването на административното производство не касае мониторинговите проверки. Тя може да има отношение към давността на налагане на финансова корекция, която в случая не е изтекла, тъй като е налице нейното прекъсване с предходното административно производство. Административния орган е изпълнил задълженията си по чл.35 и чл.36 АПК за изясняване на всички факти и обстоятелства, и за служебно събиране на относимите към тях доказателства. Едноличния търговец е бил уведомен за откритото производство по налагане на финансова корекция, като са посочени фактическите и правните основания, предоставена му е възможност за възражения, съответно за представяне на доказателства. По делото са налице сведения, че същият се е възползвал от това право, подал е възражение, но в подкрепа на твърденията си не е представил доказателства. В административния акт това изрично е посочено, поради което не е налице нарушение в тази насока. По изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и съдържанието на разпоредбите на чл. 143, ал. 1 от АПК, искането на касатора за присъждане на разноски като неоснователно следва да бъде оставено без уважение. Неоснователно и е искането на заместник-изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", направено чрез процесуалния му представител главен юриск.А. Иванова, за присъждане на разноски. Според чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК в полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. В случая не е имало процесуално представителство на ответника. Представената по делото молба с искане за присъждане на разноски също не обективира такова. С тази молба се изразява единствено становище за неоснователност на жалбата и се иска присъждане на разноски за юрисконсулт. На са изразени никакви доводи по съществото на спора, нито е осъществено процесуално представителство. Затова съдът не може да приеме, че е реализирано юрисконсултско представителство. Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,