Решение № 15897 от 22.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3130/2020 г.

Решение № 15897 от 22.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3130/2020 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу решение № 1775/7.08.2019 г., постановено по адм. дело № 267/2019 г. по описа на Административен съд – [населено място], с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за дерегистрация по ЗДДС № 010991802306025/12.11.2018 г., издаден от инспектор по приходите в ТД на НАП – [населено място], офис Благоевград на основание чл. 176, т. 3 ЗДДС, потвърден с решение № 204/4.02.2019 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – [населено място] при ЦУ на НАП. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно постановено в нарушение на закона и съдопроизводствените правила и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Въпреки изрично посочените отменителни основания, касационната жалба е насочена срещу оспорения административен акт, а не срещу първоинстанционното решение. За последното касаторът твърди, че постановено в нарушение на материалния закон, както и че съдът не е коментирал факта, че дружеството има материални активи, достатъчни да покрият процесните задължения. Сочи се от касатора, че в случай, че органът по приходите е считал, че дружеството има публични задължения, общата стойност на които надхвърля стойността на активите му, намалена с неговите задължения, е следвало да издаде акт за дерегистрация на основание чл. 176, т. 4 ЗДДС, а не по т. 3 на същата разпоредба. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на акта за дерегистрация. Претендира се и присъждане на сторените по делото разноски. В представено по делото писмено становище, се поддържа касационната жалба. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – [населено място] при ЦУ на НАП чрез юриск. Калоферова, я оспорва и моли да се остави в сила обжалваното решение, както и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на [фирма] срещу оспорения акт за дерегистрация по ЗДДС, първоинстанционният съд, че законосъобразно приходният орган е намерил основание за дерегистрация по негова инициатива по чл. 106, ал. 2, т. 2, б. "б" във връзка с чл. 176, т. 3 ЗДДС, когато лицето системно не изпълнява задълженията си по този закон. Съдът е приел, че според визираното в чл. 176, т. 3 ЗДДС "неизпълнение на задължения по този закон" попада нарушението по чл. 89, ал. 1 ЗДДС – когато е налице резултат за периода – данък за внасяне, регистрираното лице е длъжно да внесе данъка в републиканския бюджет по сметка на компетентната териториална дирекция на НАП в срока за подаване на справка-декларация за този данъчен период. В тази връзка съдът е приел, че задълженото с акта лице в период от 3 години (2016 г. – 2018 г.) за 16 данъчни периода не е внесъл дължимия ДДС в размер на 77 359, 91 лв., от която сума 64 251, 47 лв. главница и 13 108, 44 лв. лихви. Съдът е приел, че законосъобразно органът по приходите е приел, че е налице системно неизпълнение, което е основание по чл. 176, т. 3 ЗДДС за дерегистрация. Оспореният административен акт според съда е мотивиран, постигната е целта на закона, тъй като е констатирана системност в неизпълнението на законово задължение от страна на дружеството по чл. 89, ал. 1 ЗДДС. За неоснователно съдът е приел възражението на дружеството, че актът е незаконосъобразен, тъй като публичните вземания са обезпечени, като се позовава на изп. дело № [ЕИК]/2016 г., но според съда това е правно ирелевантно Органът по приходите в случая действа при условията на оперативна самостоятелност и съдът е приел, че проверява дали е разполагал с такава. Обжалваното решение е правилно постановено. Разпоредбата на чл. 176, т. 3 ЗДДС представлява санкция за данъчнозадълженото лице чрез дерегистрация. За да се стигне до тази санкция, е необходимо данъчнозадълженото лице системно да не изпълнява задълженията си по ЗДДС. Системността не е дефинирана в ЗДДС, но съдебната практика приема, че е налице такава, когато неизпълнението е поне три пъти, което означава регулярност на неизпълнението, а то води до загуба на данъчни приходи (в този смисъл виж решения по адм. дело № 12402/2018 г., № 7486/2018 г. и др.). В процесния случай правилно първостепенният съд е установил, че адресатът на акта системно не изпълнява задълженията си по чл. 89 ЗДДС, като не внася дължимия ДДС в републиканския бюджет за 16 данъчни периоди на 2016 г., 2017 г. и 2018 г. Правилно съдът е приел, че при дерегистрацията по ЗДДС на основанията по чл. 176 ЗДДС административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност. Съдът е извършил необходимата проверка по чл. 169 АПК във връзка с препращащата разпоредба на § 2 от ДР на ДОПК и правилно е приел, че с избраната от приходният орган възможност е постигнал целта на закона, а тя е да се преустанови извършваната системност на нарушенията на дружеството-жалбоподател. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че съдът не е коментирал факта, че дружеството притежава активи, които могат да покрият процесните задължения. По този начин касаторът смесва две отделни хипотези на чл. 176 ЗДД – по т. 3 и по т. 4, които са различни. В процесния случай приходният орган не се е позовал на чл. 176, т. 4, а е постановил да се извърши дерегистрация на дружеството по чл. 176, т. 3, поради което това оплакване е неоснователно. Наличието на обезпечение на публичните задължения, правилно първоинстанционният съд е приел, че е правно ирелевантно предвид, че основанието на дерегистрация е по чл. 176, т. 3 ЗДДС. Предвид изложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение не страда от пороците, сочени от касатора, поради което същото е правилно и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и направеното искане от юриск. Калоферова, на Национална агенция за приходите следва се присъди юрисконсултско възнагарждение в размер на 500 лв. за касационната инстанция. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение