Решение № 10900 от 26.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3462/2011 г.

Решение № 10900 от 26.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3462/2011 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Цветана Владимирова Георгиева и Георги Драгомиров Георгиев, двамата от гр. София, чрез пълномощника адв. Кристина Лялева, против решение № 429/2.02.2011 г., постановено по адм. дело № 7448/2010 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата им против заповед № 494/16.08.2010 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - Възраждане, потвърдена с решение № СО РД 01-1484/23.09.2010 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане (РДСП) - София - град. Касаторите поддържат, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения изложени в касационната жалба молят решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде уважена жалбата им против административния акт. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Възраждане, чрез пълномощника адв. Янев оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, но по съображения различни от изложените в жалбата. Поддържа, че заповедта е издадена от некомпетентен орган предвид правилата за международното осиновяване - раздел I от СК и Наредба № 13 от 30.09.2009 г. за определяне на условията и реда за даване на съгласие за международно осиновяване и за водене на регистрите на международните осиновявания. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо които първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд София - град е отхвърлена жалбата на Цветана Владимирова Георгиева и Георги Драгомиров Георгиев против заповед № 494/16.08.2010 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Възраждане, потвърдена с решение № СО РД 01-1484/23.09.2010 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - София - град. С оспорената пред съда заповед е прекратено вписването на жалбоподателите в регистъра на осиновяващите при условията на пълно осиновяване. За да постанови решение в посочения смисъл съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган по чл. 22, ал. 2 от Наредба № РД-07-01 от 29.09.2009 г. за условията и реда за водене и съхраняване на регистрите за пълно осиновяване (отм., ДВ, бр. 82/2010 г., в сила от 19.10.2010 г.). Приел е също, че е спазено изискването за мотивиране на заповедта, доколкото в нея е посочено правното основание за издаването й, а в решението на директора на РДСП, с което е потвърдена, са изложени подробни съображения, с което е санирано допуснатото нарушение при издаване на заповедта. В тази връзка съдът се е позовал на ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК. Съдът е посочил, че в оспорената заповед като основание за издаването й е посочена разпоредбата на чл. 111 СК, като според ал. 2 от същата, лице по ал. 1 не може да осиновява дете с обичайно местопребиваване в Р България, ако има обичайно местопребиваване в държава, която няма да признае решението на българския съд за осиновяване. Приел е, че двамата жалбоподатели са лица с обичайно местопребиваване в чужбина - Ирландия, като не е приел довода, че Цветана Георгиева пребивава в чужбина в изпълнение на държавна служба. В решението е посочено също, че според писмо изх. № 94-В-252/8.12.2010 г. на Министерството на правосъдието, от 1.11.2010 г. Конвенцията за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване (Хагската конвенция) е влязла в сила за Ирландия. Поради това че съгласно чл. 142, ал. 1 АПК законосъобразността на акта се преценява към момента на издаването му, а към момента на постановяването на оспорената заповед Хагската конвенция не е била в сила за Ирландия, доколкото същата в глава V съдържа разпоредби по отношение на признаването и последиците от осиновяването, то е налице хипотезата на чл. 111, ал. 2 СК и законосъобразно е било прекратено вписването в регистъра за осиновяване. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е неправилно. Административното производство е образувано по заявление с вх. № ЗД 94ЦЦ-01/10.05.2010 г., подадено от Цветана Владимирова Георгиева и Георги Драгомиров Георгиев до директора на дирекция "Социално осигуряване" за вписване в регистъра за осиновяване, като с допълнителна молба вх. № ЗД 94ЦЦ-04/28.07.2010 г. от същите е направено искане за вписване в регистрите на всички регионални дирекции "СП" в страната. В подаденото заявление е посочен настоящ адрес на двата съпрузи в Ирландия, Дъблин, представени са доказателства за получени доходи от съответните работодатели на двамата, а в изготвения социален доклад № ЗД 8002-2/2.08.2010 г., в раздела за икономическо и социално положение, е обсъдено, че Цветана Георгиева към този момент работи в Европейската комисия, в Главна дирекция "Здраве и защита на потребителите" в Ирландия, Дъблин, а Георги Георгиев работи като охранител в Дъблин, Ирландия, обсъдено е също наличието на жилище в същия град, в което към този момент семейството живее. В социалния доклад е направено предложение за издаване на разрешение за вписване в регистрите на осиновяващи за пълно осиновяване във всички РДСП в страната. Издадена е заповед № 476/2.08.2010 г. на директора на дирекция "СП" Възраждане, с която на основание чл. 86 СК и чл. 18, ал. 1 от Наредба № РД-07-01/29.09.2009 г. за условията и реда за водене и съхраняване на регистъра на деца за пълно осиновяване и въз основа на писмено заявление вх. № ЗД94 ЦЦ-01/10.05.2010 г., е разрешено вписване в регистъра на осиновяващи при условията на пълно осиновяване на Цветана Владимирова Георгиева и Георги Драгомиров Георгиев в РДСП София-град, както и в РДСП в цялата страна. Безспорно е по делото, че тази заповед не е обжалвана и е влязла в сила. С обжалваната пред съда заповед № 494/16.08.2010 г., издадена от директора на дирекция "СП" - Възраждане, на основание чл. 27 от Наредба № РД-07-01/29.09.2009 г. за условията и реда за водене и съхраняване на регистъра на деца за пълно осиновяване и във връзка с чл. 111 СК, е прекратено вписването в регистъра на осиновяващи при условията на пълно осиновяване на Цветана Владимирова Георгиева и Георги Драгомиров Георгиев. В тази заповед не са посочени никакви фактически основания за издаването й, или други правни доводи освен посочените разпоредби от Наредбата и СК. С решение № СО РД 01-1484/23.09.2010 г. на директора на РДСП София - град заповед № 494/16.08.2010 г. е потвърдена при обжалването по административен ред. Изложени са мотиви, в които е обоснован извода, че Цветана и Георги Владимирови са лица с обичайно местопребиваване в чужбина по смисъла на чл. 48, ал. 7 от Кодекса за международно частно право (КМЧП), като са обсъдени представените със заявлението за вписване в регистъра доказателства за местоработата на двамата съпрузи в Ирландия. Посочено е, че според чл. 14, ал. 1 от Наредбата лице с обичайно местопребиваване в Р България, което желае да осинови дете при условията на пълно осиновяване, подава писмено заявление за получаване на разрешение за вписване в регистъра на осиновяващи при условията на пълно осиновяване до ДПС по постоянния адрес. Направен е изводът, че след като Цветана и Георги Георгиеви са лица с обичайно местопребиваване в чужбина, те могат да осиновят дете в страната, само ако отговарят на условията на чл. 111, ал. 1 СК. Адресът на семейството в Ирландия не е бил посочен в заповед № 476/2.08.2010 г. на директора на дирекция "СП", поради което незаконосъобразно са включени в Регистъра на осиновяващи за пълно осиновяване. Посочено е също, че към датата на издаването на тази заповед, както и на оспорената, семейство Георгиеви не отговарят на изискването да имат статут на лица с обичайно местопребиваване в страната, което обосновава незаконосъобразността на издадената заповед за вписване в Регистъра на осиновяващи за пълно осиновяване. Предвид изложеното, обоснован се явява извода на първоинстанционния съд за това, че оспорената заповед № 494/16.08.2010 г. следва да се приеме за мотивирана с оглед излагането на фактически и правни основания за издаването й в решението на горестоящия административен орган, с което заповедта е потвърдена. Неправилен обаче е извода на първоинстанционния съд за съответствие на заповедта с приложимите материалноправни норми. От съдържанието на заповед № 476/2.08.2010 г. на директора на дирекция "СП" - Възраждане недвусмислено се установява, че Цветана и Георги Георгиеви са вписани в регистъра по чл. 86 СК - Национален регистър на осиновяващи за пълно осиновяване. Този извод се налага както от позоваването на разпоредбите на чл. 86 СК и на чл. 18, ал. 1 от Наредба № РД-07-01/29.09.2009 г., така и от разпоредителната част на заповедта за вписване в регистрите към РДСП София-град и в цялата страна. В същия смисъл са и съображенията, които са изложени в решение № СО РД 01-1484/23.09.2010 г. на директора на РДСП, с което е потвърдена оспорената пред съда заповед № 494/16.08.2010 г. Не се спори, че съпрузите не са вписвани в списък по чл. 113, ал. 1, т. 2 СК на лица с обичайно местопребиваване в чужбина, които желаят да осиновят дете с обичайно местопребиваване в Република България. В разпоредбата на чл. 111, ал. 1 СК е предвидено, че лице с обичайно местопребиваване в чужбина може да осинови дете с обичайно местопребиваване в Република България, ако е вписан в регистъра по чл. 113, ал. 1, т. 2. В ал. 2 на чл. 111 СК е предвидено, че лице по ал. 1 не може да осиновява дете с обичайно местопребиваване в България, ако има обичайно местопребиваване в държава, която няма да признае решението на българския съд за осиновяване. Редът и условията за даване на съгласие за международно осиновяване и за воденето на регистъра на международните осиновявания е регламентиран в Наредба № 13 от 30.09.2009 г., издадена от Министъра на правосъдието, въз основа на законовата делегация от чл. 84, ал. 1 КМЧП и чл. 112, ал. 2, т. 3, вр. чл. 112, ал. 6 и чл. 113, ал. 4 СК. В чл. 6, ал. 4, т. 2 от тази Наредба е предвидено, че към молбата за вписване в регистъра по чл. 113, ал. 1, т. 2 СК се прилага документ, издаден от компетентния орган и удостоверяващ, че решението на българския съд за осиновяване ще бъде признато в държавата по обичайното местопребиваване на осиновяващия, освен в случаите, когато той има обичайно местопребиваване в държава, която е страна по Хагската конвенция. Както се посочи, двамата касационни жалбоподатели са били вписани в регистър за осиновяване по чл. 86 СК, а не в регистър за международно осиновяване по чл. 113, ал. 1, т. 2 СК. Поради това изискванията за вписване в регистъра по чл. 113, ал. 1, т. 2 СК нямат значение за вписването в регистъра по чл. 86 СК, доколкото са специфични и имат значение само за международното осиновяване. Обжалваната пред съда заповед е мотивирана с липса на основание за вписване в регистъра по чл. 113, ал. 1, т. 2 СК, изведено от разпоредбите на чл. 111, ал. 2 СК и чл. 6, ал. 4, т. 2 от Наредба № 13 от 30.09.2009 г. за определяне на условията и редът за даване на съгласие за международно осиновяване и за воденето на регистъра на международните осиновявания. Липсата на такова основание не може да обоснове прекратяване на вписването в регистъра по чл. 86 СК, тъй като изискванията по чл. 111, ал. 2 СК и чл. 6, ал. 4, т. 2 от Наредбата не представляват предпоставки за вписване в регистъра по чл. 86 СК, респективно - за осиновяване по този ред. На това основание обжалваната пред съда заповед се явява незаконосъобразна. Наред с изложеното следва да се отбележи, че в случая не е налице посоченото в заповедта основание за издаването й, така както е обосновано в решението на директора на РДСП и допълнително обосновано в съдебното производство от пълномощника на административния орган. В подаденото заявление от Цветана и Георги Георгиеви същите надлежно са посочили настоящия си адрес в Ирландия, както и обстоятелството, че работят в тази страна, като са представили доказателства за това и за получаваните от тях доходи. Затова административният орган е имал възможност да съобрази това обстоятелство и да прецени дали лицата могат да бъдат вписани в регистъра за пълно осиновяване по чл. 86 СК. Обстоятелството, че настоящият им адрес не е вписан в заповед № 476/2.08.2010 г. на директора на дирекция "СП" Възраждане за вписване в регистъра по чл. 86 СК, се дължи единствено на грешка или пропуск на административния орган, а не на невярно деклариране от страна на заявителите. Допуснатата грешка не може да бъде отстранена по начина, по който е процедирано в конкретния случай. Такава възможност не се съдържа в чл. 27 от Наредба № РД-07-01/29.09.2009 г., която е цитирана в обжалваната заповед, тъй като в разпоредбата е посочено, че заличаване на осиновяващ от регистъра се извършва при прекратяване на решението за вписване (основанията са посочени в чл. 22, ал. 1 от наредбата) и при изтичане на срока по чл. 86, ал. 5 СК (разрешението се издава за срок от две години). Процесуалният способ за изменение на необжалвани пред съда и влезли в сила административни актове е този по чл. 99 АПК, който може да бъде реализиран само при наличие на предвидените предпоставки и при спазване на регламентираните правила. В тази връзка следва да се отбележи, че административният орган при преценка за липса на основание за включване в списъка по чл. 86 СК следва да вземе предвид заявлението на лицата и да поиска от тях да уточнят дали желаят вписване в списъка по чл. 113, ал. 1, т. 2 СК, като им даде в тази връзка и съответни указания и евентуално да препрати преписката на компетентния орган съгласно чл. 31, ал. 2 АПК. За пълнота на изложението следва да се посочи, че в случая не е налице ограничението по чл. 111, ал. 2 СК, доколкото по делото са налични данни за това, че Хагската конвенция е влязла в сила за Ирландия на 1.11.2010 г., според писмо изх. № 94-В-252/8.12.2010 г. на Министерството на правосъдието, и в този смисъл няма основания за непризнаване на решението за осиновяване, както и не важи изискването по чл. 6, ал. 4, т. 2 от Наредба № 13 от 30.09.2009 г. за представяне на доказателство в тази връзка. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че заповедта е законосъобразна предвид разпоредбата на чл. 111, ал. 2 СК, тъй като законосъобразността й се преценявала към момента на постановяването й. Съдът е следвало да съобрази разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, приложим субсидиарно и в административното производство съгласно чл. 144 АПК, тъй като изискването по чл. 111, ал. 2 СК се отнася за самото осиновяване, а не за включването в списъка. Тези съображения се излагат само за яснота, тъй като както се посочи, обжалваната заповед е незаконосъобразна поради неотносимостта на посочените фактически и правни основания за издаването й към прекратяване на вписването в регистъра по чл. 86 СК. Като е достигнал до извод за законосъобразност на обжалваната заповед първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Поради това че спорът е изяснен, следва на основание чл. 222, ал. 1 АПК да бъде постановено решение по същество, с което да бъде отменена обжалваната заповед. Следва само за яснота да се посочи, че доводите на представителя на ВАС са неотносими за конкретния правен спор, тъй като в случая не се оспорва отказ за включване в списъка за международно осиновяване. Касаторите не са претендирали разноски, поради което съдът не се произнася по дължимостта им. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,