Решение № 17047 от 18.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3261/2013 г.

Решение № 17047 от 18.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3261/2013 г., III о., докладчик съдията Петър Стоянов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс/ДОПК/. Образувано е касационната жалба на директора на Басейнова дирекция за управление на водите в Дунавски район/БДУВДР/ с център Плевен, ул. "Чаталджа" № 60 чрез процесуалния представител юристконсулт Цветомира Христова, против решение № 23 от 30.01.2013 г., постановено по адм. дело № 854/2012 г. на Административен съд гр. Плевен, в частта му с която е отменен акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 2 от 26.09.2012 г. на директора БДУВДР с център Плевен за начислено задължение за 2004 г. В жалбата се навеждат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон-касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. първо от АПК. Иска се отмяната на решението в оспорената част. Претендират се съдебни разноски за юристконсултско възнаграждение. В съдебно заседание процесуалния представител подържа жалбата по изложените в нея основания. Ответната страна- В и К "Меден кладенец " ЕООД, гр. Кубрат, представлявано от Бихад Мюмюнов Велиев, чрез адв. Румяна Скопакова с писмена молба от 04.12.2013 г. оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение. В съдебно заседание ответника не се представлява. Представителят Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на трето отделение, като взе предвид, че жалбата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК и срещу подлежащо на оспорване съдебно решение я намери за процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С оспореното решение, постановено в производство по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, решаващия съд е отменил АУПДВ № 2 от 26.09.2012 год. на директора на БДУВДР с център Плевен в частта в която на В и К "Меден кладенец" ЕООД, гр. Кубрат е определено задължение за 2004 г. в размер 7 317, 20 лв. Оставил е в сила акта в останалата му част. Осъдил е жалбоподателя да заплати разноските по делото на БДУВДР с център Плевен. За да постанови този резултат е съдът е приел, че с оспореният АУПДВ, издаден от директора на БДУВДР с център Плевен, на основание чл. 166, ал. 1 от ДОПК и чл. 195б, ал. 1 и 2 от Закона за водите /ЗВ/, във връзка с чл. 194, ал. 1, т. 1, б."б" от ЗВ-за водовземане от подземни води; чл. 194, ал. 1, т. 3, б. "а" от ЗВ - за ползване на воден обект с цел заустване на отпадъчни води и ползвани водни количества и § 9 от ПЗР на ЗВ е определено задължение за водовземане и заустване на В И К "Меден кладенец" ЕООД гр. Кубрат общо в размер на 56 998,72 лв., съответно за 2004 г. - 7 317,26 лв., за 2005 г. -26 919,10 лв. и за 2006 г. 22 762,36 лв. Прието е, че задължението за 2004 г. е погасено по давност на основание чл. 171, ал. 1 от ДОПК, поради което и съдът е отменил акта в тази му част. От извършената проверка на оспореното решение при съблюдаване принципа на служебното начало и разпоредбата на чл. 218 от АПК, настоящата инстанция установи, че същото е валидно, допустимо и постановено при съблюдаване на материалния закон. Както решаващия съд правилно е посочил, въпросът за давността е уреден в чл. 171 от ДОПК, като според ал. 1 публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Напълно идентична уредба е била възприета и от чл. 140, ал. 1 от Данъчния процесуален кодекс (отм.), но действащ към 2004 г. Поради това, че таксите за ползване на воден обект са годишни и се заплащат от титулярите на разрешителни за ползване на воден обект не по-късно от 31 януари на следващата година, в настоящия случай таксата за водоползване и/или ползване на воден обект за 2004 г. е следвало да бъде платена до 31.01.2005 г., а давността в случая е започнала да тече от следващата година - от 01.01.2006 г., и съответно изтича на 01.01.2011 г. Оспорения АУПДВ е издаден на 26.09.2012 г., т. е. след изтичане на давностния срок и поради това, че давността не е била прекъсвана или спирана през този 5 годишен период, вземането за 2004 г. е погасено по давност. Правилно и обосновано е решението на първоинстанционния съд. Постановено е при правилно тълкуване и приложение на нормата на чл. 171 от ДОПК. Изтичането на 5 годишния давностен срок, предвиден в ал. 1 на чл. 171 от ДОПК, без административния орган да е упражнил правата си по установяване и събиране на съответното вземане, какъвто е случаят с процесното вземане за 2004 г., преклудира възможността за прилагане на ал. 2 от същия текст с предвидена 10 годишна абсолютна давност. Този срок касае вземания и може да се приложи за тези, установени от административния орган преди изтичането на 5-годишния срок по ал. 1 на чл. 171 от ДОПК. Не са налице касационни основания за отмяна на решението. С оглед очерталия се изход на делото, разноски не следва да се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,