Решение № 14086 от 23.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6184/2010 г.

Решение № 14086 от 23.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6184/2010 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Образувано е по касационна жалба на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП срещу решение № 289/1.03.2010 г., постановено по адм. дело № 1930/2008 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив, с което е отменен като незаконосъобразен РА № 160800924/25.07.2008 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 675/10.09.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив за отказано право на данъчен кредит на ЕТ "Рожен - Емил Пантев" с адрес за кореспонденция в гр. Асеновград в размер на 11 905,36 лв. по 8 бр. фактури, издадени от "Алина - К" ООД с правоприемник "Алина - К - 7" ЕООД за данъчни периоди месец декември 2002 г., месеците февруари и август 2003 г., както и отказано право на данъчен кредит в размер на 8 973,01 лв. по 10 бр. фактури, издадени от "Дион - ер" ЕООД за данъчни периоди месеците юли и август 2004 г. и февруари и март 2005 г. и са определени лихви за просрочие в общ размер от 15 068,88 лв. Обжалва се решението и в частта за разноските. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно според касатора съдът е счел, че с представянето на ревизионни актове на доставчиците по повод на процесните данъчни периоди и неконстатиране на нарушения се установявал факта на начисляването и реалността на доставките. Наред с това според касатора в ревизионните актове на доставчиците не са коментирани процесните доставки, фактури, стоков поток, материална и кадрова обезпеченост и реалността на доставките. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания са изложени в касационната жалба, в която се иска отмяна на решението на съда и отхвърляне жалбата на ЕТ "Рожен - Емил Пантев" срещу ревизионния акт, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба ЕТ "Рожен - Емил Пантев" с адрес за кореспонденция в гр. Асеновград, редовно призован не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неправилност на обжалваното решение, тъй като съдът като инстанция по същество е бил длъжен да изследва фактическата обстановка и да събира доказателства, поради което от представените ревизионни актове на доставчиците съдът е направил необоснован извод, че щом касаят същите периоди, то процесните доставки са установени и доказани. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна по следните съображения: За да отмени РА № 160800924/25.07.2008 г. за отказано право на данъчен кредит на ЕТ "Рожен - Емил Пантев" в размер на 11 905,36 лв. по 8 бр. фактури, издадени от "Алина - К" ООД с правоприемник "Алина - К - 7" ЕООД за данъчни периоди месец декември 2002 г., месеците февруари и август 2003 г., както и отказано право на данъчен кредит в размер на 8 973,01 лв. по 10 бр. фактури, издадени от "Дион - ер" ЕООД за данъчни периоди месеците юли и август 2004 г. и февруари и март 2005 г. и са определени лихви за просрочие в общ размер от 15 068,88 лв., Пловдивският административен съд е приел, че след като са съставени ревизионни актове на доставчиците и с тях не са коригирани резултати за същите като процесните периоди, то процесните доставки са реално осъществени и правилно е приспаднат като данъчен кредит начисления ДДС по доставките от "Алина - К" ЕООД и "Дион - ер" ЕООД. Направен е извод от съда въз основа обсъждането на ревизионните актове на преките доставчици, че е установено позитивното проявление на всички елементи от състава на чл. 64, ал. 1 ЗДДС (отм.) и няма причина декларираното от ревизираното лице право да не бъде зачетено. Съдът е обсъдил кога административен акт по ДОПК влиза в сила, кои принципи приходните органи следва да спазват при извършването на ревизия, както и как се разпределя доказателствената тежест на страните в съдебноадминистративния процес. Решението е неправилно. Задължение на съда при постановяване на съдебния си акт е да изгради правните си изводи само след пълна и съвкупна преценка на всички доказателства по делото, а не само на част от тях. В случая съдът е обсъдил само представените ревизионни актове на доставчиците "Алина - К" ООД и "Дион - ер" ЕООД и въз основа на тях е постановил съдебния си акт, резултатът по който се обжалва пред настоящата касационна инстанция. Констатациите на приходния орган в ревизионния акт на получателя по доставките ЕТ "Рожен - Емил Пантев" са, че при извършени насрещни проверки в ревизионното производство не са представени доказателства за кадрова и техническа обезпеченост на доставчиците. Ревизиращите органи са установили, че не са представени и доказателства за транспортирането на стоките - различни захарни изделия, както и относно твърдението, че те са получени от предходни доставчици от внос, ревизията е приела, че няма съвпадение между описанието в митническите декларации и в процесните фактури. Тези доводи и констатации въобще не са обсъждани от съда. По този начин съдът избирателно е обсъдил едни доказателства, а други - не, което води до извод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. От съществено значение в случая е било съдът да обсъди въз основа на доказателствата по какъв начин е прехвърлена собствеността върху процесните стоки по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.) с приемо-предавателни протоколи, складови разписки и др., по какъв начин същите са транспортирани - наличие или не на пътни листове, товарителници и др. За доставчика "Дион - ер" ЕООД доводите на приходната администрации, залегнали в констатациите на ревизионния акт са, че въпреки представения договор за транспорт с "Айкон секюритиз" ЕООД, е установено че последният не притежава транспортни средства, а от представения друг договор с "Ккс лимитед" ЕООД и рекапитулации за извършените транспортни услуги е установено, че такива услуги са извършвани, но през месеците октомври, ноември и декември 2004 г., а процесните доставки са през юли и август 2004 г. и февруари и март 2005 г., като това противоречие въобще не е било обсъдено от решаващия съд. Не са обсъдени и доводите на приходната администрация за непредставяне на доказателства за предходни доставчици с оглед приложението на чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.). Няма пречка ревизионните актове на доставчиците да се обсъдят от съда, но само наред с останалите доказателства. Ревизионните актове на доставчиците не могат да се третират като преки доказателства за наличие или не на реалност на процесните доставки, освен ако в тях няма изрични констатации за тях, което не се установява да е налице в процесния случай. Некоригирането на периодите на преките доставчици с ревизионния акт, които съвпадат с процесните периоди на ревизията не може да бъде единствено доказателство, което да обуслови съдът за да приеме, че получателят правилно е приспаднал данъчен кредит по процесните доставки. В този смисъл е и решение по адм. дело № 2089/2010 г. на ВАС, I отделение. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в избирателно обсъждане на едни доказателства за сметка на други. Предвид на това решението следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото да се върне за ново разглеждане на същия съд от друг съдебен състав, който да извърши съвкупна преценка на всички доказателства по делото. На касатора не се присъждат разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение с оглед разпоредбата на чл. 294, ал. 2 ГПК, приложим по силата на чл. 228 и чл. 144 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,