Решение № 10489 от 29.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3619/2014 г.

Решение № 10489 от 29.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3619/2014 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 257/27.01.2014 г., постановено по административно дело № 2848/2013 г., Административен съд - Пловдив е: 1) отменил решение № 275/21.08.213 г. на директора на ТП на НОИ (Териториално поделение на Националния осигурителен институт) - Пловдив, както и потвърденото с него разпореждане № 151-00-7093-1/23.07.2013 г. на ръководителя на ОБ (осигуряването за безработица) при ТП на НОИ - Пловдив, в частта му относно размера на среднодневното парично обезщетение; 2) разпоредил връщане на административната преписка на ръководителя на ОБ при ТП на НОИ - Пловдив за ново произнасяне при съобразяване с дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона; 3) осъдил ТП на НОИ - Пловдив да заплати на Русин Тодоров Русинов от гр. Пловдив деловодни разноски в размер на 150 лв. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от директора на ТП на НОИ (РУСО) - Пловдив. По съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли решението на първоинстанционния съд да се отмени и вместо него да се постанови ново, с което да се отхвърли първоначалната жалба на Русинов и се потвърдят решение № 275/21.08.213 г. на директора на ТП на НОИ и разпореждане № 151-00-7093-1/23.07.2013 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пловдив. Претендира и присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация - Русин Тодоров Русинов от гр. Пловдив, чрез пълномощника си адвокат Арнаудов в писмен отговор на касационната жалба я оспорва като неоснователна, поради което моли да бъде оставена без уважение, да се потвърди обжалваното съдебно решение и да му се присъдят сторените деловодни разноски. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК, касационната жалба е основателна. С процесното разпореждане от 23.07.2013 г., потвърдено в частта му относно определеното среднодневно обезщетение за безработица с оспореното пред първоинстанционния съд решение на директора на ТП на НОИ - Пловдив от 21.08.2013 г., ръководителят на осигуряването за безработица е отпуснал на Русин Тодоров Русинов парично обезщетение за безработица, считано от 07.10.2013 г. до 30.06.2014 г. в размер на 22.54 лв. дневно на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО. Разпореждането е атакувано от Русинов по реда на чл. 117, ал. 2 от КСО пред ръководителя на ТП на НОИ, като при осъщественият административен контрол директорът на РУСО - Пловдив не е уважил сезиралата го жалба. За да отмени процесните административни актове (решението изцяло, а разпореждането - в частта относно размера на определеното среднодневно парично обезщетение), Административен съд - Пловдив е приел, че те са издадени при допуснато съществено нарушение на административно-производствени правила, изразяващо се в липса на мотиви, като е обосновал теза за неспазени изисквания на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК (наличие на фактически и правни основания). Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, назначил е нужната за изясняване на фактическата обстановка по казуса съдебно-счетоводна експертиза, но е извел неправилни изводи, които не се възприемат от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на неправилна преценка на събраните доказателства и е издаден в противоречие с приложими за казуса материалноправни разпоредби. Съдът не е съобразил всички нормативни изисквания относно реда и предпоставките за издаване на решението на директора на ТП на НОИ и разпореждането на ръководителя на осигуряването за безработица, поради което е стигнал до необоснован краен извод за тяхната незаконосъобразност. Противно на приетото от Пловдивския административен съд, обжалваното пред него решение и разпореждането, което то е потвърдило, са надлежно мотивирани. На първо място издаденото разпореждане съдържа както правните норми, въз основа на които е издадено и са направени изчисленията за отпускане на парично обезщетение за безработица, така и самата сума на осигурителен доход за 24 месеца, от който е определен размера на обезщетението за безработица. Посочен е среднодневният осигурителен доход - 37.56 лв., и е изчислено дневното парично обезщетение за безработица, което е 22.54 лв. - 60 % от среднодневния осигурителен доход. На свой ред решението на директора на РУСО - Пловдив съдържа не само правните основания за издаването си, но и подробна обосновка досежно как е изчислен осигурителния доход за период от 24 месеца и определянето на спорния между страните по делото размер на среднодневното парично обезщетение за безработица, отпуснато на Русин Тодоров Русинов. Удостоверено е, че Русинов е работил по две правоотношения, като за едното се е осигурявал за фонд "Безработица", а за другото не, както и че по двете е бил осигурен за временна неработоспособност. Посочено е, че през този 24-месечен период първоначалният жалбоподател (сега - ответник по касация) е бил във временна неработоспособност през месеците януари, февруари и март 2012 г., а съответното парично обезщетение за временна неработоспособност е било изплатено пропорционално поотделно за всеки от договорите на основание чл. 16, ал. 4 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване. Съдът неоснователно е игнорирал компетентно изготвеното допълнително заключение на назначената от самия него съдебно-счетоводна експертиза. Съдебният експерт надлежно е изчислил размера на следващото се среднодневно парично обезщетение съгласно изложената от Русинов теза, и го е сравнил с определеното от административния орган. От установеното от вещото лице безпротиворечиво се налага извод, че исканото от Русинов завишение от 0.82 лв. на размера на паричното обезщетение за безработица до сумата от 23.36 лв. не му се следва поради невъзможността методът му на калкулация да бъде приложен към действащата нормативна уредба за изплащане на обезщетения за временна неработоспособност, и че среднодневното обезщетение, определено от административния орган, в размер на 22.54 лв., е правилно определено съгласно приложимия нормативен регламент. Събраните в хода на административното и съдебното производство писмени доказателства, включително и представените от жалбоподателя, не опровергават този извод и не обосновават искането на Русинов паричното му обезщетение за безработица да се определи в желания от него размер. При определяне на осигурителния доход по чл. 54б, ал. 1 от КСО се включва само доходът, върху който са внесени осигурителни вноски във фонд "Безработица", поради което паричното обезщетение за периода на временната неработоспособност по нетрудовото правоотношение на член-кооператор не се взема за осигурителен доход при изчисляване на паричното обезщетение за безработица, следователно правилно доходът от правоотношението с "ТПК Тексим - 90" не е включен от осигурителния орган при изчисляване на размера на процесното обезщетение. От горното явства, че противно на приетото в мотивите на проверявания съдебен акт, както разпореждането на ръководителя на осигуряването за безработица в оспорената му част, така и решението на директора на ТП на НОИ са мотивирани. В обжалваният пред първоинстанционния съд административен акт е представен подхода към въпроса и начина на разсъждение на административния орган за неговото решаване, разяснено е как се прилагат относимите правни норми, даден е обоснован отговор на жалбата, изложена са преценката и изводите относно доказателствата и цялата фактическа страна на въпроса и е създадена възможност за проконтролиране на дейността на органа по издаване на акта. Предвидената процедура не изисква допълнителни административно-производствени действия от страна на компетентния административен орган, нито пък в случая се налага посочване и на други фактически и правни основания, поради което изложеното в мотивите на проверяваното съдебно решение за неспазване на установената форма и допуснати процесуални нарушения при издаване на процесните административни актове не може да бъде споделено. Предвид горното се налага извод, че съдът е формирал погрешна преценка за тяхната незаконосъобразност. От данните по делото е видно, че решението на директора на РУСО - Пловдив и потвърденото от него разпореждане на ръководителя на осигуряването за безработица са издадени от материално, териториално и по степен компетентни органи в кръга на техните правомощия и в изискуемата писмена форма, с посочване на фактическите и правните основания, послужили за издаването им, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби и с целта на закона. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че оспореното пред първата инстанция административно решение е издадено при спазване на всички изисквания за законосъобразност по чл. 146 от АПК. При постановяване на атакуваният съдебен акт съдът е приложил неправилно материалния закон, довело до необоснован краен правен извод за незаконосъобразност на решението на ръководителя на Пловдивското териториално поделение на Националния осигурителен институт, поради което и при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК неправилното съдебно решение трябва да се отмени. Доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба се отхвърли като неоснователна. Предвид изхода на спора искането на касационния ответник извършените от него деловодни разноски да бъдат поставени в тежест на касатора, е неоснователно, а претенцията на касатора (за когото няма данни да е правил разноски по делото) за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна за осъществената от главен юрисконсулт Стоева защита пред първата инстанция (пред касационната инстанция директорът на ТП на НОИ - Пловдив не е представляван от юрисконсулт), и такова трябва да се определи в размер на 150 лв. (дължими от ответника по касация) съгласно тогавашната редакция на чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,