Решение № 15263 от 12.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7080/2019 г.

Решение № 15263 от 12.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7080/2019 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби на началник на отдел "Местни данъци и такси" на Община Стамболийски, подадени чрез юрисконсулт Вълканска против Решение № 300 от 11.02.2019 г., постановено по адм. дело № 1590/2018 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което по жалба на "Домовита" ЕООД се отменя Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК (АУЗД ) № 869 - 1/30.01.2018 г., в частта мълчаливо потвърдена от Началник МДТ при Община Стамболийски, относно дължима сума за ТБО за сметосъбиране и сметоизвозване за периода от 1.01.2015 г. до 31.12.2017 г. в общ размер на 3 477,16 лв., ведно с прилежащите лихви, както и срещу Решение № 736/1.04.2019 г. за поправка на фактическа грешка в Решение № 300 от 11.02.2019 г., постановено по адм. дело № 1590/2018 г. по описа на Административен съд – Пловдив. И в двете касационни жалби се твърди, че решение № 300 от 11.02.2019 г., постановено по адм. дело № 1590/2018 г. на Административен съд – Пловдив е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията и се представят нови доказателства за опровергаване на извода на съда, че имотите, за които са определени ТБО за сметосъбиране и сметоизвозване, не се ползват, както и за опровергаване на извода на съда, че ул. "Тракия" в гр. Стамболийски се намира в кв. 54 от регулационния план на гр. Стамболийски. Ответникът по касационната жалба - "Домовита" ЕООД, не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на обжалване пред Административен съд (АС) – Пловдив (АУЗ ) по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 869 - 1/30.01.2018 г., в частта мълчаливо потвърдена от Началник МДТ при Община Стамболийски, относно дължима сума за ТБО за сметосъбиране и сметоизвозване за периода от 1.01.2015 г. до 31.12.2017 г. в общ размер на 3 477, 16 лв., ведно с прилежащите лихви. С оспореното в настоящото производство решение, АС – Пловдив е отменил АУЗД, в оспорената му част и осъдил Община Стамболийски да заплати разноски на "Домовита" ЕООД в размер на 850 лева. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че АУЗД е издаден от компетентен орган, като в тази насока са обсъдени представените писмени доказателства, че е издаден в предвидената от закона форма, при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон. След като е обсъдил приложимата разпоредба на чл. 71 от ЗМДТ, съдът е приел, че съгласно същата таксата за сметосъбиране и сметоизвозване не се събира, когато услугите не се предоставят от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота. Приел е, че не са събрани доказателства за подадена декларация, че имотите няма да се използват, но пък от друга страна от справка от "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД с вх. № 1789/2.04.2018 г на Община Стамболийски и справка с изх. № ОД-00-1670/30.03.2018 г. от "Водоснабдяване и канализация" ЕООД – гр. Пловдив, се установявало, че за недвижим имот с административен адрес: гр. Стамболийски, ул. "Тракия" № 1, ползвател "Домовита" ЕООД няма задължения за потребени вода и ток за времеви период от 1.01.2015 г. до месец 02. 2018 г. На следващо место съдът е приел, че услугата по сметосъбиране и сметоизвозване не се предоставят от общината, тъй като притежаваните от дружеството имоти не се намират на ул. "Марица", по отношение на която са представени графици за извършване на услугата в ден от седмицата вторник. Приел е, че съгласно представените по делото нотариални актове № 165 от 10.11.2006 г., № 192 от 4.12.2006 г., № 193 от 4.12.2006 г., № 194 от 4.12.2006 г., № 195 от 4.12.2006 г., притежаваните от дружеството недвижими имоти са индивидуализирани с вид на имота, площ на имота и местонахождение на имота – кв. 54, като не е посочен административен адрес. На следващо место съдът е приел за основателно твърдението на жалбоподателя, че по делото не е доказано, че ул. Тракия" се намира в кв. 54, в който е местонахождението на притежаваните от дружеството недвижими имоти. При липса на яснота къде точно се намират имотите на "Домовита" ЕООД и дали се ползват, както и дали се извършват услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, съдът е обосновал извод за незаконосъобразност на издадения АУЗД. Решението на Административен съд – Пловдив е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Същото е постановено при неизяснена фактическа обстановка, при липса на анализ на събраните по делото доказателства, които първоинстанционния съд се е задоволил само да изброи, липса на фактически установявания и като краен резултат страда от липса на мотиви. На основание чл. 168, ал. 1 от АПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК, съдът е бил длъжен служебно да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Установяването дали "Домовита" ЕООД е данъчно задължен субект за ТБО е елемент от материалната законосъобразност на АУЗД. Нормата на чл. 64, ал. 1, във вр. чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ регламентират като данъчнозадължен субект за ТБО собствениците на недвижими имоти. В публичното правоотношение, едно лице се легитимира като задължен субект пред общината с декларация по чл. 14 от ЗМДТ. В настоящия случай в мотивите за издаване на АУЗД административният орган е посочил, че с декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 6614000211/10.04.2012 г., "Домовита" ЕООД декларира собствени 14 недвижими имоти, представляващи земя и сгради в строителните граници на гр. Стамболийски, ул. "Тракия" № 1. При тези факти, без посочената в АУЗД декларация по чл. 14 от ЗМДТ да е представена от административния орган, като част от преписката по издаване на оспорения АУЗД, съдът е направил извод, че по делото не е доказано собствените на дружеството имоти да се намират на ул. "Тракия" № 1. В нарушение на служебното начало по чл. 171, ал. 4 от АПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК, съдът не е указал на органа да ангажира доказателства, за установяване на твърдяните в АУЗД обстоятелства, а именно, че е налице посочената в акта декларация, установяващи качеството на собственик на "Домовита" ЕООД на 14 броя недвижими имоти – земя и сгради, за който са установени задължения за ТБО. Предвид допуснатото от първоинстанционния съд съществено нарушение на процесуалните правила, делото е решено при неизяснена фактическа обстановка. На второ место, съдът е приел, че услугите не се извършват, тъй като притежаваните от дружеството имоти не се намират на ул. "Марица", по отношение на която са представени графици за извършване на услугата в ден от седмицата вторник. В случая обаче, по делото са представени доказателства – списък на улиците за сметосъбиране и сметоизвозване по график № 3 в гр. Стамболийски, в който под т. 9 фигурира ул. "Тракия", посочена в АУЗД, като административен адрес на недвижимите имоти, собственост на "Домовита" ЕООД и заповед № 279/21.10.2014 г. на кмета на Община Стамболийски за определяне на границите на районите на ненаселените места, в които ще се извършва сметосъбиране, графика на сметоизвозване и вида на съответните услуги на съответния район през 2015 г., съгласно която за гр. Стамболийски, ул. "Тракия" е определена сметосъбирачна кола с график в ден от седмицата – сряда. Предствени са и редица други доказателства, които само са изброени в оспореното решение, без да са изложени собствени мотиви какви факти се установяват с тях, какво е значението на тези факти за установяването на спорния въпрос - предоставени ли са услугите от общината, за които са установени съответните ТБО. На следващо место, с касационната жалба са представени нови доказателства, с които касатора иска да опровергае извода на първоинстанционния съд, че по делото е доказано неизползване на имотите от "Домовита" ЕООД и доказателства, че ул. "Тракия" се намира в кв. 54 по регулационния план на гр. Стамболийски. Тези доказателства установяват нови факти, които са различни от приетите за установени от първоинстанционния съд. По силата на чл. 142, ал. 2 от АПК установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Настоящият касационен състав намира, че тъй като в случая не е доказано подаването на декларация от дружеството, че недвижимите имоти няма да се използват, то не е от значение доказването на факта дали имотите реално са ползвани, тъй като разпоредбата на чл. 71, т. 1 от ЗМДТ предвижда, че не се събира такса за услугата по чл. 62, т. 1 и дейността по третиране на битовите отпадъци – част от услугата по чл. 66, ал. 1, т. 2, когато имотът е незастроен или не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец и ред, определени с наредбата по чл. 9, от задълженото лице до 31 октомври на предходната година в общината по местонахождението на имота. Следователно, за да не се събира такса за услугите по чл. 62, т. 1 за сметосъбиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране, кумулативно следва да са изпълнени условията – имота да не се ползва през цялата година и да е подадена декларация по образец и ред, определени с наредбата по чл. 9, от задълженото лице до 31 октомври на предходната година в общината по местонахождението на имота, което второ условие безспорно не е налице. По отношение на доказателствата, че ул. "Тракия" се намира в кв. 54 по регулационния план на гр. Стамболийски, където безспорно се намират имотите, за които е определена таксата за сметосъбиране и сметоизвозване, настоящата инстанция счита, че са от значение за делото доколкото съдът е приел нещо различно при липса на събрани доказателства и липса на указания от съда до органа да ангажира доказателства, за установяване на твърдяните в АУЗД обстоятелства, че имотите на "Домовита" ЕООД са на ул. "Тракия" № 1, съгласно декларация, подадена от самото дружество. По изложените дотук съображения касационният съд намира, че обжалваното решение е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, поради което следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане първоинстанционният съд следва да укаже на ответника да представи по делото цитираната в АУЗД декларация по чл. 14 от ЗМДТ, а именно декларация с вх. № 6614000211/10.04.2012 г., с цел установяване на посоченото в АУЗД обстоятелство, че "Домовита" ЕООД е собственик на посочените в акта недвижимите имоти, находящи се в гр. Стамболийски ул. "Тракия" № 1, за които са му определени задължения за ТБО. Следва да се обсъдят поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства за извършване на услугите по чл. 62, т. 1 от ЗМДТ, след което да се обосноват собствени мотиви дали от същите се установява извършване на услугите, за които с АУЗД са установени задължения за плащане на ТБО за сметосъбиране и сметоизвозване за периоди 2015 г. – 2017 г. Предвид правните изводи на настоящия състав по касационната жалба на началник на отдел "Местни данъци и такси" на Община Стамболийски, подадена чрез юрисконсулт Вълканска против Решение № 300 от 11.02.2019 г., постановено по адм. дело № 1590/2018 г. по описа на Административен съд – Пловдив и втората касационна жалба на началник на отдел "Местни данъци и такси" на Община Стамболийски, подадена чрез юрисконсулт Вълканска против Решение № 736/1.04.2019 г. за поправка на фактическа грешка Решение № 300 от 11.02.2019 г., постановено по адм. дело № 1590/2018 г. по описа на Административен съд – Пловдив, се явява основателна, поради което обжалваното Решение № 736/1.04.2019 г. за поправка на фактическа грешка в Решение № 300 от 11.02.2019 г., постановено по адм. дело № 1590/2018 г. по описа на Административен съд – Пловдив следва да бъде отменено. При условията на чл. 226, ал. 3 от АПК, съдът следва да се произнесе и по разноските по делото, в това число тези за водене на делото пред настоящата съдебна инстанция. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,