Решение № 16328 от 9.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5650/2013 г.

Решение № 16328 от 9.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5650/2013 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е касационна жалба на дирекция "ОДОП" гр. Пловдив при ЦУ на НАП против решение № 500/04.03.2013 г. на Пловдивския административен съд, постановено по адм. д. № 2763 по описа за 2012 г. на този съд. С решението е отменен Ревизионен акт № 161201089 от 28.05.2012 г., издаден от гл. инспектор по приходите при ТД Пловдив, потвърден с Решение № 943/31.07. 2012 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Пловдив, с който на "Универсал - К" ООД, ЕИК 115042180, са установени публични задължения - данък добавена стойност за внасяне, в резултат на отказано право на данъчен кредит в размер общо на 10 4ЗЗ, 17 лева за данъчен период месец юли 2010 г. по фактурите, издадени от "Таби груп" ЕООД и "Адена - 2" ЕООД, ведно с прилежащи лихви за забава в размер на 1 927,35 лева. Касаторът релевира доводи за неправилност на решението като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Моли за отмяната му и претендира разноски. Ответникът - "Универсал - К" ООД, чрез процесуалния си представител адв. Мянева оспорва касационната жалба в писмени бележки. Представителят на Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218 АПК намира жалбата за процесуално допустима, а по същество - неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Пловдив е отменил Ревизионен акт № 161201089 от 28.05.2012 г., издаден от гл. инспектор по приходите при ТД Пловдив, потвърден с Решение № 943/31.07. 2012 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Пловдив, с който на "Универсал - К" ООД, ЕИК 115042180, представлявано от управителя К. К., са вменени публични задължения за данък добавена стойност за внасяне в резултат на отказано право на данъчен кредит в размер общо на 10 4ЗЗ, 17 лева за данъчен период месец Юли 2010 г. по фактурите, издадени от "Таби груп" ЕООД и "Адена - 2" ЕООД, ведно с прилежащи лихви за забава в размер на 1 927,35 лева. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Приел е, че в двете фази на спора са представени необходимите доказателства - писмени, и експертно заключение, въз основа на които да може да бъде направен категоричен извод, че посредством ангажираните от всеки един от доставчиците писмени доказателства, всеки един от тях на практика е потвърдил и наличието на търговски отношения помежду им и осъществяването на доставките, включително всеки един търговец е приел възложената от него и извършена от съответния изпълнител работа съгласно вмененото му с нормата на чл. 264, ал. 1 от ЗЗД задължение. За да отмени ревизионния акт като незаконосъобразен, първоинстанционният съд е възпроизвел събраните в ревизионното производство доказателства, както и задачите и отговорите на приетата в съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза. Посочил е, че липсата на технически и персонален капацитет на доставчиците не може да бъде основание за отказ на правото на данъчен кредит на получателя и се е позовал на Решения на СЕС по тълкуване на разпоредбите на Директивата за ДДС. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. То е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материално-правни норми. Съдът е обсъдил предпоставките за признаване на данъчен кредит, както и представените от ревизираното лице и доставчика му писмени доказателства, в това число заключението по ССчЕ. Обосновал е извод за наличие на реално осъществени доставки от страна на " Таби груп" ЕООД и "Адена - 2" ЕООД. Относно правото на данъчен кредит в размер общо на 4 600 лева по издадени през м. юли 2010 г. от "Таби Груп" ЕООД фактури с номера № 19/01.07. 2010 г., № 20/01.07.2010 г., № 26/02.07.2010 г., и № 30/31.07.2010 г. следва да се има предвид, че осъществяването на услугата е доказано както с представения договор от 01.04.2010 г., така и със съставените между страните документи по изпълнението на договора и съставения между тях протокол от 26.07.2010 г., констатиращ извършената от изпълнителя работа. По отношение на фактурите, издадени от "Таби Груп" ЕООД е констатирано в заключението на вещото лице, че доставената "метална конструкция", документирана с фактура № 19 от 01.07.2010 г., която е осчетоводена в счетоводството на оспорващия по cметка 206 "стопански инвентар" на стойност 9 920 лева, като в тази стойност е включена и цената на транспортната услуга, осъществена от този доставчик; че закупените по фактура № 26/02.07.2010 г. материали по спецификация, които са били необходими за оборудването на обекта "метална конструкция" също за заприходени по cметка 206 "стопански инвентар" на стойност 5 000 лева. С двете фактури е формирана стойността на дълготрайния актив "метална конструкция", заприходен в амортизационния план на "Универсал - К" ООД на обща стойност 14 920 лева. Налице е счетоводно отразяване на извършената процесна услуга в счетоводството на "Таби груп" ЕООД. Извършено е и заплащане между страните по доставката, приложени са касови бонове от регистриран касов апарат на доставчика. Според съда само от факта, че дружеството-доставчик не притежава техническо оборудване и кадрови потенциал за извършване на фактурираните доставки, не може да бъде формулиран извод за липса на реалност на същите. Посочил е, че констатацията на приходните органи за липса на техническата обезпеченост на доставчика е обща, произтичаща от факта, че дружеството-доставчик не притежава техническо оборудване, което има отношение към строителството. Същевременно ревизиращият орган не е направил никакви усилия да посочи, след като установи в хода на ревизията, какво по вид и количество техническо оборудване е необходимо, както и дали с оглед естеството на процесните строителни услуги въобще е необходимо такова техническо оборудване, за да бъдат тези услуги качествено извършени. Относно доставката на офис оборудване по фактура № 20 от 01.07.2010 г. е установено заприходяването му като дълготраен актив по cметка 206 "стопански инвентар" на стойност 7 080 лева. Офис оборудването е индивидуализирано в Приложение 2 към договора от 01.04.2010 г. Изграденият ДМА "метална конструкция", съставляващ оборудвана къщичка за излъчване на рекламни видеоклипове е монтирана и от нея се излъчват рекламни видеоклипове на стена на бизнес комплекс "Капитал Сити Център", за което има сключени Договори с "Омега А" ЕООД, "Декомерс" ЕООД, "Хелиос Металург" ООД, приложени и приети по делото, като устно при разпита си вещото лице подробно е описало и констатираните от него плащания от клиентите на "Универсал К" ООД по повод изпълнението на задължението по тези договори. Относно доставките с изпълнител "Адена - 2" ЕООД вещото лице е дало следните експертни изводи: закупените строителни материали, /подробно описани по вид, количество, единична и крайна цена в придружаващите фактурите спецификации, / са заприходени през м. юли 2010 г. при придобиването им по cметка 302 "материали" на обща стойност без ДДС 29 165,83 лева; От хронологичния и аналитичния регистър на cметка 501 е доказано разплащане в брой. Установено е, че материали, заедно със закупени такива през м. 11.2010 г., са изписани от cметка 302 и са осчетоводени като дълготраен материален актив по cметка 203 "сгради", като от амортизационния план на "Универсал - К" ООД експертът е установил, че със стойността на изписаните материали е завишена стойността на съществуващият и осчетоводен по cметка 203 "сгради" актив- офис. Не на последно място вещото лице е дало експертен извод въз основа на доказателствата по делото и осъществената проверка на място, че счетоводството на оспорващия е редовно водено, което всъщност напълно кореспондира и с изводите на ревизиращия екип в хода на ревизията, обективирани в съставения РД. Касационната инстанция счита, че заключението следва да бъде кредитирано, тъй като се подкрепя от останалите събрани доказателства. Още повече, че то е изготвено компетентно, съответства на доказателствата, представени в съдебно заседание и приети по делото, без оспорването им от процесуалния представител на ответника, въпреки дадената му изрична възможност за това и отлагането на делото. Налице са доказателства за предаване на вещите - предмет на доставките - стокови разписки за получаване на СМЦ от "Универсал - К" ООД, издадени спецификации към всяка една от фактурите, в които са описани строителните материали, съвпадащи с материалите описани в стоковите разписки. Налице са и пътни листове за извършените доставки. Изводът, че доставчиците не притежават кадрова обезпеченост, изведен чрез неточно интерпретиране на фактите по делото, не може да обоснове отказ за признаване на данъчен кредит, при условие че събраните доказателства безспорно удостоверяват извършените доставки - вида и характера на услугите и фактическото им предоставяне от страна на доставчика. Отказът на органа по приходите да признае право да приспадне данъчен кредит, поради това, че издателят на фактурата за услугата не е доказал кадрова обезпеченост противоречи в случая на тълкуването на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност от Съда на ЕС, съдържащо се в решение от 6 септември 2012 г. по дело С-324/11, както и споменатото по- горе решение му от 21 юни 2012 г. по съединени дела С- 80/11 и С-142/11. Тези решения следват постоянната практика на СЕС, основана на принципа, че добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стоки или услуги, не следва да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит поради нарушения или недобросъвестност на неговия доставчик. В случая не е установена недобросъвестност на ревизираното лице по отношение на задълженията му по сключения договор и с оглед неговото поведение към ревизиращите органи. В процесният РА липсва констатация за извършване на измама от страна на издателя на фактурите или от друг субект по веригата доставки, за която ревизираното лице да е знаело или да е трябвало да знае. Същевременно са представени доказателства, установяващи обективното извършване на услугите. Затова получателят, в качеството му на данъчнозадължено лице, разполагащо с данъчна фактура, отразяваща действително извършени дейности, по които дружеството е платило данъчните основи и има право на данъчен кредит в размер, съответстващ на платения ДДС по фактурите. Непредставянето на достатъчно доказателства за кадрова обезпеченост за изпълнение на доставката от страна на прекия доставчик, при наличието на данни за безспорно получени и заведени на получателя услуги, не следва да лишава последния от предоставеното му от закона право на данъчен кредит в размер на начисления ДДС по тях. Не е налице основание за отказ от правото на приспадане на данъчен кредит. Не се установяват отменителните основания, визирани от касатора, поради което решението на Административен съд - Пловдив като правилно следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед на резултата по спора, на ответника по касация се дължат 200 лв. разноски за адвокатско възнаграждение по делото за касационната инстанция. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение