Решение № 5970 от 6.6.2023 г. на ВАС, II о.
ВАСВторо отделение06.06.2023 г.докладчик т Галина Солакова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 189 от 01.12.2022 г. по адм. дело 251/2022 г. по описа на Административен съд - Кюстендил.
ОСЪЖДА "Ин Тех Сълюшън" със седалище гр. Кюстендил с [ЕИК] да заплати на Община Кюстендил сумата от 100лв /сто лева/, разноски.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА Членове: /п/ МАРИЕТА МИЛЕВА/п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на "Ин Тех Сълюшън" ООД със седалище гр. Кюстендил, чрез адв.Танкова, срещу решение 189 от 01.12.2022 г., постановено по адм. дело 251/2022 г. по описа на Административен съд - Кюстендил, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 128а във вр. с чл.128, ал.1, т.8 от АПК, срещу кмета на Община Кюстендил за обявяване нищожност на решение 3172/05.04.2022г. и решение 5874/16.06.2022г., постановени по адм. дело 7675/2021г. по описа на Върховния административен съд, второ отделение. В жалбата се излагат доводи за постановяване на решението в противоречие със закона и необоснованост отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК, тъй като не е отчетено от съда, че в решенията липсва ясна воля , както и постановяване на решенията при подмяна правното основание на оспорената заповед РД-00-671/21.06.2019г. на кмета на Община Кюстендил /приета като издадена на основание чл.91, ал.1 от АПК, вместо на основание чл.99, ал.1, т.6 от АПК/. Иска се отмяна или обезсилване на обжалваното решение ведно със законните последици. Ответникът кмет на Община Кюстендил, в писмен отговор по жалбата, изразява становище за нейната неоснователност и моли за оставяне в сила на решението като законосъобразно. Претендира юрк. възнаграждение за настоящата инстанция. Ответникът "Пиринпласт" АД, чрез адв. Дилов, оспорва касационната жалба и моли за потвърждаване законосъобразността на решението. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд,второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Обжалваното решение е подробно мотивирано от фактическа страна, като е прието за безспорно установено,че с решение 122 от 23.04.2021г. по адм. дело 360/2019г., Административен съд - Кюстендил е отхвърля оспорването на жалбата на "Ин Тех Сълюшън" на заповед РД-00-671/21.06.2019г. на кмета на Община Кюстендил, ката е преценил законосъобразността й на проскоста на нормата на чл.91, ал.1 от АПК , поради подадена надлежна жалба от непосредствено засегнато от изменението на плана лице по смисъла на чл.131, ал.2, т.4 от ЗУТ. Това решение е оставено в сила с решение 3172/05.04.2022г. по адм. дело 7675/2021г. по описа на Върховния административен съд, второ отделение, а исканията на "Ин Тех Сълюшън" за поправка на очевидна фактическа грешка и допълване на решението са оставени без уважение с второто постановено по адм. дело 7675/2021г. по описа на Върховния административен съд, решение 5874/16.06.2022г. От правна страна, административният съд е приел двете решения на ВАС, предмет на исковата претенция, за валидни съдебни актове - постановени от надлежен съдебен състав / тричленен/, в съответствие с разпоредбата на чл. 217, ал. 1 от АПК, в писмена форма и подписани от всички членове на съдебния състав. в рамките на правораздавателната власт на касационната инстанция, при ясно изразена воля с подробни и напълно разбираеми мотиви. Прието е, че ВАС се е произнесъл по наведените оплаквания на касатора в решение 3172/05.04.2022г., както и повторно в решение 5874/15.06.2022г. по адм. дело 7675/2021г. , като касационната инстанция е приела обжалваното решение на Административен съд Кюстендил за валидно, допустимо и правилно, тъй като административният орган законосъобразно е упражнил правомощията си по чл.91, ал.1 от АПК, т.е. извършена е проверка в съответствие с правомощията по чл.218, ал.1 от АПК и касационната инстанция се е произнесла в пределите на правораздавателната си компетентност. Изложени са и подробни мотиви по доводите на ищеца по същество, като е прието, че те по своята същност не са относими към нищожността на постановените от ВАС съдебни решения, а касаят правилността им, проверката на която е недопустима - чл.223 от АПК. Решението е правилно, обосновано и законосъобразно, като мотивите се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл.221, ал.2, предл. второ от АПК. Искът за прогласяване на нищожност на съдебното решение е установителен и може да бъде предявен безсрочно, включително съгласно новата разпоредба на чл. 128а АПК. В случая искът е за прогласяване нищожност на окончателени съдебени актове, постановени от ВАС ползващи се със сила на присъдено нещо. Следователно изводът на административния съд за допустимост на иска е правилен. За да е нищожно съдебното решение, то изцяло следва да е лишено от законова опора, да не притежава качествените характеристики на валидно съдебно решение, да е постановено от ненадлежен състав или извън пределите на правораздавателната власт на съда. Правилен и съобразен с постоянната съдебна практика на ВАС, е изводът на административният съд, че решенията, чиято нищожност се претендира са валидни съдебни актове, тъй като са постановено от надлежен съдебен състав, в кръга на неговите правомощия и в изискуемата форма и съществени реквизити. Решенията са надлежно мотивирани с ясно формирана воля на съда, а възражението за подменено правно основание на процесния административен акт е относимо към законосъобразността, а не към валидността на съдебните актове, т.е. ирелевантно в настоящето производство по чл. 128а АПК. Предвид изложеното, обжалваното решение като постановено при липса на сочените основания за отмяна по чл.209, т.3 от АПК, следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба без уважение като неоснователна. С оглед изхода на делото и надлежно заявената от ответника кмет на Община Кюстендил претенция за присъждане на разноски, касаторът дължи юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100 лева, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,