Решение № 32 от 13.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1649/2011 г.

Решение № 32 от 13.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1649/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 307, ал. 2, във вр. с чл. 304 от ГПК. Образувано е въз основа на подадените две молби за отмяна - първата с вх. № 4237 от 4.10.11 г. от [фирма] [населено място], представлявана от управителя Шокос, чрез процесуалния представител адвокат С. и втората с вх. № 4523 от 19.10.2011 г. от И. Д. Г. от [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение № 375 от 4.07.2011 г. по в. гр. д. № 397 по описа за 2011 г. на Окръжен съд Добрич, с което е отменено решението на Б. и вместо това е постановено друго, с което е прогласена нищожност на основание чл. 26, ал. 2 изр. 2 от ЗЗД, във вр. с чл. 137, ал. 1, т. 7 от ТЗ и чл. 17, ал. 1 б. "з" от дружествения договор - на сключения при липса на съгласие за продавача [фирма] [населено място] с н. а. № 164, т. VI рег. № 4123 д. 790/08 г. договор от 3.07.08 г., с който търговското дружество е прехвърлило на И. Д. Г. за сумата от 500 лв. правото на собственост върху нива с площ от 5.360 дка, IV категория, находяща се в м. "Клиселика", имот с идентификатор 62788.24 по кадастралната карта [населено място], [община]. Посоченото в молбата за отмяна на "С. дивелъпърс" Е. [населено място] основание е това по чл. 304 от ГПК. Молителят твърди - че като последващ купувач на същия имот от И. Д. Г. /за сумата от 96 480 евро/ - силата на присъдено нещо на решението, чиято отмяна се иска, се разпростира и върху него, тъй като обстоятелството, че продажбата по обявената за нищожно сделка била извършена без дадено съгласие от общото събрание на дружеството продавач - бил общ факт, засягащ както ответника продавач, така и последващия купувач. Този си интерес мотивира с обстоятелството, че първоначалният продавач по сделката е предявил срещу него като последващ купувач след нищожна сделка ревандикационен иск. С лишаването му от право на участие в производството, по което е била преценявана действителността на продажбата на физическото лице /негов продавач/ - било нарушено правото му на защита по спора и ограничена възможността му да влияе при вземането на решението по делото. Като второ основание за отмяна - сочи това по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК - наличие на новооткрито доказателство. За такова сочи - удостоверение за данъчна оценка № 2917 от 3.10.2011 г., съгласно което данъчната оценка на процесния имот е 7 075.20 лв. /при приета в хода на производството данъчна оценка от 1 316 лв./. Твърди, че разликата в оценките е от съществено значение за спора, защото приетата от съда по-ниска оценка е ограничило възможността му за достъп до касационна инстанция. Молителят желае решението да бъде или обезсилено като недопустимо, или отменено, а делото върнато на районния съд за ново разглеждане със задължителни указания за негово участие. Посоченото в молбата за отмяна на И. Д. Г. основание е идентично с второто посочено в гореописаната молба. Като се позовава на нормата на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, сочи като ново доказателство - данъчна оценка № 2917 от 3.10.2011 г. за процесния имот, която твърди, че е видял на посочена дата /3.10.2011 г./ и която, ако е била известна на съда, би обосновала възможност за касационно обжалване. Позовава се и на ново обстоятелство от съществено значение за делото, каквото счита, че е новия статут на имота, който понастоящем е включен в границите на селото. Отделно твърди, че е осъществил продажбата на процесния имота с н. а. № 43, т. IV д. № 526 от 12.08.2008 г. преди вписване на 16.08.2010 г. на исковата молба по гр. д. № 420/2010 г. на Б., по която е обявена нищожността на сделката за продажба по н. а. № № 164, т. VI рег. № 4123 д. 790 от 3.07.08 г. и че не е получил посочената цена по сделката. Срещу подадените молби е постъпил писмен отговор, по смисъла на чл. 306, ал. 3 от ГПК, с който се оспорва основателността им. В съдебно заседание страните не се явяват, но се представляват. Процесуалния представител на двамата молители поддържа молбите им за отмяна. Пълномощникът на ответната страна ги оспорва и желае да бъдат оставени без уважение като неоснователни. Двете страни претендират направените по делото разноски. Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди направеното искане, изразените становища и доказателствата по делото, намира молбите за неоснователни по следните съображения Отмяната по чл. 304 от ГПК брани третото лице срещу силата на присъдено нещо, която се разпростира спрямо него поради неделимостта на спорното право, участник в което е и той. Обстоятелството, че нормата на чл. 304 от ГПК препраща към чл. 216, ал. 2 от ГПК - означава, че законодателят свързва възможността за отмяна на това основание с необходимото другарство. Поради неделимостта на спорното правоотношение това трето лице трябва да бъде обвързано със силата на присъдено нещо макар и да не е било конституирано като страна. Следователно - легитимирано да иска отмяна не е всяко трето лице, спрямо което се разпростира силата на присъдено нещо, а само това, което разполага с право на иск по делото като участник в неделимо спорно правоотношение, така че като необходим другар, той е би следвало да бъде конституиран като главна страна, легитимирана да вземе участие в делото. Възможността да иска отмяна на влязлото в сила решение е предоставено на тази страна в защита на нейното право на иск, така че неучастието й да не може да бъде пречка тя да упражни правото си на защита и да повлияе върху окончателния резултат по делото. Настоящият случай е различен. Молителят [фирма] [населено място] е закупил от другия молител - И. Д. Г. /с н. а. № 43, т. IV д. 526 на 12.08.08 г./ недвижим имот, по отношение на който с решението, чиято отмяна се иска е прогласена за нищожна сделката, с която продавача /по сделката със [фирма]/ - И. Д. Г. е купил имота от [фирма] [населено място] /с н. а. № 164, т. VI рег. № 4123 д. 790 на 3.07.08 г./. Молителят [фирма] като последващ купувач на имот, по отношение на който договор за предходна продажба е прогласен за нищожен - не е необходим другар на никоя от страните по делото, чиято отмяна се иска и не разполага с право на иск по това дело, защото не е участник в неделимо спорно правоотношение. Своите права той може да защити в производството по предявения срещу него ревандикационен иск от първия продавач - [фирма] [населено място]. Не разполага с право на отмяна лице, което може да защити правата си по исков ред. Освен това - не разполага с право на отмяна трето лице, което няма обезпечено от закона право на участие в делото, чиято отмяна иска, защото то няма какво да брани по реда на чл. 304 от ГПК. Не е налице и друго основание - това по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, посочено и в двете молби за отмяна. Наличието на нова данъчна оценка след 3.10.2011 г. /заради променения статут на имота/, която е в по-голям размер от тази, която е била възприета от съда по делото, чиято отмяна се иска - не е нито ново писмено доказателство, нито ново обстоятелство по смисъла на закона, защото не се отнася до релевантни за делото обстоятелства и не е от значение за изхода на делото. Възможността за касационно обжалване, на която се позовават молителите не може да обоснове обратен извод - първо защото тя не е сред предвидените предпоставки за отмяна на влезли в сила решения и второ, защото съгласно чл. 280 от ГПК не всички дела подлежат на касационно обжалване, а само тези, които са допуснати до такова при наличието на определени в закона предпоставки. Ирелевантни за производството по отмяна по чл. 303 и сл. от ГПК - са другите две обстоятелства, на които се позовава молителя И. Д. Г. - че е осъществил продажбата на процесния имота с н. а. № 43, т. IV д. № 526 от 12.08.2008 г. преди вписване на 16.08.2010 г. на исковата молба по гр. д. № 420/2010 г. на Б. /по която е постановено решението, чиято отмяна се иска/ и че не е получил посочената цена по сделката. Това е така, първо защото посоченият н. а. № 43 е бил представен по гр. д. № 420/2010 г. на Б. на 11.08.10 г. с отговора на ответника Г. и е бил съобразен от съда. Второ - значението на вписването е оповестително и е свързано с невъзможността подлежащите на вписване актове - до вписването им да се противопоставят на трети лица, които по-рано са придобили от същия собственик и вписали вещни права върху недвижимия имот /чл. 116 от ЗС и чл. 1 от Правилника за вписванията/, а това е без значение за настоящето производство, което е извънинстанционно. Получаването или неполучаването на цената по една сделка също е въпрос, който няма отношение към изчерпателно изброените в чл. 303 от ГПК предпоставки при които е възможна отмяната на влязло в сила решение. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав счита подадените молби за отмяна са неоснователни, поради което те следва да се оставят без уважение. Предвид изхода от спора и направеното искане, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК - в полза на ответната страна следва да се присъдят направените по делото разноски, които съгласно приложения договор за правна защита и съдействие № 166160 от 12.12.11 г. възлизат на 1 000 лв. - платени в брой за адвокатско възнаграждение. Пред вид изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение