Решение № 5942 от 29.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2011/2011 г.

Решение № 5942 от 29.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2011/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Матейска Производството пред петчленен състав на Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 12928 от 02.11.2010 г. по адм. дело № 441/2009 г., в производство по чл. 145 - чл. 178, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 2 от АПК, на основание чл. 172, ал. 2 АПК, тричленен състав на Върховния административен съд на Република България - Четвърто отделение ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА заповед № РД 46-1050 от 01.09.2008 г. на министъра на земеделието и храните, издадена на основание чл. 24, ал. 1, изр. 2 и чл. 27, ал. 6, т. 1 от ЗСПЗЗ, с която е разрешено да се извърши продажба на земя, частна държавна собственост, прилежаща към сгради и съоръжения на организации по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ на Ели Василева Антова, с площ от 990 кв. м, находяща се в с. Лиляче, Област - Враца, представляваща прилежаща площ в стопански двор на бивше ТКЗС, извън регулация, имот № 000126 с подробно описани граници и начини на плащане. Срещу така постановеното съдебно решение са постъпили две касационни жалби: Едната жалба с вх. № 17902/24.11.2010 г. е от Министъра на земеделието и храните, подадена чрез юрисконсулт и пълномощник Венера Влаевска. Касаторът счита, че производството пред първоинстанционния съд, образувано по жалба на министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез упълномощен областен управител на област с административен център - Враца е недопустимо по отношение на министъра на земеделието и храните. Цитира § 3 към Постановление № 402 на Министерския съвет от 29 октомври 1997 г. за изменение и допълнение на Постановление № 240 на Министерския съвет от 1992 г. за преструктуриране на ветеринарното дело в Република България (ДВ, бр. 101 от 1997 г., в сила от 4.11.1997 г.), в съответствие с който параграф, ветеринарните участъци към регионалните ветеринарномедицински служби се закриват от 1 декември 1997 г. и на основание чл. 17 от Закона за държавната собственост стопанисването и управлението на сградния фонд на закритите ветеринарни участъци, се предоставя на Националната ветеринарномедицинска служба за нуждите на поделенията й. Освен това твърди, че решението е необосновано и неправилно, като изводите на съда не са съобразени с доказателствата по делото. Моли жалбата да бъде уважена (като следва да се констатира, че в нея няма искане (петутим) нито за обезсилване, нито за отмяна на обжалваното решение). В открито съдебно заседание пълномощникът поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена по изложените в нея съображения. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Втората касационна жалба с вх. № 18106/29.11.2010 г. е от Ели Василева Антова от гр. Враца, подадена чрез пълномощника й адвокат Мария Генова. Този касационен жалбоподател също счита, че решението е недопустимо, но на друго основание - поради факта, че не отговаря на изискванията делото да бъде решено по същество и по-конкретно - не е допустимо съдебното обжалване на оспорения ИАА (индивидуален административен акт) от страна на МРРБ, която няма активна легитимация съгласно изискванията на закона, нито правен интерес, тъй като не е участвала в административното производство и по отношение на нея не са възникнали негативни последици от оспорения акт. Отделно от това счита, че решението на тричленния състав е неправилно поради нарушение на материалноправните разпоредби и е издадено при съществено нарушение на административно производствените правила (вместо съдопроизводствените правила, какъвто е законовият термин на чл. 209, т. 3 АПК), необосновано е и недостатъчно мотивирано. По подробно развити доводи моли при условията на гл. ХII от АПК решението да бъде отменено изцяло и на основание чл. 221 от АПК и при хипотезите на чл. 222 от АПК делото да бъде решено по същество, като се остави в сила оспореният ИАА - Заповед № РД 46-1050 от 01.09.2008 г. на министъра на земеделието и храните, с всички произтичащи от това правни последици. Допълнително е постъпила и писмена защита. Ответникът - Министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез надлежно упълномощен процесуален представител оспорва касационните жалби и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани, и оставено в сила обжалваното решение, което е обосновано, законосъобразно и правилно постановено. Ответникът - Областен управител на Област Враца не заявява становище по касационните жалби. Заинтересованата страна - Генералният директор на Националната ветеринарно медицинска служба, гр. София, също не взема отношение по жалбите. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че двете касационни жалби са подадени в срок и от надлежни страни. С всяка от тях на първо място се сочи недопустимост на решението и алтернативно отмяната му на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, като във втората жалба се излагат и доводи в подкрепа на твърденията за визираните в жалбата пороци на съдебния акт. Изложеното в първата жалба относно недопустимост на съдебния акт против министъра на земеделието и храните е неоснователно. Той е действал при издаване на заповедта като административен орган, от акта му са възникнали права за един правен субект и задължения за друг, затова заповедта е издадена от административен орган. Националната Ветеринарномедицинска служба и поделенията й са могли по силата на визираното в касационната жалба ПМС № 402/97 г. да управляват сградния фонд, не и земята. Не са изложени други доводи по касационните основания в тази жалба. Втората касационна жалба е неоснователна. Неучастието на МРРБ в административното производство не обосновава липса на правен интерес от отмяната на акта, защото с оспорената заповед са засегнати права на държавата в сферата на публичната й собственост. МРРБ представлява държавата и това е начина за защита на правния интерес на последната, ето защо не се касае за недопустимо решение. В този случай е налице акт за публична държавна собственост, който не е оспорен по надлежния ред. Затова не може да се приеме, че министърът на земеделието и храните упражнява правата на държавата по отношение на същия имот, защото той не е установено да се намира в Държавен поземлен фонд. Неоснователни са доводите, че съдът се е произнесъл по въпрос извън компетентността му, свързан с разрешаване на право на собственост или предрешавайки такъв спор, висящ пред граждански съд. Съдът е обявил нищожността на заповедта, но въз основа на съществуващите писмени доказателства и приоритета на неоспорен по съдебен ред акт за държавна публична собственост, т. е., ако оспорването би било успешно в един граждански процес и се установи на кого принадлежи тази земя, тогава и може да бъде реализирана сделката, ако наистина земята е част от ДПФ. Касационните жалби са подадени в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от надлежно упълномощени процесуални представители на страни по чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо които постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, и двете касационни жалби се явяват неоснователни. За да обяви за нищожна обжалваната заповед № РД 46-1050 от 01.09.2008 г. на министъра на земеделието и храните, тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че е издадена в нарушение на чл. 7, ал. 1 от ЗДС при липса на компетентност за разпореждане с имот публична държавна собственост. Съдът е посочил, че в производството по издаване на акта административният орган не е съобразил вида на държавната собственост за процесния имот, въпреки уведомлението извършено с докладна записка № ГД-218 от 26.10.2007 г. на директора на НВМС и е излязъл извън кръга на правомощията си по чл. 26, ал. 6 от ЗСПЗЗ за разпореждане с имоти частна държавна собственост. Не е предприел действия с оглед данните за вида на имота и неговото предназначение за промяна вида на собствеността по чл. 6, ал. 1 от ЗДС или установяване реалните права върху него в съответствие с чл. 79, ал. 3 от ЗДС по пътя на общото исково производство. В съдебното производство съставеният акт № 392 от 15.10.2002 г., с който процесният имот е определен за публична държавна собственост не е оспорен и констатираните с него обстоятелства относно вида на държавната собственост имат доказателствена сила, която не е оборена, а в съответствие с чл. 7, ал. 1 от ЗДС имотите - публична държавна собственост, не могат да бъдат обект на разпореждане. Постановеното от тричленния състав на ВАС решение не е недопустимо, както се твърди и в двете касационни жалби, но на различно основание. Производството по адм. дело № 441/2009 г. е образувано по жалба от Държавата Република България, представлявана от д-р Антонио Илиев Георгиев - Областен управител на Област Враца, преупълномощен от Министъра на регионалното развитие и благоустройството против заповед № РД 46-1050/01.09.2008 г. на Министъра на земеделието и храните, с която, както вече се посочи по-горе, е разрешено да се извърши продажба на земя, частна държавна собственост, прилежаща към сгради и съоръжения на организации по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ на Ели Василева Антова от гр. Враца - в с. Лиляче, община Враца, област Враца - 990 кв. м, представляваща прилежаща площ в стопански двор на бивше ТКЗС, извън регулация, имот № 000126 с подробно описани граници, цена и начини на плащане. Оплакването е само за нищожност с довода, че съгласно АДС № 392/15.10.2002 г., вписан в Служба по вписванията Враца под № 82, том IХ, вх. 3277, н. д. № 2038/25.10.2002 г., партида 30246, и сградата и теренът са публична държавна собственост, а видно от вписаното в графа 9 са предоставени за управление на Министерство на земеделието и горите (сега Министерство на земеделието и храните), Национална ветеринарно-медицинска служба за нуждите на РВМС Враца, поради което поземлен имот № 000126 не би могъл да бъде предмет на отчуждителна сделка. Страните не спорят, че всъщност жалбоподател по делото е Министъра на регионалното развитие и благоустройството, а Областният управител на Област с административен център град Враца е негов пълномощник по силата на чл. 20, ал. 1, б. "д" във връзка с чл. 18, ал. 4 от Гражданския процесуален кодекс (отменен) и респективно чл. 32, т. 4 във връзка с чл. 31, ал. 2 от действащия понастоящем ГПК. Последната разпоредба дава правото на министъра на регионалното развитие и благоустройството да бъде страна по спорове независимо от процесуалното качество в което участва - ищец, респ. жалбоподател, ответник или трета заинтересована страна. В тази връзка за неоснователно се приема възражението на втория касатор, че министърът няма активна легитимация, нито правен интерес. Той може да не е участвал в административното производство, но по отношение на държавата, която представлява по закон, са възникнали негативни последици от издадената заповед за разпореждане с имот - държавна собственост, за която се оказва, че по вида си е публична, а не частна. По административните дела като ответник по спора се призовава административният орган, издал оспорения административен акт, поради което е неоснователно и възражението на първия касатор, че производството спрямо Министъра на земеделието и храните е недопустимо. С оглед изложеното до тук, обжалваното пред петчленния състав съдебно решение е допустимо. Същото е и правилно. Не се отразява на законосъобразността му отрицателната частица "не" поставена погрешно пред думата "основателна". Касае се за очевидна фактическа грешка, защото ако жалбата действително беше неоснователна, то нямаше да бъде уважена и резултатът би бил отхвърлянето й, а не обявяване на нищожността на обжалвания с нея административен акт. Видно от приложения по делото АКТ № 392 за държавна собственост ПУБЛИЧНА, съставен на 15.10.2002 г., публична собственост са: 1. Поземлен имот № 000126 в землището на с. Лиляче с ЕКАТТЕ 43712, местност "Край село" с обща дворна площ 990 кв. м и 2. Сграда - ветеринарна лечебница, МК, на два етажа със застроена площ 167 кв. м. В графа 9 на този АДС е посочено, че имотът е предоставен за стопанисване и управление на Министерство на земеделието и горите, Национална ветеринарномедицинска служба - за нуждите на Регионална ветеринарномедицинска служба - Враца. Предмет на настоящия спор е само поземления имот, а не сградата, за която има данни, че се води друго дело, поради което по отношение на нея не следва да се излагат никакви съображения. След като е налице неоспорен и необорен АДС, установяващ вида на държавната собственост - публична, а не частна, Министърът на земеделието и храните действително не е имал правото да се разпорежда с този имот и да разрешава продажбата му. Като е достигнал до същия този правен извод, тричленният състав на ВАС е постановил решение, което е съобразено с материалния закон и е обосновано, а също и не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира решението да е нищожно, което означава, че е валидно. Не са налице касационни основания по чл. 209 от АПК и решението на тричленния състав на ВАС следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Петчленен състав - Първа колегия,