Решение № 2590 от 28.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5866/2017 г.

Решение № 2590 от 28.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5866/2017 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "Б. С." ЕООД, гр. С., "А. Е." ЕООД, гр. С., "Б. С. А. Ч." ЕООД, гр. К. и "Х. П." ЕАД, гр. С., всички представлявани от адв. А. Т., срещу решение № 1482 от 09.03.2017 г., постановено по адм. дело № 8083/2016 г. от Административен съд - С. град, с което е отхвърлена жалбата на дружествата срещу Решение № Ц-19 от 30.06.2016 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР или Комисията) в частта му по раздел V, т. 3. С касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението. Същото било постановено в противоречие със събрания по делото доказателствен материал и без да бъдат обсъдени направените от страните твърдения, възражения и оспорвания. Неправилно административният съд приел, че при издаване на решение № Ц-19/30.06.2016 г. КЕВР не била нарушила материалния закон. При издаване на решението си Комисията не била спазила принципите на чл. 23 и чл. 31 от ЗЕ. С решението се създавал дискриминационен механизъм спрямо определени производители на електрическа енергия от ВИ - от вятър и слънце. Не било обсъдено твърдението на жалбоподателите, че с решение № Ц-19 КЕВР е допуснала нарушения на Общностното право. Необоснован и неправилен бил изводът на първоинстанционния съд за липса на нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на акта. Нарушени били изискванията на чл. 26, ал. 1, чл. 35 и чл. 36, ал. 3 от АПК, както и чл. 15 от ЗЕ. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяването на ново по съществото на спора, с което решението на КЕВР да бъде отменено в частта му по раздел V, т. 3. Претендира се и присъждане на направените разноски пред двете съдебни инстанции.

Ответникът - Комисия за енергийно и водно регулиране чрез процесуалния си представител юрк. Т. Б., в съдебно заседание и в писмено становище, оспорва касационната жалба. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна - "Електроенергиен системен оператор" ЕАД (ЕСО, "ЕСО" ЕАД) не взема становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК срок и от надлежна страна, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Производството пред АССГ е образувано по жалба на "Б. С." ЕООД, "А. Е." ЕООД, "Б. С. А. Ч." ЕООД, и "Х. П." ЕАД срещу Решение № Ц-19 от 30.06.2016 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране, в частта по раздел V, т. 3, с която считано от 01.07.2016 г. на "ЕСО" ЕАД, е утвърдена цена за достъп до електропреносната мрежа (без ДДС), която се дължи от производителите на електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия, присъединени към електропреносната и електроразпределителните мрежи, за цялото произведено количество електрическа енергия, в размер на 7,02 лв./МВтч при следните ценообразуващи елементи:

• необходими годишни приходи - 19 836 хил. лв.;

• количества електрическа енергия - 2 826 900 МВтч.

С обжалваното решение жалбата на дружествата е отхвърлена като неоснователна. За да постанови този резултат, съдът е приел, че атакуваното решение № Ц-19 от 30.06.2016 г. е издадено от компетентен орган, в съответствие с правомощията му по чл. 21, т. 8 от ЗЕ, при спазване на изискуемата от закона форма и приложимите административнопроизводствени правила, при спазване на материалния закон и съобразяване с неговата цел. Приел е, че оспореното решение е постановено в съответствие със Закона за енергетиката и Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия, като е изложил мотиви по възраженията на жалбоподателя по отделните ценообразуващи елементи.

От фактическа страна е установено, че производството пред КЕВР е образувано по заявление от "ЕСО" ЕАД с вх. № Е-13-41-24/31.03.2016 г. за утвърждаване на цени на електрическа енергия с приложено към него предложение за утвърждаване на цена за достъп до електропреносната мрежа на производители на електрическа енергия, произведена от слънчева или вятърна енергия за регулаторен период от 01.07.2016 г. до 30.06.2017 г. Към заявлението са представени справки и информация, приложени по административната преписка, въз основа на които заявителят е обосновал искането за утвърждаване на процесните цени. Съдът е изследвал извършените от административния орган действия, свързани със спазване на административните правила при приемане на оспореното решение в съответствие с изискванията на ЗЕ и Наредбата за регулиране на цените на електрическа енергия (Наредбата), които са подробно представени във фактическата част на обжалваното решение.

Установено е, че със заповед № З-Е-73/10.05.2016 г. на председателя на КЕВР е сформирана работна група, която да извърши анализ на данните, съдържащи се в подадените заявления, и въз основа на него да извърши регулаторен преглед на дружествата-заявители и съответно да изготви доклад и проект на решение. Докладът от 26.05.2016 г. е разгледан на закрито заседание на КЕВР на 27.05.2017 г., с който е предложена цена за достъп до електропреносната мрежа за производителите на електрическа енергия, произведена от слънчева или вятърна енергия, в размер на 7,02 лв./МВТч. С решението си от 27.05.2016 г. КЕВР е приела доклада и е насрочила открито заседание на 02.06.2016 г., като докладът и датата на открито заседание са публикувани на страницата на КЕВР. На 02.06.2016 г. е проведено открито заседание на КЕВР с участието на заявителите, на което е разгледан докладът на работната група и е насрочено закрито заседание на 06.06.2016 г. за приемане на проект на решение за утвърждаване на цени в сектор "Енергетика" и за насрочване на обществено обсъждане. На 06.06.2016 г. в закрито заседание на КЕВР е приет проект на решение относно утвърждаване на цени в сектор "Енергетика" и е насрочено обществено обсъждане на проекта на 09.06.2016 г. от 14:30 часа, като е указано за участие в общественото обсъждане да бъдат поканени представители на заинтересованите лица, а проектът на решение, датата и часът на обсъждането да бъдат публикувани на интернет страницата на КЕВР. Към административната преписка е приложена покана до заинтересованите лица. На 09.06.2016 г. е проведено обществено обсъждане, като от заинтересовани лица и граждани са постъпили възражения и становища по проекта на решение за утвърждаване на цените. По протокол № 144 от 30.06.2016 г. е прието Решение № Ц-19 от 30.06.2016 г. на КЕВР, като в частта по раздел V, т. 3, е утвърдена цена на "ЕСО" ЕАД за достъп до електропреносната мрежа (без ДДС), която се дължи от производителите на електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия, присъединени към електропреносната и електроразпределителните мрежи, за цялото произведено количество електрическа енергия, в размер на 7,02 лв./МВтч, при следните ценообразуващи елементи, считано от 01.07.2016 г.: -необходими годишни приходи 19 836 хил. лв.; -количества електрическа енергия - 2 826 900 МВтч. Решението е оспорено от жалбоподателите пред Административен съд - С. град, в производството по което е прието обжалваното решение, с което е отхвърлена жалбата им. В производството съдът е допуснал и приел съдебно-икономическа експертиза, като заключението е обсъдил в мотивите.

Решението на административния съд е правилно, законосъобразно, обосновано и постановено в съответствие със съдопроизводствените правила.

Неоснователни са възраженията за необоснованост и незаконосъобразност на решението на административния съд.

Обективно съдът е изследвал от фактическа страна предпоставките и изискванията на приложимата нормативна уредба за определяне на регулираните цени за достъп до електропреносната мрежа в съответствие със ЗЕ, НРЦЕЕ и ПТЕЕ. Съобразени са Решение Ц-33/2012 г. на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп - отменено от ВАС, както и решения № Ц-6/13.03.2014 г. и № Ц-27 от 31.07.2015 г. на КЕВР, жалбите срещу които са отхвърлени с влезли в сила решения на ВАС.

Обективно е установено от съда, че при утвърждаване на процесните цени КЕВР е съобразила нормативните изисквания и ценообразуващите елементи, като е посочен размер на необходими приходи общо 19 836 хил. лв., размер на възвращаемост 36 хил. лв., разходи за компенсация в размер на 11 039 хил. лв., разходи за осигуряване на допълнителен резерв в размер на 8 760 хил. лв. и прогнозно количество електрическа енергия, произведена от ФЕЦ и ВяЕЦ в размер на 2 826 900 МВтч, като е определена цена за достъп 7,02 лв./МВтч. Законосъобразно и обосновано е установено, че КЕВР е приела посочените стойности по ценообразуващите елементи след анализ и преценка на предложените от "ЕСО" ЕАД данни и информация, като в доклада на работната група и в мотивите на решението, е предвидено коригирането на част от показателите, като е увеличен размерът на предложения от енергийното предприятие показател "разходи за компенсация", в резултат на което съответно е променена и сумата на предвидените необходими приходи.

Следва да се съобрази, че за периода на действие на Решение № Ц-27/2015 г. е налице разлика между отчетените от "ЕСО" ЕАД разходи за периода 01.08.2015 г. -30.06.2016 г. и утвърдените предвидени разходи за т. нар. "допълнителен резерв" от 24 048 000 лв., която разлика възлиза на 2 704 770 лева. Правилно първоинстанционният съд е приел, че тази разлика не може да има ефект върху цените по Решение № Ц -19, раздел V, т. 3, предвид това, че чл. 27, ал. 1 от НРЦЕЕ предвижда, че цената за достъп се определя на базата на прогнозни необходими годишни приходи, които включват признати от комисията икономически обосновани разходи и възвръщаемост на капитала. Именно прогнозният характер на приходите, респ. прогнозният характер на обоснованите разходи, обуславя извода, че изчисляването на пределната стойност на разходите за следващия регулаторен период не се извършва на база на извършените такива през предходния, а се извършва преценка на последните.

Следва да се има предвид също, че съгласно чл. 10, ал. 5 от НРЦЕЕ при утвърждаване на цените за пренос и достъп до електропреносната мрежа КЕВР извършва оценка на разходите за закупуване на електрическа енергия за технологични разходи, разходи за студен резерв и допълнителни услуги. В съответствие с чл. 27, ал. 1 от НРЦЕЕ цената за достъп до електропреносната мрежа се образува въз основа на утвърдените прогнозни необходими годишни приходи и утвърденото прогнозно количество електрическа енергия, доставено за продажба на територията на страната и за износ за съответния регулаторен или ценови период, като съгласно чл. 9 от НРЦЕЕ, необходимите годишни приходи включват признати от комисията икономически обосновани разходи и възвръщаемост на капитала. Към заявлението за цени независимият преносен оператор предоставя информация за договорената разполагаемост на предоставената мощност за студен резерв и резерв за допълнителни услуги, предоставяни от производителите на електрическа енергия и разходите на дружеството по закупуването й от производители. Съгласно чл. 27, ал. 3 от НРЦЕЕ (ред. ДВ, бр. 17 от 2014 г., в сила от 28.02.2014 г.) пределната стойност на разходите на оператора на електропреносната мрежа за закупуване на разполагаемост за студен резерв и услуги се изчислява след анализ и оценка на резултатите от отчетените разходи за предходния ценови период и прогноза за следващия ценови период, като съгласно ал. 4 цената може да включва компонентите: цена за мощност/разполагаемост, цена за енергия, както и други компоненти в зависимост от структурата на разходите.

Предвид посочената уредба, цената за достъп за процесния период следва да отчита резултатите от отчетените разходи за предходния ценови период, утвърдени с Решение № Ц-27, както и прогноза за следващия ценови период, която е обоснована с оглед анализа и оценката за предвидимите разходи.

Правилно е прието от съда, че "ЕСО" ЕАД е заявило за утвърждаване на цени за достъп въз основа на утвърдената цена с Решение № Ц-27 от 31.07.2015 г. на КЕВР, и въз основа на извършени анализ и оценка на основните фактори влияещи на размера й, като компенсаторния механизъм, съгласно Решение № Ц- 27 от 31.07.2015 г., предвижда възстановяване на тези разходи в рамките на три регулаторни периода, при отчитане на нововъзникналите факти и обстоятелства. В случая за процесния ценови период КЕВР е отчела сключените споразумения с производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници за уреждане на отношенията им, произтичащи от отмяната на Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на КЕВР, вследствие на които са реализирани от "ЕСО" ЕАД приходи от цена за достъп в размер на 942 хил. лв., поради което средствата, подлежащи на компенсация за следващите два регулаторни периода, следва да бъдат намалени с прихода от 942 хил. лв., което обосновава извършената корекция и определения размер на разходите за компенсация от 11 039 хил. лв.

Следва да се отбележи, че с Решение № Ц-27, раздел IV, т. 5 размерът на некомпенсираните разходи за разполагаемост на "ЕСО" ЕАД, приет от КЕВР е в размер на 34 531 хил. лева, при отчитане на данните за периода 09.2012-04.2015 г., за който "ЕСО" ЕАД не е купувало средно за отчетния период по 170 МВт допълнителна разполагаемост за всеки час, поради и което е приет за икономически обосновано да бъде включен разход от 100 МВт на час допълнителен резерв. При тези данни КЕВР е приела, че е налице необходимост от поетапно компенсиране на направените разходи за допълнителна разполагаемост, което следва да бъде извършено в рамките на три регулаторни периода. Решението е влязло в сила и определеният механизъм за компенсиране следва да се съобразява в следващите регулаторни периоди, поради което са неоснователни доводите, че с Решение № Ц-19 КЕВР отново следва да се разглеждат тези разходи и дали те са реално извършени, както и е неоснователно твърдението, че не са доказани, с оглед заключението на СИЕ.

Правилно административният съд е съобразил, че с множество решения на Върховния административен съд е потвърдена законосъобразността на Решение № Ц-27 на КЕВР, в частта по раздел IV, т. 5, като Решение № Ц -19, раздел V, т. 3 на КЕВР не е постановено в противоречие с влязлото в сила решение. С процесното Решение № Ц-19, раздел V, т. 3 на КЕВР са спазени правилата за ценово регулиране при съобразяване на утвърдения подход за компенсиране на разходите по Решение № Ц-27.

Неоснователни са доводите на касатора относно изводите на съда, че не са допуснати нарушения на административнпроизводствените правила. Обосновани и законосъобразни са изводите на съда, че са спазени чл. 45 и чл. 46 от Наредба № 1/2013 г. относно приемането на доклад на закрито заседание и обсъждането му в открито заседание, както и в съответствие с чл. 14 от ЗЕ е проведено обществено обсъждане, като информацията, включително докладът и проектът на решение са обявени на интернет страницата на КЕВР, достъпна до всички лица, а КЕВР е изпратила и индивидуални писма до заинтересуваните организации, които са представили становища. Съдът е обсъдил приложението на чл. 26 от АПК, както и че в специалното производство по Наредба № 1/2013 г. и ЗЕ липсва задължение за изпращане на индивидуални покани до всички производители на ел. енергия. В случая на закрито заседание на 06.06.2016 г. КЕВР е приела проект за решение, като е насрочено обществено обсъждане на проекта на решение на 09.06.2016 г. от 14:30 часа, като е указано за участие в общественото обсъждане да бъдат поканени представители на заинтересованите лица, а проектът на решение, датата и часът на обсъждането да бъдат публикувани на интернет страницата на КЕВР. Приложена е покана до заинтересованите лица. На 09.06.2016 г. е проведено обществено обсъждане, видно от представения протокол, а от заинтересовани лица и граждани са постъпили възражения и становища по проекта на решение за утвърждаване на цени. Публикуването на информацията във връзка с провеждане на публичното обсъждане за приемане на цените за достъп до електропреносната мрежа на "ЕСО" ЕАД е дало обективна възможност на жалбоподателя да участва в това обсъждане, независимо от поканите до заинтересовани организации на производители на ел. енергия от ВЕИ. В самото решение на КЕВР са обсъдени становищата на заинтересованите страни и са изложени мотиви - правните и фактически основания за издаване на административния акт, обосноваващи приемане на цената за достъп в размер на 7,02 лева/МВтч.

Неоснователни са релевираните от касационния жалбоподателя доводи, че решението на КЕВР е дискриминационно и в нарушение на пряко приложимата конституционна норма на чл. 19, ал. 2 от КРБ за равнопоставеност на стопанската дейност или за нарушение на Първичните източници от Правото на ЕС - чл. 288 от ДФЕС. З. на цени за достъп до мрежата е задължение на производителите на електрическа енергия от слънце и вятър, което не влиза в противоречие с правото им да получават цената за произведената от тях енергия. Определената цена е в съответствие с нормите на чл. 9, ал. 1, чл. 13, ал. 1 и ал. 8 и чл. 14, ал. 2 от Наредба № 1/18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия (отм.), а административният орган е основал своето решение и в съответствие с разпоредбата на чл. 31, т. 2 от ЗЕ, съгласно която цените на енергийните предприятия следва да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността им, включително разходите за управление, експлоатация и поддръжка на енергийните обекти, както и за поддържане на резервни и регулиращи мощности. Цената за достъп се дължи от производителите на електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия, за разлика от преференциалната цена за продажба на енергия, която не се дължи, а се получава от тези производители и има различен характер в сравнение с цената за достъп до електропреносната мрежа.

Законодателят е предвидил преференциална цена за изкупуване на ел. енергия от производителите на енергия от слънце и вятър, но това не означава, че тези производители нямат задължения, произтичащи от характера на електроенергийната система и постигането на баланс в тази система. Заплащането на цени за достъп до електропреносната мрежа представлява едно от задълженията на производителите на електрическа енергия от слънце и вятър, което не влиза в противоречие с правото им да получават цената за произведената от тях енергия, като по този начин се постига необходимият баланс между интересите на енергийните предприятия и клиентите, тъй като е недопустимо всички останали производители на електрическа енергия, както и клиенти, да бъдат натоварени с тежестта на разходите, произтичащи от дейността на една група производители. Следователно определената цена за достъп до електропреносната мрежа за производители от слънчева и вятърна енергия в случая е определена в съответствие с материалноправните разпоредби на Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия.

Неоснователно е и възражението, че при постановяване на решението си КЕВР не е събрала и обсъдила всички факти от значение за случая. Тъй като цялата необходима информация вече е постъпила при системния оператор и същият е разполагал с нея, се обезсмисля такава да бъде събирана и от крайните снабдители с ел. енергия. Съгласно чл. 191 от ПТЕЕ, мониторингът на пазара се осъществява от КЕВР и независимия преносен оператор. Той е необходим, за да определи степента на ефективност, прозрачност и конкурентност на пазара и да гарантира, че всички участници на пазара спазват правилата за търговия и другите нормативно определени изисквания. А по правилата на чл. 193 - чл. 196 и чл. 202 "ЕСО" ЕАД изготвя, поддържа и предоставя на КЕВР различни видове данни от всякакъв вид отчетна информация, отнасяща се до електроенергийния пазар. В случая КЕВР е изискала цялата релевантна информация по случая и въз основа на нея е извършила задълбочен и пълен анализ на всички факти и обстоятелства. От приложената по делото административна преписка се установява съдържанието на подробни мотиви защо Комисията е приела посочените в диспозитива и оспорени от дружествата-жалбоподатели цени, като са посочени всички правни и фактически основания за приемането на съответната цена.

Правилно първоинстанционният съд е приел за неоснователни възраженията за несъобразяване на изчисленията при образуване на процесната цена с Указанията за образуване на цената за достъп до електропреносната мрежа и цената за пренос на електрическа енергия през електропреносната мрежа при прилагане на метод на регулиране "норма на възвръщаемост". Обжалваната цена е определена само на база Наредбата, като не са използвани Указанията, приети с протоколно решение на ДКЕВР № 15/09.02.2012 г. съгл. чл. 5, ал. 8 от предходната Наредба за регулиране на цените на ел. енергия от 2004 г. (отменена). К. Н. № 1 от 18.03.2013 г. (отм., но приложима към датата на постановяване на оспореното решение на КЕВР) не са одобрени Указания, съответно няма разработена и приета конкретна методика или механизъм относно образуването на цена за достъп за производители от слънчева и вятърна енергия.

Въз основа на изложеното настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че решението на административния съд е правилно и обосновано, постановено при спазване на материалноправните разпоредби по ЗЕ, Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия и ПТЕЕ, поради което не са налице отменителни основания и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора искането на касаторите за присъждане на разноски като неоснователно следва да бъде оставено без уважение. Направеното от пълномощника на ответната страна искане за присъждане на разноски е основателно и в съответствие с чл. 143, ал. 3 и ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва жалбоподателите да бъде осъдени да заплатят на КЕВР юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,