Решение № 6521 от 18.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2064/2010 г.

Решение № 6521 от 18.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2064/2010 г., VI о., докладчик председателят Иван Трендафилов С решение от 30.12.2009 г. по адм. д. № 5933 от 2009 г. Административният съд - София град е отхвърлил жалбата на Тодор Михайлов Тодоров от София против решение № 189 от 17.08.2009 г. на главния директор на СУ "Социално осигуряване" и потвърденото с него разпореждане № 3904206549 от 1.10.2008 г. на ръководителя "Пенсионно осигуряване", с което е преизчислена социалната му пенсията за инвалидност, считано от 1.01.2009 г. Против това решение на административния съд Тодор Михайлов Тодоров е подал касационна жалба, с която е поискано отменяването му. Върховният административен съд не уважи касационната жалба. Оплакването във формата, в която е направено, следва да се признае за неоснователно, защото е лишено от основание. Административният съд след като е констатирал, че размерът на социалната пенсия за старост е бил увеличен на 92,53 лв., считано от 1.01.2009 г., е приел, че законосъобразно социалната пенсия за инвалидност на Тодор Михайлов Тодоров /касатор в това производство/ е била преизчислена от 1.01.2009 г., като е била определена в размер на 120 на сто от социалната пенсия за старост, т. е. в размер на 111,04 лв., че на основание чл. 101 КСО следва да се изплаща в размер на 25 на сто от 111,04 лв., т. е. 27, 76 лв. Това становище на административния съд е правилно. След като размерът на социалната пенсия за инвалидност се определя като процент от социалната пенсия за старост, то очевидно е, че след осъвременяването на размера на социалната пенсия за старост следва се извърши и преизчисляване на социалната пенсия за инвалидност. След като обжалваното разпореждане е издадено за преизчисляване на социалната пенсия за инвалидност поради осъвременяване на социалната пенсия за старост, в това производство не могат да се поставят въпроси, които не са свързани с това преизчисляване. Не могат да се разглеждат въпроси, които не са разрешени в производството по издаването на обжалваното разпореждане. Останалите доводи са неотносими към възникналия спор за законосъобразността на обжалваното разпореждане. Независимо от това, административният съд, както е видно от мотивите на обжалваното решение, е изложил своите основания, въз основа на които е потвърдил обжалваното разпореждане на пенсионния орган, а оплаквания от касационен характер, против това становище на административния съд няма формулирано, за да може и касационния съд да се занимае с него. Като е приложил закона в смисъл на изложеното, административният съд не е допуснал никакво закононарушение. Ето защо, решението на съда поради това, че е правилно, следва да се остави в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд,