Решение № 5575 от 27.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4219/2017 г.

Решение № 5575 от 27.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4219/2017 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Д. Г. А. от гр. К., подадена чрез упълномощен адв. Манова против решение № 27 от 15.02.2017 г., постановено от Административен съд - К., по адм. д. № 184/2016 г. С касационната жалба се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационната жалбоподателка оспорва изводите на първоинстанционния съд за мотивираност на процесното уведомително писмо и твърди, че съдът е пропуснал да се произнесе по възражението за допуснати нарушения при извършване на теренните проверки в отсъствие на земеделския стопанин. Развива тезата, че видно от представените документи са били отстранени голяма част от застъпванията, поради което административният орган неправилно е възприел, че е налице недопустимост за подпомагане на посочените части от парцелите. Моли Върховния административен съд да отмени решението и да върне преписката на административния орган за ново произнасяне. Ответникът - заместник изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие", чрез упълномощен юрисконсулт Георгиев, с писмено становище оспорва касационната жалба и счита, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски - юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, тъй като процесното писмо е мотивирано, като са посочени правните и фактическите основания за направения отказ до пълния претендиран размер на субсидиите, съставена е таблица с отразяване на идентификационен номер на всеки от парцелите, относно които е констатирана разлика между декларираната от заявителя площ и установената като допустима за подпомагане. Според участващия по делото прокурор извършените теренни проверки през м. 09. 2014 г. са послужили за основа при определянето на специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г., одобрен от МЗХ с влязла в сила заповед № РД-46-287/6.03.2015 г. на МЗХ, като същата не е била оспорена от жалбоподателката и е влязла в сила по отношение на заявените от нея за подпомагане имоти. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на Д. Г. А. за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 27 от 15.02.2017 г. е отхвърлена жалбата, подадена от Д. Г. А. от гр. К. против уведомително писмо изх. № 02-100-6500/2932 от 26.09.2015 г. на зам. изпълнителния директор на Д. Ф. "Земеделие", гр. С. и Д. Г. А. е осъдена да заплати на Д. Ф. "Земеделие" направените по делото разноски в размер на 714.00 /седемстотин и четиринадесет/ лева. За да достигне до този резултат, решаващият състав на първоинстанционния съд е приел, че процесният административен акт е издаден от компетентен орган, съобразно изискванията на чл. 20а, ал. 1 във вр. с чл. 11а, т. 1 и 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/. Съдът се е позовал на приложената по делото заповед № 03-РД/323 от 11.03.2015 г., с която изпълнителният директор е делегирал правомощията си да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания на зам. изпълнителния директор на фонда, който е издателят на оспореното уведомително писмо. В мотивите на обжалваното решение е отразено, че актът е постановен в изискуемата за това писмена форма в съответствие с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, като съдът е счел, че оспореното уведомително писмо е мотивирано - в него подробно са изложени фактическите основания, които са мотивирали административния орган да го издаде. Констатирано е, въз основа на извършена теренна проверка от 13.09.2014 г. е установено, че парцели 52026-124-12-8, 52026-124-7-12 и 52026-143-7-2, заявени за подпомагане от жалбоподателката, излизат от специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2014 г. и земята не се поддържа в добро земеделско състояние. Съдът е приел, че относно неотстраненото застъпване на площи по СЕПП и НР2, съгласно колони 3 от двете таблици и поясненията под тях е видно, че е отказано подпомагане на основание чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП по схема СЕПП и по схема НР2 на основание чл. 12, т. 4 от Наредба № 11/3.04.2008 г., защото са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено. Съдът е посочил, че изложените от органа фактически основания се доказват и от писмените доказателства по делото - уведомително писмо до жалбоподателката за площи, декларирани от повече от един кандидат с таблица, в която е извършено потвърждение на едни от установените двойно заявени и отказ по отношение на други. Прието е, че назначената по делото СТЕ напълно потвърждава констатациите на административния орган. мотивите на обжалваното решение е преценено, че относно на площите на жалбоподателката ДФ "Земеделие" коректно е приложил определения и предаден от МЗХ "допустим слой", като в конкретния случай определените от Разплащателна агенция като недопустими за подпомагане площи попадат извън този слой. Оттук е изведено заключение, че в конкретния случай са осъществени правните основания, посочени в оспорения административен акт - чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 6 от ЗПЗП, по силата на които Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по Схемата за единно плащане на площ, когато установи, че кандидатът е заявил площи, които не стопанисва или е заявил площи, които не отговарят на условията за допустимост за подпомагане, определени в наредбата по чл. 40, ал. 3, когато за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено или когато заявените за подпомагане площи не са включени в специализирания слой по чл. 33а, ал. 1 за съответната година. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на приложимия материален закон. Оспореният съдебен акт е правилен и при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на касатора, че оспореният административен акт не е мотивиран. Както правилно е констатирано в обжалваното решение от съдържанието на процесното уведомително писмо е видно, че оторизираната субсидия на кандидата, съгласно подаденото Заявление за подпомагане с (УИН) 10/160514/52250 за кампания 2014 г. /стр. 6, колона 13 от таблицата/, възлиза на: по СЕПП - 12 613,23 лв. и по НР2 - 602,32 лв. Точно е преценено, че съгласно уведомителното писмо за декларираните в заявлението за подпомагане за кампания 2014 площи по СЕПП в размер на 61,12 ха, след прилагане на процедурата по чл. 58 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 на Комисията от 30.11.2009 г. е оторизирана сумата от 12 613,23 лв., като за площите, посочени в Таблицата на стр. 2 от писмото, за които са констатирани несъответствия с изискванията за подпомагането, въз основа на действащи нормативни основания, посочени под Таблицата, като мотивите за данните във всяка колона са както следва: данните, посочени в колона 3 са: площи на БЗС /парцел, при спазване на процедурата по чл. 17, ал. 7 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, за която кандидатът е доказал правното основание за ползването й, въз основа на предоставените документи по чл. 2а, ал. 2 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. Относно данните в колона 5 на Таблицата на стр. 2 от визираното уведомително писмо е установено, че площите на парцелите след извършени административни проверки, като основанията на административния орган са следните: В колона 5 е посочена площта на БЗС /парцела, установена след извършването на всички административни проверки по заявлението, включително и след прилагане на разпоредбите на чл. 17, ал. 6 и чл. 18 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. Констатирано е, че във връзка с чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП и чл. 28, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 г. са извършени административните проверки, посочени в чл. 20 от Регламент (ЕО) № 73/2009 от 19 януари 2009 г., които включват кръстосани проверки чрез автоматизирани компютърни средства. Безспорно е установено, че посоченият в уведомителното писмо специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2014 е одобрен със заповеди № № РД 09-807 от 5.12.2014 г. и РД 46-287 от 6.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните и в съответствие с чл. 16г, ал. 5 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г., въз основа на одобрения от Министъра на земеделието и храните специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане", Разплащателната агенция извършва окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година. В изпълнение на чл. 16г, ал. 5 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г., въз основа на одобрения от министъра на земеделието и храните специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане", Разплащателна агенция извършва окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година. В мотивите на уведомителното писмо е отразено, че на основание чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. и във връзка с чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 6 от ЗПЗП, ДФ "Земеделие" отказва частично или пълно плащане на площ, тъй като кандидатът е заявил площ, която не стопанисва и попадаща извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2014 г. В колона 6 на Таблицата на стр. 2 от уведомителното писмо са посочени площите, изчислени съобразно чл. 2, ал. 23 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 г., за които са изпълнени всички изисквания, определени в правилата за отпускане на помощ. В колона 7 на Таблицата на стр. 2 от визираното писмо е отразена разликата между декларираната и установената площ /5,72 ха/, която не покрива изискванията за подпомагане, като относно декларираните от земеделския производител в заявлението за кампания 2014 г. площи по СЕПП - общо 61,12 ха, са определени:, оторизирана сума 12 613,23 лв. По отношение на Плащанията на земеделските стопани за райони с ограничения, различни от планинските райони (НР2) в таблицата на стр. 4 от процесното писмо е отразена разликата между декларираната и установената площ /0,17 ха/ и е оторизирана сума в размер на 602,39 лв. При изясняване на относимите факти и обстоятелства първоинстанционният съд се е съобразил с данните, представени от вещото лице при изготвяне на допуснатата съдебно-техническа експертиза, според които при извършените справки в централното управление на ДФЗ-РА, експертът се е запознал с електронните данни, послужили като основа за калкулации, които се съдържат в СИЗП като част от ИСАК и вещото лице е установило пълно съответствие с данните, вписани в приложените таблици към процесното уведомително писмо. Първоинстанционният съд правилно е счел, че административните проверки на заявените за подпомагане площи са извършени съобразно изискванията на Наредба № 105 от 22 август 2006 г. за условията и реда създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол, издадена от Министерството на земеделието и храните, което обстоятелство е потвърдено и от приетата съдебна комплексна експертиза. В случая е приложена правилно нормата на чл. 16а, ал. 1 /редакция преди изм. ДВ, 90/2015 г./ от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол, според която Министерството на земеделието и храните създава в системата за идентификация на земеделските парцели специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние", който включва площите в добро земеделско състояние в рамките на всеки физически блок, въз основа на критериите на Наредба № 5 от 2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища. В чл. 16а, ал. 2 /преди изм., ДВ, 90/2015 г./ от Наредба № 105/2006 г. е регламентирано, че специализираният слой "Площи в добро земеделско състояние" се обновява ежегодно чрез включване или изключване на площи с цел отразяване на реалното състояние и ползване на площите въз основа на методическите указания по чл. 12а. По делото е безспорно установено, че със заповед № РД-46-287/6.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните е одобрен окончателният специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 и същият е предаден на ДФ "Земеделие". Този специализиран слой се състои от площите, за които се приема, че отговарят на изискванията за подпомагане и той се актуализира основно с използването на сателитни или самолетни изображения, чрез които е изготвена цифровата ортофотокарта, а също така и чрез отразяване на резултати от теренни проверки на характеристики на физическите блокове. По делото не се твърди от оспорващото лице и липсват доказателства, че заповед № РД-46-287/06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните е обжалвана от страна на Д. Г. А., с оглед на което същата е влязла в сила по отношение на оспорващата и тя е обвързана от констатациите, направени от административния орган, а именно, че заявените за подпомагане парцели представляват недопустима за подпомагане площ, която е извън окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014. Министърът за земеделието и храните със заповед одобрява окончателният специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014, която подлежи на самостоятелно обжалване по друг ред, различен от първоинстанционното оспорване пред Административен съд - Д., в какъвто смисъл е и приетото от Общото събрание на Върховния административен съд Тълкувателно решение № 8 от 11.12.2015 г. по Тълкувателно дело № 1/2015 г. Неоснователни са оплакванията, съдържащи се в касационната жалба за допуснати нарушения при извършване на теренните проверки. Първостепенният съд точно е преценил, че в конкретната хипотеза са извършени необходимите проверки, в резултат на които като недопустими за подпомагане са определени следните парцели на заявителя: След извършени теренни проверки е установена разлика между декларираната и установена площ на БЗС-та (52026-124-12-8, 52026-124-7-12 и 52026-143-7-2), което е отразено в Протокол от 13.09.2014 г. за извършена специализирана теренна проверка. Съдържанието на този протокол е обективирало конкретните причини, поради които по-голямата част от заявените парцели са счетени за недопустими за подпомагане, който протокол не е оспорен по предвидения за това ред и не е опроверган от страна на жалбоподателката в хода на процеса. Теренните проверки не са проверки за контрол, а тяхната цел е да се установят границите на референтните парцели, които са включени в системата за идентификация на земеделските земи в Интегрираната система за администриране и контрол и са извършвани по реда на чл. 16а, ал. 3 от Наредба № 105/2006 г. /отм. нормативен текст, но действащ към момента на извършването на проверките/. За теренните проверки земеделският производител не се уведомява, за разлика от проверките на място, които се извършват от инспектори на съответната териториална структура на ДФ "Земеделие" и имат за цел да инспектират земеделското стопанство. Ето защо е неоснователно оплакването на касатора, че не е надлежно уведомен за теренните проверки. Настоящата съдебна инстанция споделя и изводите на първостепенния съд, че административният орган правилно е определил двойно заявените площи. В този смисъл на основание чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП, ДФЗ-РА отказва подпомагане на площта, за която не са предоставени документи по чл. 2а, ал. 2 от Наредба № 5 или са предоставени от друг кандидат, участващ в застъпването. За констатираните при кръстосана проверка двойно заявени площи, кандидатът е уведомен с писмо с изх. № 02-100-6500/3260 от 8.08.2014 г., като видно и от заключението на експертизата, че са налице 9 бр. БЗС, в които има частично неотстранено в законния срок застъпване. От съществено значение в случая е обстоятелството, че в рамките на настоящото съдебно производство е недопустимо разрешаването на спор относно валидността на наемните отношения между жалбоподателката и трети лица, които не са страни в този процес. С. счита, че се касае за гражданско-правни отношения, с оглед на което този вид спорове се решават от общите съдилища по реда на общия исков процес. По изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК касационната жалбоподателка следва да заплати на ответника претендираните от него разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, възлизащо на 100 лв., който размер е определен съобразно нормата на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,