Решение № 8297 от 28.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8057/2016 г.

Решение № 8297 от 28.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8057/2016 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Ю. С. К. от [населено място], чрез процесуален представител, против решение № 3302 от 14.05.2016 г., постановено по адм. дело № 8332/2015 г. по описа на Административен съд С.-град, с което се отхвърля жалбата на настоящия касатор срещу решение № 29/05.08.2015 г. на подуправителя на Национален осигурителен институт /НОИ/, с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане изх. № 94 Ю1-1231-1#34/04.06.2015 г., издадено от длъжностно лице в дирекция "Европейски регламенти и международни договори" при Националния осигурителен институт. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което се иска отмяната му. Претендира се и присъждане на сторените разноски. Ответникът – Управителят на НОИ, не изразява становище по подадената касационна жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на подадената касационна жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, преценява касационната жалба за допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна по следните съображения: С обжалваното решение на Административен съд С. - град е отхвърлена жалбата на Ю. С. К. против Решение № 29/05.08.2015 г. на подуправителя на НОИ, с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане изх. № 94 Ю1-1231-1#34/04.06.2015 г., издадено от длъжностно лице в дирекция "Европейски регламенти и международни договори" при НОИ, на което е възложено ръководството на дейността по отпускане и изплащане на пенсиите по международни договори за лица с постоянен адрес в чужбина, съгласно чл. 98, ал. 1, т. 2 от КСО. С разпореждането е изменена личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване, като е зачетен осигурителен стаж за периода 01.03.1997 г. - 31.03.1997 г., който не е бил доказан при отпускане на пенсията и е отказано определянето на пенсията в действителен размер, по условията на чл. 70 и чл. 75, ал. 1 и ал. 2 от КСО във връзка с чл. 41 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). За да постанови това решение съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, както и, че е спазена изискуемата от закона писмена форма. Посочено е от съда, че размерът на пенсията за инвалидност се изчислява по реда на чл. 75 и чл. 70, ал. 1- 6 от КСО. Съдът се е мотивирал, че за да се определи размера на пенсията по чл. 70 от КСО е необходимо да са налице всички данни за осигурителния стаж и осигурителния доход на лицето, което не е изпълнено в разглеждания случай. Не може да бъде определен реалния размер на пенсията на К., тъй като е налице придобит стаж като самоосигуряващо се лице, който не може да бъде зачетен, тъй като не са внесени дължимите осигурителни вноски. Касае се за осигурителен стаж след 01.01.1997 г., който задължително се отчита при определяне на размера на пенсията, поради което неизпълнението на нормативно установеното задължение за осигуряване като самоосигуряващо се лице възпрепятства определянето на осигурителния доход и съответно индивидуалния коефициент за изчисляване на действителния размер на пенсията на лицето. Именно във връзка с тези изводи съдът е отхвърлил подадената пред него жалба като неоснователна. Решение е неправилно. С оглед на установеното от фактическа страна, по отношение на което няма спор, незаконосъобразно съдът е приел, че в случая не са налице предпоставките за определяне на пенсията при условията на чл. 70, ал. 3 от КСО и административния орган правилно бил приложил разпоредбата на чл. 75, ал. 4 от КСО във връзка с чл. 10, ал. 2 от НПОС. На основание чл. 9, ал. 1, т. 4 от КСО за осигурителен стаж на самоосигуряващите се лица се зачита времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски. В същия смисъл е допълнителната разпоредба на § 1, т. 3, изр. 3 от ДР на КСО, съгласно която самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени лица за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски. В съответствие с тези разпоредби, при изчисляване на осигурителния стаж не е бил зачетен периода, за който от него като самоосигуряващо се лице не са внесени в дължимия размер осигурителни вноски ( касае за 1997 г. – 2011 г.). Самоосигуряващите лица имат възможност да внесат дължимите осигурителни вноски и да се ползват от осигурителния стаж и доход при изчисляване на отпуснатата му пенсия, а санкция за тях в случай на невнасянето им, какъвто е настоящия случай, е осигурителният стаж и осигурителният доход за тези години да не бъдат зачетени и изследвани досежно възникването на правото на лична пенсия и определянето на нейния размер. Разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от НПОС, съгласно която при доказано право на пенсия се издава разпореждане за отпускането и изплащането й в минималния размер до определянето на размера й по реда на КСО, е неприложима в разглежданата хипотеза. Визирани са случаите, в които са налице достатъчно данни за навършена възраст и придобит осигурителен стаж, но размерът на пенсията не може да бъде определен по реда на чл. 70 от КСО поради липса на документи относно точната продължителност на стажа и/или относно размера на осигурителния доход. Нормата е създадена в полза на осигурените лица, придобили право на пенсия, които не разполагат с документи за установяване на осигурителния им стаж и доход, необходим за изчисление на размера на пенсията. Настоящият случай е различен: продължителността на осигурителния стаж и размерът на осигурителния доход на К. са установени, с изключение на периода 1997 г. - 2011 г. При наличния действителен и зачетен от пенсионните органи осигурителен стаж, в който не са включени процесните 1997 г. - 2011 г., за които не са внесени осигурителни вноски и установения за периода осигурителен доход, за пенсионните органи не съществува пречка да определят индивидуалния коефициент на К. съгласно чл. 70, ал. 3 и ал. 4 от КСО и съответно да изчислят отпуснатата му пенсия в реалния й размер съгласно наличните документи за осигурителен доход след 01.01.1997 г. С оглед изложеното настоящият състав приема, че е налице касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК - обжалваното съдебно решение е постановено в нарушение на материалния закон и решението следва да бъде отменено. Поради това, че спорът е изяснен от фактическа страна, съгласно чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде постановено решение по същество, с което да бъде отменено оспореното решение на подуправителя на Национален осигурителен институт /НОИ/ и потвърденото с него разпореждане изх. № 94 Ю1-1231-1#34/04.06.2015 г., издадено от длъжностно лице в дирекция "Европейски регламенти и международни договори" при Националния осигурителен институт в частта относно определяне на пенсията в минимален размер, а преписката следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне при съобразяване на указанията по тълкуване и приложение на закона, дадени с настоящото решение. При този изход на спора искането на касационния жалбоподател за присъждане на направените разноски е основателно. От доказателствата по делото се установяват направени разноски за двете съдебни инстанции общо в размер на 950 лв., представляващи изплатени в брой адвокатски възнаграждения, от които 600 лв. - за първата инстанция и 350 лв. – за касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение