Решение № 1199 от 1.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7184/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на сдружение Боди Стил - БГ 2014/посочвано в административната преписка като СК "Боди Стил - БГ 2014/, подадена чрез процесуален представител против решение 708 от 19.04.2023 г., постановено по адм. дело 167 по описа на Административен съд Благоевград за 2023 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) ФК-С1834-0128258 от 06.12.2022 г. на Началника на Отдел Оперативни дейности - София в Главна Дирекция Фискален контрол при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП). В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът твърди, че за първи път в обжалваното решение се цитират цифри като касова наличност, писмени обяснения кое за какво е и за установена разлика в касова наличност и отчетена такава. Счита, че изложените мотиви по отношение на срока, за който е наложена ПАМ са бланкетни. Липсата на надлежни мотиви относно срока на ПАМ, независимо дали са налице материално правните предпоставки на мярката, опорочава заповедта, т.к. препятства преценката за съразмерност по чл. 6 АПК, включена в рамките на съдебната проверка по чл. 169 АПК. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд (ВАС), първо отделение - решение по адм. дело 1408/2019 г., решение по адм. дело 14235/2018 г., решение по адм. дело 11270/2018 г. Твърди, че към момента на връчване на заповедта няма издадено наказателно постановление (НП), за да се приложи чл.187, ал. 4 ЗДДС. Според касатора НАП създава пречка да бъде изпълнена тази разпоредба, като не издава НП преди или едновременно с връчването на ЗПАМ. В тази насока се позовава на Решение на Съда на Европейския съюз /СЕС/ от 4 май 2023 година, постановено по дело С-97/21. Иска първоинстанционното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по съществото на спора, с което ЗПАМ да бъде отменена. Ответникът - Началник отдел Оперативни дейности София към ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, чрез юрисконсулт Георгиев оспорва каасционната жалба и моли решението да бъде оставено в сила, като правилно постановено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор, дава мотивирано заключение за допустимост на подадената касационна жалба, но по същество намира, че е неоснователна. Предлага решението да бъде оставено в сила, като правилно постановено. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира същата за процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е била законосъобразността на ЗПАМ ФК-С1834-0128258 от 06.12.2022 г. издадена от началник отдел Оперативни дейности - София в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал.1 т.1 б. а ЗДДС е наложена ПАМ запечатване на търговски обект фитнес център, находящ се в гр. Благоевград ул.Калина 9, стопанисван от СК Боди Стил - БГ 2014 и забрана за достъп до обекта за срок от 14 дни. Принудителната административна мярка е наложена във връзка с установено нарушение на 26.10.2022 г., а именно неиздаване на касов бон на обща стойност 3 лв. при извършена контролна покупка от служители на НАП за еднократна тренировка от монтираното и работещо в обекта фискално устройство (ФУ). Извадена е контролна лента на електронен носител (КЛЕН) за дата 26.10.2022г. и е установено, че за посочената дата няма регистрирани извършени продажби от монтираното и въведено в експлоатация фискално устройство, т.е. с нулеви стойности. Същевременно разчетената касова наличност от ФУ е размер на 1094.76 лв. За резултатите от проверката е съставен протокол за извършена проверка сер. АА 0128258 от 26.10.2022г. и е издаден АУАН Р682910 от 27.10.2022г. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на СК Боди Стил - БГ 2014 против посочената заповед, с мотиви, че заповедта е издадена от компетентен орган, при правилно приложение на материалния закон и съобразно неговата цел, в съответствие с принципа на съразмерност и с посочване на конкретните фактически и правни основания за определяне продължителността на срока на мярката. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл.186, ал.1, т.1, б. а ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. По чл.3, ал.1, изр. първо, от Наредба Н-18 за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредбата), издадена от Министъра на финансите, по законова делегация на ал.4, т.1 и на чл. 118 ЗДДС, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. От цитираните разпоредби се вижда, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на касова бележка, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ запечатване на обект и забрана за достъп до него. Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т.е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл.186, ал. 1 ЗДДС израз до 30 дни. В случая, от данните по делото безспорно е установено, че на 26.10.2022г. в стопанисвания от касатора търговски обект фитнес център, находящ се в гр. Благоевград ул. Калина 9, не е издаден касов бон на обща стойност 3 лв. при извършена контролна покупка от служители на НАП на еднократна тренировка от монтираното и работещо в обекта ФУ. Също така е установено наличие на касова наличност в размер на 1094.76 лв., като само за част от сумата са дадени обяснения за произхода им, при липса на регистрирани извършени продажби за деня. Това обстоятелство е прието за индиция за системно неотчитане на приходи и неизползване на касовия апарат. Установено е и наличие на данни за извършени и предходни нарушения по ЗДДС, установени с НП, издадени в периода 2020 г. - 2021 г. (подробно посочени в ЗПАМ), едно от които за нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС. Обосновано административният съд е приел, че процесната принудителна административна мярка е мотивирана по отношение на посочения в нея срок - 14 дни, който срок следва да се отбележи е на половина по-малък от максималния по закон за запечатване на обекта, в който е извършено нарушението. По делото са налични и данни за други извършени нарушения по ЗДДС за предходни години, поради което настоящият състав намира, че извършеното нарушение не е инцидентно. Установеното неизпълнение на задълженията за отчитане на извършените продажби в брой и необходимостта от организиране работата на търговеца, в съответствие с изискванията на закона, са мотивирали административния орган да определи именно 14-дневен срок на запечатване на обекта. Изцяло в правомощието на органа е да определи срока на наложената принудителна административна мярка, като в случая са изложени подробни мотиви за този срок в оспорената заповед. Обратно на твърдението в жалбата в тези мотиви достатъчно конкретно е посочено, че са взети предвид тежестта на извършеното нарушение, вида и характера на търговската дейност, както и установените факти в хода на извършената проверка, в т.ч. установената касова разлика. В случая е неоснователно позоваването на решение по адм. дело 1408/2019 г., решение по адм. дело 14235/2018 г., решение по адм. дело 11270/2018 г. по описа на ВАС, първо отделение, тъй като посочените решения касаят ЗПАМ, в които не са били изложени мотиви във връзка със срока на ПАМ, какъвто не е настоящият случай. Неоснователно е оплакването на касатора, че за първи път в обжалваното решение се цитират цифри като касова наличност, писмени обяснения кое за какво е и за установена разлика в касова наличност и отчетена такава. Тези обстоятелства са описани в протокола от извършената проверка и са взети в предвид при издаването на заповедта. Настоящият състав споделя мотивите на административния орган, че касовата наличност в размер на 1094.76 лв., при липса на регистрирани извършени продажби за деня е индиция, че неиздаването на ФКБ за извършени продажби не е изолиран случай, а e практика в проверявания обект. За същото свидетелстват и предходните извършени нарушения, описани в ЗПАМ. В същото време, не е наложен максималния срок, който може да бъде 30 дни, поради което и срокът е определен в съответствие с целта на закона и при спазване на принципа на съразмерност. Не нарушен принципът за съразмерност, така както се поддържа от касатора. Твърденията пред касационната инстанция повтарят вече изложените пред Административен съд гр. Благоевград, които са обсъдени и решаващият състав е дал отговор на аргументите за незаконосъобразност на заповедта за налагане на принудителна административна мярка изложени в жалбата по повод на която е образувано производството. Неправилно и в противоречие с мотивите на заповедта се твърди от касатора, че предварителното изпълнение на административния акт ще засегне неблагоприятно и в значителна степен интересите на дружеството. В акта е предвидено, че ще бъде приведен в изпълнение след влизането му в сила, което дава възможност на жалбоподателя да защити правата си. Неоснователно е и оплакването на касатора, че административният орган създава пречка да бъде изпълнена разпоредбата на чл. 187, ал. 4 ЗДДС, тъй като на дружеството не е издадено НП преди или едновременно с връчването на заповедта за налагане на ПАМ. Настоящият състав намира, че производството по ЗАНН и производството по АПК са две различни производства, които се развиват независимо едно от друго и административният орган няма задължение да издаде НП преди или заедно със заповедта за налагане на принудителна административна мярка. В случая е неосноваелно позоваването на решение на СЕС от 4 май 2023 г., постановено по дело С-97/21, тъй като няма издадено НП за процесното нарушение и не е налице кумулиране на две наказания за едно и също нарушение. С оглед изложеното, касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в полза на административния орган се дължи присъждане на разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,