Решение № 9356 от 4.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 878/2014 г.

Решение № 9356 от 4.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 878/2014 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Павел Тенев Павлов, подадена чрез адв. Евгени Джурков, против решение № 200 от 22.10.2013 г. по адм. дело № 126 от 2013 г. на Административния съд - Стара Загора. Излага доводи, че решението е неправилно поради съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Оспорва изводите на съда, че не са доказани по делото твърдените неимуществени вреди, причинени на касационния жалбоподател. Свидетелските показания установяват изживените от него емоции. Не е необходимо представянето на медицински документи като доказателство за емоционалното му състояние. Необосновано е становището на съда относно вида на неимуществените вреди, които подлежат на обезщетяване в исковото производство. Моли да бъде отменено решението и бъде уважен предявеният иск. Претендира заплащане на разноски по делото. Ответникът по касационната жалба - Националната агенция по приходите, се представлява от юрисконсулт Цветков. Моли да се отхвърли касационната жалба като неоснователна. Първоинстанционният съд се е произнесъл с правилно и законосъобразно решение. Претендира разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, а по същество е основателна. Доколкото твърдените като настъпили неимуществени вреди представляват емоционални и душевни страдания, за установяването им не е било наложително лицето да потърси лекар специалист. Наличието на такива вреди е установено от свидетелските показания на лица, които имат преки и непосредствени впечатления от преживяванията на ищеца. Необоснован е изводът на съда, че не е установено по безспорен начин в какво се изразяват вредите. Претендираният размер от 2000 лв. е завишен и следва да се определи по справедливост. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е основателна. Административният съд е бил сезиран с иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявен от Павел Тенев Павлов от гр. Казанлък срещу Националната агенция по приходите - София, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лв. ведно с лихви за забава, считано от деня на причиняването на увреждането. Като основание за претенцията си ищецът сочи отменения като незаконосъобразен административен акт - акт за регистрация по ДДС № 24042080006269 от 14.03.2008 г., издаден от инспектор по приходите към ТД на НАП - Стара Загора (сега ТД на НАП - Пловдив, офис Стара Загора). Изложил е твърдения, че вследствие на този акт, отменен като незаконосъобразен с влязло в сила съдебно решение, е изживял негативни емоции - възмущение, негодувание, отчаяние, обида от това, че въпреки решението на Конституционния съд по КД № 1 от 2007 г., с което е обявен за противоконституционен чл. 3, ал. 2 от ЗДДС (ред., ДВ бр. 63 от 2006 г.), органът по приходите не се е съобразил с него и е издал акт за регистрация по ДДС. Допълнително сочи, че с този акт са били разколебани увереността му във върховенството на закона и вярата, че администрацията работи в услуга на гражданите при съобразяване със закона. За да отхвърли предявения иск, съдът е приел, че по делото не е установено по несъмнен и безспорен начин в какво конкретно се изразяват твърдените неимуществени вреди, още по-малко тяхната пряка и непосредствена връзка с отменения административен акт. Съдът е възприел свидетелските показания като субективно мнение на свидетелите, което не е обосновано с конкретни факти и обстоятелства от поведението на ищеца. Не са представени доказателства, в т. ч. медицински документи, от които да се направи извод за сочените от ищеца емоционални и психически сътресения. Решението е неправилно поради необоснованост на изводите на съда. То съдържа задълбочен анализ на фактите по делото, но от тези факти не следват логически обосновани изводи. Не е спорно по делото, че с акт за регистрация по ЗДДС № 24042080006269 от 14.03.2008 г., издаден от инспектор по приходите към ТД на НАП - Стара Загора (сега ТД на НАП - Пловдив, офис Стара Загора), на основание чл. 102, ал. 1 ЗДДС ищецът в качеството му на нотариус е бил регистриран по ЗДДС по инициатива на данъчния орган. Актът е бил обжалван от Павлов пред директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив, който с решение № 332 от 30.04.2008 г. е потвърдил акта. Ищецът е оспорил по съдебен ред това решение ведно с акта за регистрация по ЗДДС, въз основа на което е образувано адм. дело № 929 от 2008 г. по описа на Пловдивския административен съд. С решение № 852 от 25.07.2008 г. съдът е отменил акта за регистрация по ЗДДС като незаконосъобразен. Това решение е оставено в сила с решение № 2510 от 23.02.2009 г. по адм. дело № 11317 от 2008 г. на Върховния административен съд. Следва да се посочи, че много преди издаването на незаконосъобразния административен акт от орган по приходите към ТД на НАП - Стара Загора, с решение № 7 от 23.04.2007 г. на КС по КД № 1 от 2007 г. е обявен за противоконституционен изразът "както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус" от разпоредбата на чл. 3, ал. 2, изр. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ДВ, бр. 63 от 04.08.2006 г.). Решението на Конституционния съд е обнародвано в ДВ, бр. 37 от 08.05.2007 г. и влиза в сила 3 дни след обнародването му. Правилно административният съд е приел, че посочените факти установяват наличието на една от предпоставките на възникване на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - отменен като незаконосъобразен административен акт. Решението на КС е било в сила към момента на издаването на акта за регистрация по ЗДДС по отношение на нотариус Павлов, но нито инспекторът по приходите, нито горестоящият административен орган са се позовали на това решение в преценката си. Безспорно това е укоримо поведение на администрацията, която е длъжна да спазва закона. Това е довело и до отмяната на административния акт като незаконосъобразен от съда. Неправилна е преценката на съда по отношение на представените от ищеца доказателства, обосноваващи твърденията му за претърпени неимуществени вреди. Показанията и на тримата свидетели последователно и пълно описват състоянието на ищеца и неговите изживявания във връзка със съставения срещу него административен акт и впоследствие - през периода на оспорването му по административен и съдебен ред. Естествено е показанията да са субективно мнение на лицата, които са ги изразили, защото те пресъздават впечатленията им от състоянието на касационния жалбоподател. Това не ги прави негодни като доказателства. Тримата свидетели са имали достатъчно близки и непосредствени контакти, за да потвърдят единодушно, че Павлов е приел болезнено принудителната му регистрация по ЗДДС. В този смисъл се изразява св. Мариела Павлова: "чувстваше се много засегнат, като някакъв данъчен измамник", "разколебан в правилните си решения като юрист"; св. Цветанка Маркова: "регистрацията за него беше голям стрес и шок, защото той знаеше, че не трябва да бъде регистриран", "актът промени отношението му към администрацията, която не брани интересите на гражданите", "негативните емоции продължиха и след като актът беше отменен", "и сега изпитва гняв и се ядосва дори при споменаване на данъчна администрация"; св. Ралица Митрушева: "той го прие доста тежко, беше изключително възмутен и объркан", "преди е работил в полицията и изведнъж е като нарушител". Въз основа на тези свидетелски показания може да се направи единственият извод, че касационният жалбоподател е изпитал посочените от него в исковата молба негативни емоции и изживявания. Той е представил достатъчно доказателства в подкрепа на своята позиция и не е необходимо да се търсят други обективни проявления на неговите изживявания. Освен това конкретната преценка на фактите и обстоятелствата по делото водят до логичен извод за негативните изживявания на Павлов. Именно като практикуващ юрист крайно необяснимо за него е било поведението на данъчната администрация, която с актовете си пряко е нарушила закона. По тези съображения обжалваното решение следва да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество поради пълното изясняване на фактическата обстановка. Изложените по-горе факти и доказателства обосновават наличието на причинени на Павлов неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от отменения като незаконосъобразен акт на данъчната администрация при ТД на НАП - Стара Загора. Тези вреди се изразяват в изживените от него стрес, безпокойство, обида, тревога, загуба на вяра във върховенството на закона. Касационната инстанция счита, че обезщетението за посочените неимуществени вреди следва да се прецени в размер на 1000 лв., а за разликата до 2000 лв. претенцията следва да бъде отхвърлена. Поради това че касационният жалбоподател не представя доказателства за направени разноски пред касационната инстанция, такива не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,