Решение № 9200 от 18.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9853/2018 г.

Решение № 9200 от 18.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9853/2018 г., IV о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция "Поземлени отношения и комасация" при Министерството на земеделието, храните и горите, против решение № 1286/18.06.2018 г. постановено по адм. дело № 62/2018 г. на Административен съд-Варна, с което е отменено негово писмо № 70-2637/01.12.2017 г. в частта, с която "Мираж Констракшън" ООД е уведомено, че за имоти №№ 069027; 070012; 070013 и 070001 по КВС на землище с. Бенковски, постановените решения на комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 към Областна дирекция "Земеделие"-Варна са изгубили правно действие на основание § 27, ал. 3, т. 2 от ПЗР към ЗИДЗОЗЗ. Правят се възражения за недопустимост и неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, по които се претендира отмяната му. Ответникът – "Мираж Констракшън" ООД, чрез процесуалния си представител адвокат Т. Димова, оспорва касационната жалба и претендира присъждане на разноски по приложен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на "Мираж Констракшън" ООД, против писмо № 70-2637/01.12.2017 г. на директора на дирекция "Поземлени отношения и комасация" при МЗХГ, с което дружеството е уведомено, че по отношение на имоти №№ 069027; 070012; 070013 и 070001 по КВС на землище с. Бенковски, постановените решения на комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 към Областна дирекция "Земеделие" - Варна са изгубили правно действие на основание § 27, ал. 3, т. 2 от ПЗР към ЗИДЗОЗЗ. От данните по административната преписка се установява, че дружеството е собственик на горепосочените имоти с променено предназначение, за които е подало заявление до главния архитект на община Аврен за издаване на становище за строеж – ограда с височина до 0. 6 м. Получени са отговори от община Аврен, че описаният в заявлението строеж попада в разпоредбите на чл. 151, ал. 1, т. 11 ЗУТ и за изграждането му не се издава разрешение за строеж. По преписката са приложени копия на заверени заповедни книги за строеж: "Плътна ограда" с височина до 0. 6 м. от прилежащ терен от 12.05.2017 г. За да отмени процесното писмо в обжалваната му част Административен съд-Варна е приел, че е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, но при неправилно прилагане на материалния закон. Съдът е приел, че оградите са "строеж" по смисъла на ЗУТ и са спазени сроковете по § 27, ал. 3, т. 2 от ПЗР на ЗИДЗОЗЗ, респективно чл. 24, ал. 5, т. 3 ЗОЗЗ, според които изграждането на строежа трябва да е започнало преди изтичане на 6-годишен срок от влизане в сила на разпоредбата. Постановеното решение е правилно. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че Административен съд-Варна се е произнесъл по недопустима жалба, тъй като писмото имало уведомителен характер и не представлява индивидуален административен акт. Оспореното писмо съдържа волеизявление на и. д. директор на Дирекция "Поземлени отношения и комасация" при МЗХГ, с което се удостоверява, че решението за промяна предназначението на земеделска земя, представляваща имоти №№ 069027; 070012; 070013 и 070001 по Картата на възстановената собственост на землище с. Бенковски, община Аврен, е изгубило правно действие на основание § 27, ал. 3, т. 2 ПЗР на ЗИДЗОЗЗ. Волеизявлението, обективирано в оспореното писмо, е документ удостоверяващ, че издадените в полза на дружеството решения за промяна предназначението на земеделска земя са изгубили правно действие, поради неизвършване на строителство върху земята в 6-годишен срок от влизане в сила на ЗИДЗОЗЗ /ДВ, бр. 39/2011 г., изм. бр. 22/2012 г., в сила от 24.05.2011 г./, т. е до 24.05.2017 г. Противно на твърдението на касатора, писмото е акт, от вида на посочените в чл. 21, ал. 3 АПК, който засяга неблагоприятно правната сфера на дружеството-жалбоподател, поради което то има правен интерес от оспорването му и правилно първоинстанционният съд е счел жалбата за допустима. Неоснователно са и твърденията за нарушение на материалния закон. Съгласно § 27, ал. 3, т. 2 от ПЗР на ЗИДЗОЗЗ, в сила от 24.05.2011 г., когато към влизането в сила на този закон решението за промяна предназначението на земеделска земя не е отменено по чл. 35 с влязъл в сила административен акт или с акт на съда, то запазва действието си до изтичане на 6-годишен срок, когато изграждането на обекта не е започнало. Т. е., за да не изгуби правното си действие решението за смяна предназначението на земеделска земя следва строежът да бъде започнат до 24.05.2017 г. Според чл. 157 ЗУТ за начало на строежа се счита денят на съставяне на протокола за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво, а когато такъв не се изисква - датата на заверка на заповедната книга. От административната преписка е видно, че за четирите имота има заверени заповедни книги от 12.05.2017 г. или преди изтичане на 6-годишния срок. От вида на стоежа, посочен от лицето, упражняващ строителен надзор, е видно, че дружеството е заявило изграждане на "Плътна ограда" с височина до 0. 6 м., за която съгласно чл. 147, ал. 1, т. 7 ЗУТ не се изисква одобряване на инвестиционен проект за издаване на разрешение за строеж. Неправилно административният орган е посочил в писмото до дружеството, че решенията за промяна на предназначение на земеделска земя запазват своето действие при представени доказателства за изпълнение на изискванията на чл. 157, ал. 1 ЗУТ по отношение на огради, съставени/заверени до 28.12.2015 г., след която дата губят правно действие. С Държавен вестник, бр. 101 от 22.12.2015 г. е изменена разпоредбата на чл. 147, ал. 1, т. 7 ЗУТ, като в новата редакция законодателят е предвидил, че за плътни огради с височина от 0. 6 м. до 2. 20 м. не се изисква издаване на разрешение за строеж, но това не означава, че решението за смяна предназначението губи правно действие, защото не се изисква разрешение за строеж. Напротив, в чл. 157, ал. 1 ЗУТ изрично е записано, че когато не се изисква разрешение за строеж, за начална дата на строежа се приема датата на заверка на заповедната книга, която в настоящия случай е 15.05.2017 г., т. е. в 6-годишния срок по § 27, ал. 3, т. 2 от ПЗР на ЗИДЗОЗЗ. Като е приел, че оградата по чл. 147, ал. 1, т. 7 ЗУТ е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ и с оглед спазения 6-годишен срок от влизане в сила на промените в ЗОЗЗ, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на ответника по касационната жалба, следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв., доказани по основание и размер с приложен списък и договор за правна защита и съдействие от 17.05.2013 г. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение