Решение № 17465 от 19.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7539/2018 г.

Решение № 17465 от 19.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7539/2018 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Х. Христов от [населено място] чрез адв. И. Раднев срещу решение № 85 от 03.04.2018 г., постановено по адм. д. № 490/2017 г. по описа на Административен съд – Стара Загора Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено изцяло и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло исковата претенция на Христов срещу ГДИН като основателна. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател Х. Христов не се явява, не се представлява и не депозира писмени бележки по същество.. Ответникът, ГД "Изпълнение на наказанията" – гр. София, редовно призован, се представлява от юриск. Николова, която оспорва касационната жалба, а по същество твърди неоснователност на същата, съответно – правилност на атакуваното съдебно решение по съображения, подробно развити в депозиран по делото писмен отговор на касационната жалба и устно – в хода по същество. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият касационен състав на ВАС, трето отделение намира касационната жалба за допустима като предявена от надлежна страна, за която съдебното решение в атакуваната част е неблагоприятно и в срока за оспорване. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Административен съд – Стара Загора е сезиран с иск от Х. Христов срещу ГДИН за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000, резултат от незаконосъобразните бездействия на администрацията при Затвора –Стара Загора да осигурят на ищеца необходимите битови условия за изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода", изразяващи се в настаняване в пренаселени килии, липса на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода при извеждането му за престой на открито, непредоставяне на постоянен ежедневен достъп до спортни съоръжения, мръсни и пълни с инсекти-хлебарки и дървеници- килии, липса на проветрение и достъп до естествена светлина, неосигуряване на достъп до адекватни медицински грижи за периода на престоя на ищеца в Затвора- Стара Загора, а именно: от 09.01.2017 г. до 01.09.2017 г. С обжалваното решение АС- Стара Загора е отхвърлил изцяло като неоснователен иска на Х. Христов, ЕГН [ЕГН] срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – гр. София за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв за исковия период от 09.01.2017 г. до 01.09.2017 г., причинени му от лоши медицински, битови и санитарно –хигиенни условия За да стигне до цитирания по-горе правен резултат, Административен съд – Стара Загора, след подробно обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства, е заключил, че, въпреки дадените му указания, ищецът не е провел пълно и главно доказване за наличието на незаконосъобразни фактически бездействия от страна на служителите при Затвора – Стара Загора от вида на твърдените от него, които да съставляват първата от кумулативно предвидените по закон материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ГДИН по реда на чл. 284 от ЗИНЗС във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Според съда недоказани по делото остават както пребиваването на Христов в пренаселени килии за исковия период, така и липсата на санитарен възел и течаща вода, така и поставянето на затворника в неблагоприятни условия при извеждането му за престой навън, така и лоши условия в килията- липса на достъп до пряка слънчева светлина и естествено проветрение, наличие на мухъл и инсекти в помещенията, непредоставяне на исканите от ищеца медицински грижи, накърняване свободата му на кореспонденция и други. По отношение твърдяната от Христов пренаселеност на килиите АС-Стара Загора е приел на първо място, че разпоредбата на чл. 43, ал. 3 от ЗИНЗС, определяща полагаема минимална жилищна площ на затворник в размер на 4 кв. м. за исковия период все още не е влязла в сила, а на второ място - обитаваните според доказателствата около 3 кв. м., припадащи се на ищеца за по-голямата част от исковия период, макар и под изискуемия минимум, съгласно решението на ЕСПЧ по делото "Нешков срещу България" не води до унизяване на човешкото му достойнство по смисъла на чл. 3 от ЕКПЧС. За целия исков период от около 9 месеца ищецът е имал достъп до санитарен възел и течаща вода, включително и нощем в килията си, поради което това негово оплакване се явява изцяло неоснователно. Съдът е заключил, че не се установяват по делото незаконосъобразни фактически бездействия от страна на затворническата администрация по неосигуряване на ищеца на престой на открито и на двигателна активност. Регламентираното в чл. 86, ал. 1 от ЗИНЗС право на престой на открито не по-малко от 1 час на ден е било редовно осигурявано на Христов, като неоснователни в тази връзка са оплакванията му за липса на санитарен възел на външното каре, както и на заслон, предпазващ го от дъжд и слънце за времето на едночасовия му престой навън. Обстоятелството, че условия за спортни игри и достъп до спортни съоръжения са осигурени на затворника за времето на престоя му на открито, според АС-Стара Загора не противоречи на разпоредбата на чл. 164, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС, доколкото същата разпоредба не съдържа абсолютно задължение на администрацията, съответно- абсолютно право на затворника, а предвижда допълнителното предоставяне на спортни занимания само при възможност за осигуряването им от страна на затворническата администрация. Недоказани според административния съд остават както твърденията на Х. Христов за нарушаване правото му на кореспонденция и неприкосновеността на тайната й с оглед разпоредбите на чл. 86, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС и чл. 75, ал. 2 от ППЗИНЗС, така и непредоставянето на медицински грижи и обслужване по смисъла на чл. 128-151 от ЗИНЗС и Наредба № 2/22.03.2010 г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода. АС-Стара Загора е приел, че получаваната и изпращана от лишените от свобода кореспонденция се контролира в интерес на сигурността с цел предотвратяване извършването на престъпления, поради което цялата кореспонденция от и за затворника се изпраща и получава от инспектор социална дейност и възпитателна работа в присъствие на служител от надзорно-охранителния състав. Ищецът Христов за исковия период от 9 месеца е искал над 10 пъти консултация с лекар и зъболекар, които искания, макар и не веднага, са били удовлетворени и същият е преглеждан от лекар общо 8 пъти за исковия период. Два от лекарските прегледи са във връзка с оплакванията му от кожни проблеми по лицето и главата, при които е констатирано алергично автоимунно заболяване и му е предписано съответно лечение. По горните съображения административният съд е отхвърлил изцяло предявения от Х. Христов срещу ГДИН иск за обезщетение за неимуществени вреди, резултат от лошите битови условия и непредоставянето на необходимото му медицинско обслужване в Затвора – Стара Загора за периода 09.01.2017 г. – 01.09.2017 г. Съдебното решение е правилно. Настоящият състав на ВАС, трето отделение споделя изцяло развитите от АС-Стара Загора фактически и правни изводи, изложени в мотивите на обжалваното съдебно решение, към които касационната инстанция препраща с оглед правомощията й по чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК. Неоснователни са развитите в касационната жалба доводи за неправилност на съдебното решение поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - обсъждане само на част от събраните по делото доказателства и необсъждане на друга част от тях, както и поради противоречие с материалноправните разпоредби. Действително за част от исковия период ищецът е пребивавал с други затворници в условията на пренаселеност, но и в моментите на най-голям брой съкилийници, припадащата се на всеки затворник минимална жилищна площ е била около и над 3 кв. м., което обстоятелство, наред с липсата на други, утежняващи битовите условия в килията, съгласно пилотното решение "Нешков срещу България" на ЕСПЧ не води до извода за поставяне на ищеца в унизяващи човешкото му достойнство условия. Обоснован е и направеният от административния съд извод за недоказаност на твърденията на Христов за лоши санитарно-хигиенни условия в килиите – липса на достъп до естествена светлина и проветрение, наличие на мухъл, дървеници и хлебарки. От извършения от съдебния състав оглед в килиите не се установяват данни за нито едно от твърдените от ищеца обстоятелства. Неоснователни са и оплакванията на касатора за лишаването му от навременни и адекватни медицински грижи. По горните съображения касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и изр. последно от АПК, Върховният административен съд, трето отделение