Решение № 1679 от 20.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8575/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационна жалба на Дейв 2007 ЕООД с ЕИК 200293480 и със седалище и адрес на управление в [населено място], Община Пазарджик, област Пазарджик, представлявано от И. Кабуров, против решение 2401 от 18.06.2024 г., постановено по адм. д. 229 по описа за 2023 г. на Административен съд Пазарджик. Релевира нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и последно АПК. Иска отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което предявените от дружеството против Областна дирекция Земеделие Пазарджик искове за имуществена обезвреда бъдат изцяло уважени. Претендира разноски за две инстанции. Ответникът по касационната жалба Областна дирекция Земеделие Пазарджик със седалище и адрес на управление в гр. Пазарджик, на ул. Екзарх Йосиф 3, ет. 4, я оспорва с доводи за неоснователността й в писмен отговор, подаден в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Иска отхвърлянето й, а по същество иска атакуваният съдебен акт да бъде оставен в сила. Прави възражение за прекомерност, ако касационният жалбоподател претендира адвокатско възнаграждение над минималния размер за административни дела с определен материален интерес, съгласно Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Представителят на Върховната прокуратура по делото дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която решението, предмет на инстанционен контрол е неблагоприятно. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлен предявеният от Дейв 2007 ЕООД против Областна дирекция Земеделие Пазарджик (ОД Земеделие Пазарджик) иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата от 29809.27 лв., причинени му вследствие на отменен по надлежния ред административен акт Заповед РД-06-150/31.10.2013 г. на директора на ОД Земеделие Пазарджик, както и исковата претенция на дружеството за присъждане на сума в размер на 14589.94 лв., представляваща обезщетение за забава, считано от 06.03.2018 г. до датата на предявяване на иска. Отхвърлена е и претенцията на ищцовото дружество за присъждане на законната лихва върху главницата на обезщетението, считано от датата на предявяване на иска до окончателното му изплащане. Наред с това Дейв 2007 ЕООД е осъдено да заплати на ОД Земеделие Пазарджик 700.00 лв. разноски по делото. Административният съд Пазарджик е приел, че е сезиран от Дейв 2007 ЕООД с искова молба (от л. 5 до л. 8 от том I на първоинстанционното дело) и уточнения към нея (от л. 1534 до л. 1613 и на л. 1614 от том VII, пак там) с правно основание по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), предявена против ОД Земеделие Пазарджик за осъждането на ответника да заплати на ищцовото дружество обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата от 29809.27 лв., причинени му вследствие на отменена по съдебен ред (с решение 132/06.03.2018 г. по адм. дело 882/2017 г. по описа на Административен съд Пазарджик) като незаконосъобразна Заповед РД-06-150/31.10.2013 г. на директора на ОД Земеделие Пазарджик и изразяващи се в претърпяна загуба, равняваща се на размера на платения от ищеца наем за ползване на наети от него през стопанската 2013 г./2014 г. земеделски имоти в землището на [населено място], които не са ползвани от него по предназначение поради постановяването и правните последици на посочената Заповед и в размер на сумата от 14589.94 лв., представляваща лихва за забава, считано от 06.03.2018 г. до датата на предявяване на исковата молба 31.12.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата на обезщетението. Съдът е приел, че заявените от ищеца имоти, за които се твърди, че са заплатени наеми, а той не е ползвал поради изключването му от разпределението им, са както следва: имот с 101014 304.00 лв. наем и 148.79 лв. лихва; имот с 1011017 889.98 лв. наем и 435.61 лв. лихва; имот с 101025 618.76 лв. наем и 302,87 лв. лихва; имот с 102137 182.25 лв. наем и 89.21 лв. лихва; имот с 117026 237.56 лв. наем и 116.25 лв. лихва; имот с 118009 наем 365.00 лв. наем и 178.66 лв. лихва; имот с 118072 490.49 лв. наем и 240.07 лв. лихва; имот с 118072 186.84 лв. наем и 91.44 лв. лихва; имот с 122037 668.72 лв. наем и 327.30 лв. лихва; имот с 123022 1367.00 лв. наем и 669.08 лв. лихва; имот с 126006 198.80 лв. наем и 97.31 лв. лихва; имот с 126155 105.00 лв. наем и 51.41 лв. лихва; имот с 129009 346.00 лв. наем и 169.34 лв. лихва; имот с 129006 1219.72 лв. наем и 401.21 лв. лихва; имот с 129015 1367.00 лв. наем и 669.08 лв. лихва; имот с 129057 304.00 лв. наем и 148.79 лв. лихва; имот с 130027 194.00 лв. наем и 94.97 лв. лихва; имот с 130027 169.75 лв. наем 83.09 лв. лихва; имот с 130056 79.00 лв. наем 38.67 лв. лихва; имот с 130056 121.32 лв. наем и 59.37 лв. лихва; имот с 130060 318.00 лв. наем и 155.64 лихва; имот с 131027 178.40 лв. наем и 87.33 лв. лихва; имот с 131070 1219.72 лв. наем и 596.96 лв. лихва; имот с 138050 212.59 лв. наем и 104.08 лв. лихва; имот с 139028 604.37 лв. наем и 295.78 лв. лихва; имот с 139029 604.37 лв. наем и 295.78 лв. лихва; имот с 139063 343.52 лв. наем и 168.14 лв. лихва; имот с 139096 203.40 лв. наем и 99.58 лв. лихва; имот с 139110 312.00 лв. наем и 152.78 лв. лихва; имот с 139115 265.00 лв. наем и 129.67 лв. лихва; имот с 140054 335.40 лв. наем и 164.14 лв. лихва; имот с 141048 340.98 лв. наем и 166.89 лв. лихва; имот с 141052 454.00 лв. наем и 222.20 лв. лихва; имот с 141053 230.00 лв. наем и 112.59 лв. лихва; имот с 141083 223.37 лв. наем и 109.34 лв. лихва; имот с 141110 наем от 202.77 лв и лихва от 99.21 лв. лихва; имот с 142096 374.60 лв. наем и 183.35 лв. лихва; имот с 142100 343.50 лв. наем и 168.14 лв. лихва; имот с 144017 680.99 лв. наем и 333.33 лв. лихва; имот с 144087 261.88 лв. наем и 128.16 лв. лихва; имот с 145038 862.00 лв. наем и 421.92 лв. лихва; имот с 145038 256.88 лв. наем и 125.75 лв. лихва; имот с 146119 208.00 лв. наем и 101.81 лв. лихва; имот с 146111 374.36 лв. наем и 183.21 лв. лихва; имот с 147047 257.28 лв. наем и 125.94 лв. лихва; имот с 147065 862.00 лв. наем и 421.92 лв. лихва; имот с 147072 197.40 лв. наем и 96,61 лв. лихва; имот с 147075 245.70 лв. наем и 120.26 лихва; имот с 148053 244.30 лв. наем и 119.58 лв. лихва; имот с 149046 195.24 лв. наем и 95.58 лв. лихва; имот с 149048 117.39 лв. на ем и 57.45 лв. лихва; имот с 149110 376.70 лв. наем и 184.35 лв. лихва; имот с 149115 250.38 лв. наем и 122.57 лв. лихва; имот с 149119 1071.52 лв. наем и 524.45 лв. лихва; имот с 150016 120.00 лв. наем и 58.71 лв. лихва; имот с 151031 848.00 лв. наем и 415.05 лв. лихва; имот с 158035 393.58 лв. наем и 192.66 лв. лихва; имот с 158048 246.00 лв. наем и 120.40 лв. лихва; имот с 113004 418.95 лв. наем и 205.03 лв. лихва; имот с 129038 862.00 лв. наем и 421.92 лв. лихва; имот с 133001 895.00 лв. наем и 438.04 лв. лихва; имот с 136061 252.00 лв. наем и 123.34 лв. лихва; имот с 148042 226.96 лв. наем и 111.08 лв. лихва; имот с 148106 889.98 лв. наем и 435.61 лв. лихва; имот с 148127 425.40 лв. наем и 208.21 лв. лихва; имот с 148128 425.44 лв. наем и 208.21 лв. лихва; имот с 148131 151.44 лв. наем и 74.11 лв. лихва; имот с 148132 151.44 лв. наем и 74.11 лв. лихва; имот с 149066 229.21 лв. наем и 112.20 лв. лихва; имот с 120064 441.20 лв. наем и 215.94 лв. лихва; имот с 120056 400.00 лв. наем и 195.75 лв. лихва; имот с 134000 105.00 лв. наем и 51.41 лв. лихва; имот с 149102 367.94 лв. наем и 180.11 лв. лихва; имот с 113083 280.00 лв. наем и 137.05 лв. лихва; имот с 129045 496.08 лв. наем и 242.82 лв. лихва; имот с 128081 415.31 лв. наем и 203.29 лв. лихва; имот с 145093 217.77 лв. наем и 106.59 лв. лихва; имот с 149137 224.20 лв. наем и 109.73 лв. лихва; имот с 149171 199.50 лв. наем и 97.66 лв. лихва; имот с 158007 454.00 лв. наем и 222.20 лв. лихви; имот с 130019 1367.00 лв. наем и 669.08 лв. лихва; имот с 130019 508.96 лв. наем и 249.09 лв. лихва; имот с 158047 391.45 лв. наем и 191.60 лв. лихва; имот с 158096 425.00 лв. наем и 208.01 лв. лихва; имот с 123061 1746.37 лв. наем и 854.75 лв. лихва; имот с 141045 521.61 лв. наем и 255.31 лв. лихва; имот с 133023 191.10 лв. наем и 93.55 лв. лихва; имот с 149136 224.20 лв. наем и 109.73 лв. лихва; имот с 126145 45.00 лв. наем и 22.02 лв. лихва; имот с 125033 353.13 лв. наем и 172.83 лв. лихва; имот с 160127 143.00 лв. наем и 70.00 лв. лихва; имот с 159006 1746.37 лв. наем и 854.75 лв. лихва и имот с 146067 422.80 лв. наем и 206.94 лв. лихва. По делото е установена следната фактическа обстановка: Със Заповед РД-06-150/31.10.2013 г. на директора на ОД Земеделие Пазарджик е одобрен представен проект за разпределение на масивите за ползване за землището на [населено място], Община Пазарджик с начин на трайно ползване ниви, който е отразен в приложение, представляващо неразделна част от Заповедта, съгласно доброволно споразумение. В мотивите на Заповедта е записано, че се издава във връзка с представен от Комисия, назначена (със Заповед РД-06-91/05.08.2013 г. на директора на ОД Земеделие Пазарджик) на основание чл. 37в, ал. 1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) доклад за землището на [населено място], като административният орган е приел, че този доклад съдържа всички изискуеми реквизити, предвидени в чл. 37в, ал. 4 ЗСПЗЗ, а именно: сключеното споразумение между собствениците и/или ползвателите, разпределението на масивите за ползване, данни за земите по чл. 37в, ал. 3, т. 2 ЗСПЗЗ, за техните собственици и дължимото рентно плащане. Ищецът обжалвал Заповед РД-06-150/31.10.2013 г. на директора на ОД Земеделие Пазарджик пред Районен съд Пазарджик, който с решение 428/09.06.2017 г. по гр. д. 3536/2016 г. я отменил в частта й, в която е одобрен доклада по чл. 37в, ал. 4 ЗСПЗЗ на Комисията за разпределение на масивите за ползване за землището на [населено място], Община Пазарджик, с начин на трайно ползване ниви, с който, като земи по чл. 37в, ал. 3, т. 2 ЗСПЗЗ, са разпределени за ползване предоставени за ползване на Агро ММ ООД имоти с 103027, 147065, 145038, 142053, 144087, 144088, 145041, 101017, 131023, 103042, 142100, 147075, 141052, 141053, 141054, 103028, 103031, 103056, 103057, 123022, 129015, 112095, 112001, 118009, 139028, 139029, 139096, 139115, 139110, 158035, 158048, 112030, 112090, 101014, 129057, 131070, 129006, 102141, 130060, 112088, 122089, 150009, 103014, 102097, 151031, 102262, 102029, 112054, 146111, 142096, 146115, 112062, 112056, 144017, 131027, 101025, 138050, 118014, 102226, 130056, 146110, 112083, 112082, 112005, 102266, 122037, 141048, 150016, 118072, 129005, 128081, 102137, 144010 и 117026. Отхвърлил е жалбата на Дейв 2007 ЕООД в останалата й част, като неоснователна. Ищецът обжалвал решение 428/09.06.2017 г. по гр. д. 3536/2016 г. на Районен съд Пазарджик в отхвърлителната част. Постановено е решение 132/06.03.2018 г. по адм. д. 882/2017 г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което Заповед РД-06-150/31.10.2013 г. на директора на ОД Земеделие Пазарджик е отменена и в останалата й част, която не е отменена с решение 428/09.06.2017 г. По делото пред първата инстанция са извършени съдебно-икономическа и допълнителна съдебно-икономическа експертизи, които съдът е кредитирал като обективни и компетентно изготвени. Дадени са обяснения от законния представител на ищцовото дружество (протокол от съдебно заседание, проведено на 12.02.2024 г. от л. 1622 до л. 1625 от том VII на първоинстанционното дело). При така установената фактическа обстановка, административният съд е разгледал по същество предявената от Дейв 2007 ЕООД против ОД Земеделие Пазарджик искова молба. Формирал е извод, че същата е неоснователна. Приел е, че по делото се установява първата от кумулативно изискуемите предпоставки от сложния фактически състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ отменен по надлежния ред административен акт за одобряване/разпределение на масивите за ползване на земеделски земи за съответната стопанската година, чийто адресат е ищцовото дружество. Преценил е за безспорно доказано, че ищецът е сключил договори за наем относно имотите, предмет на исковата молба, и с разходо-оправдателни документи е заплатил съответните наеми, претендирани като причинени от ответника вреди. Счел е, че за търговеца е настъпило обедняване, доколкото от патримониума му са отделени средства, които са постъпили в патримониумите на физическите лица наемодатели по договорите за наеми на земеделски зами, така както са идентифицирани в уточнение на исковата молба. Съдът е обсъдил характера на административното производство по Глава Пета а Ползване на земеделски земи от ЗСПЗЗ. Посочил е, че с издаването на заповед по чл. 37в, ал. 4 ЗСПЗЗ се урежда една от хипотезите на създаване на масиви за ползване на земеделски земи, когато не е постигнато споразумение във връзка с ползването и условията за ползване. Приел е, че ползвателите и собствениците на масивите са гражданскоправни субекти и отношенията между тях по повод ползването на земеделските земи, обединени в масиви, са гражданскоправни. Обосновал се е, че ЗСПЗЗ изисква като условие за одобряване на споразумението, между тях да има определено дължимо рентно плащане. Квалифицирал е това плащане като дължима престация за ползването на земеделска земя от съответния участник в производството по чл. 37в ЗСПЗЗ. Формирал е извод, че административното производство по реда на чл. 37в ЗСПЗЗ представлява сложен фактически състав, единият елемент на който е издадена от директора на областната дирекция по земеделие заповед от вида на процесната на директора на ОД Земеделие Пазарджик, а другите елементи са граждански (договорни) правоотношения между собствениците на земеделски земи в масивите и ползвателите на тези земи от масивите. Допълнил е, че всички договори за наем са сключени преди издаването на отменената заповед, от която се претендира имуществената обезвреда, и страните са обвързани от договорните си задължения по тях, изразяващи се в предоставяне на съответния имот за временно и възмездно ползване от наемодателя и заплащане на дължимия наем от наемателя. На следващо място съдът е изложил съображения относно действието на оспорената заповед. Счел е, че тя е заместила липсата на съгласие между страните за ползване на имотите. Преценил е, че по казуса се е осъществил целият фактически състав по разпределение и ползване на земеделските земи, доколкото Заповедта е била с предварително изпълнение, придадено й по силата на закона. Мотивирал се е, че претенциите по възникналите в случая между страните граждански правоотношения, представляващи претенции за връщане на престация поради отпаднало правно основание, следва да се реализират по реда на чл. 55 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) пред граждански съд, който ред изключва приложението на ЗОДОВ. Приел е, че с отмяната на процесната заповед, одобряваваща проекта за разпределение на масивите за ползване на земеделски земи, който не включва участник в административната процедура, не се засягат сключените от този участник-кандидат договори за наем, чието изпълнение съдът е подчертал, че той дължи на договорно основание. Посочил е, че, ако наемателят не е успял да ползва земята, това представлява неизпълнение на договора за наем от страна на наемодателя, дължащ обезпечаване ползването на съответния имот, респ. връщането на наемната цена. Доколкото е приел, че ищцовото дружество е заплатило сумата от 29809.27 лв. по възникнали гражданскоправни отношения, като дължими наемни плащания към собственици на земя от масива, е формирал решаващият извод, че по делото не се установяват всички предпоставки за реализиране на отговорността на ОД Земеделие Пазарджик по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно вредата да е пряка и непосредствена последица от отменената Заповед РД-06-150/31.10.2013 г. на директора на ОД Земеделие Пазарджик. Мотивиран така, съдът е отхвърлил, като неоснователен, иска на Дейв 2007 ЕООД против ОД Земеделие Пазарджик с цена 29809.27 лв., както и акцесорните претенции за лихви. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора. Решението е валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при липса на релевираните от касационния жалбоподател пороци, които да съставляват основания за отмяната му. При вярно установена по делото фактическа обстановка, първоинстанционният съд е формирал обосновани правни изводи, които се споделят от настоящия състав на Върховния административен съд, без да е необходимо да се повтарят и към които се прави препращане на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК. Правилна и обоснована е преценката на Административен съд Пазарджик за неоснователност на предявените от Дейв 2007 ЕООД против ОД Земеделие Пазарджик искови претенции за имуществена обезвреда поради недоказването на твърдението на ищеца за наличие на имуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от отменената по съдебен ред, като незаконосъобразна, Заповед РД-06-150/31.10.2013 г. на директора на ОД Земеделие Пазарджик. Правната регламентация в чл. 37в, ал. 1 и ал. 2 ЗСПЗЗ относно реда и условията за провеждане на производството по разпределение на масивите земеделска земя касае процедура, чиято цел е да се създадат масиви земеделска земя, за които да има споразумение между ползвателите и собствениците на отделните части земя. Съгласно чл. 37б, ал. 1 ЗСПЗЗ, в относимата редакция на разпоредбата към датата на издаване на отменената Заповед, от която се претендира обезвредата (ДВ, бр. 25 от 2012 г.), ползвателите на земеделски земи са длъжни да представят в общинската служба по земеделие копие от договорите за наем, аренда или съвместна обработка на земята. Общинската служба по земеделие води регистър на собствениците и ползвателите на земеделски земи и предоставя информация за тях на ползвателите, участващи в споразумението по чл. 37в с цел насърчаване на уедрено ползване и създаване на масиви. Затова и в срок до 31 юли всяка година ползвателите могат да подадат в общинската служба по земеделие заявление за участие в споразумение по чл. 37в с приложен към заявлението опис на имоти за участие в масиви за ползване, съгласно регистрираните в общинската служба по земеделие договори и/или документи за собственост чл. 37б, ал. 3 (в относимата редакция). В този смисъл е и разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗСПЗЗ (съгласно изменението на нормата, обн. в ДВ, бр. 50 от 2012 г., в сила от 03.07.2012 г.), съгласно който ползвателите на земеделски земи могат да подават в общинската служба по земеделие по местонахождението на имотите заявление за участие в споразумение за ползване по чл. 37в ЗСПЗЗ. В заявлението се посочват имотите, ползвани на правно основание съгласно регистрираните в общинската служба по земеделие договори, и/или документи за собственост, с които ползвателят желае да участва в масиви за ползване по споразумение. По казуса е безспорно установено, че всички договори за наем са сключени преди издаването на отменената заповед, от която се претендира имуществената обезвреда. Сключването на договори за наем от ползвателите, по аргумент от нормата на чл. 37б, ал. 1, изр. трето ЗСПЗЗ (в относимата й редакция), предшества производството по разпределение на масивите земеделска земя. С договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя вещ/имот за временно ползване, а наемателят се задължава да му заплати определена цена. Следователно наемното правоотношение възниква между частни правни субекти и за него се прилагат правилата на общата част на ЗЗД, които уреждат правоотношенията между страните по двустранен договор. Този договор създава облигационни връзки само между сключилите го страни наемодателят се задължава да обезпечи на наемателя възможността да използва наетата вещ за определено време, но не му учредява вещно право върху вещта право, което наемателят да може да противопостави на всички трети лица. Затова платеният по това правоотношение наем не представлява вреда по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, тъй като не произтича от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган или негово длъжностно лице, а е уговорената между два частни правни субекта цена за ползване на определен/и имот/и, дължима по силата на сключения между страните договор. При липсата на елемент от сложния фактически състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за реализирането на безвиновната отговорност на държавата за вреди, главната и акцесорните претенции на дружеството правилно са преценени като неоснователни и отхвърлени от първоинстанционния съд. Поради това решението му следва да бъде оставено в сила. За пълнота на изложението следва да се посочи, че ответникът по иска и по касация е направил възражение за изтекла погасителна давност с отговора на исковата молба (л. 31-32 от том I на първоинстанционното дело), което не е обсъдено от първоинстанционния съд в мотивите на обжалвания съдебен акт. По аргумент от нормата на чл. 131 АПК, въпросът относно евентуалното изтичане на давността не може да бъде обсъден за първи път в настоящото производство, още повече че липсва касационно оплакване за допуснато при постановяването на атакуваното решение съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поради това, ако някоя от страните прецени, че е налице допусната в първоинстанционния съдебен акт писмена грешка, може да инициира производство за поправка на очевидна фактическа грешка по чл. 175 АПК. При този изход на правния спор, претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователна. Такива не се дължат и на ответника по касация, тъй като не са претендирани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия