Решение № 12693 от 26.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1662/2015 г.

от регламента. Като се има предвид, че то не е съединение с обща формула I, следва, че то не се включва в претенция 5, съответно не се закриля с патент № 64949. Фактът, че в описанието е разкрита възможност вещества с обща формула I по претенция 1 на патента да бъдат комбинирани с други активни вещества, не означава, че изоксадифен-етил се включва в обхвата на патентната претенция. Описанието на патента може да служи само за тълкуване на претенциите (чл. 17, ал. 1 ЗПРПМ), но не и за разширяване на обхвата им. За да отхвърли подадената жалба съдът е изложил мотиви, че за да бъде издаден сертификат за допълнителна закрила в Република България следва да са налице четирите кумулативни предпоставки, визирани в чл. 3, т. 1 от Регламент 1610/96/ЕС, като в случая е приел, че по отношение на подадената от жалбоподателя заявка вх. № 09/005 не е налице една от тези предпоставки: към момента на подаване на заявката да има действащ патент на територията на Република България, който закриля посочения в заявката за сертификат продукт /чл. 3, ал. 1, б. "а" от регламента/. Посочил, че не е спорно, че към момента на подаване на заявка вх. № 09/005 от B. C. S. AG за издаване на сертификат е налице действащ патент № 64949. Съгласно удостоверение № 0581/27.01.2009 г. за разрешаване предлагането на пазара и употреба на продукта за растителна защита "Аудис ОД", хербицид, същият съдържа две активни вещества: темботрион - 44 г/л и антидот /изоксадифен-етил/ - 22 г/л. От приложеното по делото описание към патент за изобретение № 64949 правната закрила, произтичаща от претенция 5 и 6 включва хербицидно средство, състоящо се най-малко от едно съединение с общата формула I съгласно една от претенциите от 1 до 4 или хербицидно средство съгласно претенция 5 в смес със формулиращи помощни вещества, т.е. патент № 64949 закриля комбинацията от активна съставка и формулираща съставка /претенция 6/. В процесния случай продуктът "Лаудис" включва активното вещество "темботрион", който е едно от веществата, обхванати от формула I по претенция 1 от патент № 64949, както и активното вещество "изоксадифен - етил". По отношение на веществото "изоксадифен - етил" установил, че представлява антидот с предпазен ефект срещу вредното действие на хербицидния препарат "темботрион" в средството за растителна защита "Лаудис", възприел заключението на приетата по делото съдебна експертиза, съгласно което това вещество действа като обезопасител и намалява негативният ефект на активното вещество върху растенията. Същевременно съдът е приел, че е правилен извода на административният орган, че "изоксадифен - етилът" е активно вещество по смисъла на чл. 1, ал. 3 от Регламент 1610/96/ЕС, а не формулиращо вещество, тъй като това вещество има специфично действие върху растенията със способността си да намалява негативния ефект на хербицида. Формулиращите вещества нямат специфично действие на растителна защита върху растенията, а имат помощен характер за придаване на желаната форма на съответния продукт. Административният съд се е позовал на решение от 19.06.2014 г. на Съда на Европейския съюз по дело № С-11/13 /"Преюдициално запитване - Патентно право - Продукт за растителна защита - Сертификата за допълнителна защита - Регламент /ЕО/ № 1610/96 - Членове 1 и 3 - Понятия за "продукт" и "активни вещества" - Антидот"/, в което е прието, че понятието "продукт", съдържащо се в чл. 1, т. 8 и в чл. 3, § 1 от регламент № 1610/96 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 1996 г. относно създаването на сертификат за допълнителна защита на продуктите за растителна защита, както и понятието "активни вещества", съдържащо се в чл. 1, т. 3 от този регламент, трябва да се тълкуват в смисъл, че в обхвата им може да попадне вещество, предназначено да се използва като антидот, стига то да има токсично, фитотоксично или собствено действие на растителна защита. В оспореното съдебно решение е прието, че веществото "изоксадифен - етил", макар и да е предназначено да се използва като антидот, с оглед на това, че служи за предпазване на културните растения от негативния ефект на хербицида, притежава собствено действие на растителна защита, поради което попада в понятието "активно вещество", съответно "продукт", по смисъла на чл. 1, т. 3 и т. 8 от Регламент 1610/96/ЕС. С оглед на това комбинацията от "изоксадифен - етил" и "темботрион" не попадат в обхвата на претенция 6 на основния патент № 64949, която визира комбиниране на "темботрион" с формулиращи помощни средства, а не с други активни вещества, както е в процесния случай. Решението е правилно. На 19.06.2014 г. Съдът на Европейския съюз е постановил решение по дело С- 11/13, в което е прието, че понятието "продукт", съдържащо се в чл. 1, т. 8 и в чл. 3, § 1 от регламент № 1610/96 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 1996 г. относно създаването на сертификат за допълнителна защита на продуктите за растителна защита, както и понятието "активни вещества", съдържащо се в чл. 1, т. 3 от този регламент, трябва да се тълкуват в смисъл, че в обхвата им може да попадне вещество, предназначено да се използва като антидот, стига то да има токсично, фитотоксично или собствено действие на растителна защита. С така постановеното решение на съда се решава и един от основните спорни въпроси по настоящото дело, а именно дали веществото изоксадифен-етил може да представлява "активно вещество" по смисъла на регламента, както е прието в обжалваното решение на АССГ и на Патентното ведомство, или е помощно средство, както твърди жалбоподателят. По делото е безспорно, че изоксадифен-етил представлява антидот с предпазен ефект срещу вредното действие на хербицидния препарат темботрион в средството за растителна защита "Лаудис". Това се потвърждава и от приетата по делото експертиза, че то действа като "обезопасител, намалява негативния ефект на активното вещество". В заключението се сочи още, че изоксадифен-етил "няма хербицидна активност срещу културните растения". В § 33 на решението по С-11/13 Съдът на Европейския съюз посочва, че Регламент № 1610/96 не прави разграничение между веществата за растителна защита според прекия или косвен характер на тяхното действие, поради което "няма основание да се ограничава понятието "активни вещества" до тези, чието въздействие може да се квалифицира като пряко". В случая изоксадифен-етил като антидот има именно непряко действие, защото намалява негативния ефект от действието на другото активно вещество в състава на средството за растителна защита, а именно темботрион. СЕС в т. 33 от решение по дело № С-11/13 на СЕС, че понятието "активни вещества" за целите на прилагането на Регламент № 1610/96 се отнася до веществата, които имат токсично, фитотоксично или собствено действие на растителна защита. В това отношение е подчертано, че тъй като Регламент № 1610/96 не прави разграничение според прекия или косвен характер на това действие, няма основание да се ограничава понятието "активни вещества" до тези, чието въздействие може да се квалифицира като пряко. Следователно отговорът на въпроса дали антидотът е активно вещество по смисъла на чл. 1, точка 3 от Регламент № 1610/96 зависи от обстоятелството дали това вещество има токсично или фитотоксично действие или собствено действие на растителна защита - т. 35 Видно от горното е, че квалификацията, която вещото лице е дало в заключението си, че изоксадифен-етил не е активно вещество, е неправилна. Това е правен въпрос, по който вещото лице не би следвало да се произнася. Понятието "активно вещество" има легална дефиниция в регламента и преценката дали дадено вещество е такова следва да се извършва от съда, а експертизата може да изясни само свойствата на това вещество. С оглед на това, след като е установено, че "изоксадифен-етилът" има собствено действие на растителна защита и предвид решението на СЕС по С-11/13 следва да се приеме, че представлява "активно вещество" по смисъла на регламента. Във връзка с гореизложеното следва, че комбинацията от темботрион и изоксадифен-етил не попада в обхвата на претенция 6 на основния патент BG 64949, която визира комбиниране на темботрион с формулиращи помощни средства, а не с други активни вещества, както в настоящия случай. Следователно не са налице условията по чл. 3, ал. 1, б. "а" от Регламент № 1610/96 за издаване на сертификат за допълнителна закрила за посочената комбинация. В т. 36 от решението на СЕС е посочено, че антидотите, които влизат в състава на продуктите за растителна защита, са предназначени да намалят токсичното действие на последните върху някои растения. По този начин антидотите могат да увеличат ефикасността на продукт за растителна защита, като подобрят неговата селективност и ограничат неговото токсично или екотоксично въздействие. Отбелязано е в това отношение, че чл. 2 от Регламент № 1107/2009, дефинира антидотите като "вещества или препарати, които се добавят към продукт за растителна защита с цел отстраняване или ограничаване на фитотоксичното въздействие на продукта за растителна защита върху някои растения". СЕС е посочил в т. 42, че макар Директива 91/414 да не е без значение за прилагането на Регламент № 1610/96, издаването на сертификат за допълнителна защита остава уредено по самостоятелен начин от този регламент. С оглед на това не водят до друг извод доводите на жалбоподателя, че Регламент (ЕС) № 284/2013 г. за установяване на изискванията за данни за продукта за растителна защита в съответствие с Регламент (ЕС) № 1107/2009 г. на Европейския парламент и на Съвета относно пускането на пазара на продукти за растителна защита разграничава активните вещества от антидотите. В настоящия случай се има предвид понятието "активни вещества" по чл. 1, т. 3 от Регламент № 1610/96: вещества или микроорганизми, включително вируси, които имат общо или специфично действие. Въз основа на изводите в решението по преюдициалното запитване правилно е прието от административния съд, че веществото предназначено да се използва като антидот попада в обхвата понятието "активни вещества", съдържащо се в чл. 1, т. 3 от този регламент, тъй като има собствено действие на растителна защита. В този смисъл, противно на твърдението в жалбата, решението на административния съд е постановено в съответствие с практиката на СЕС, като е взето предвид решение по преюдициално запитване. Поради това жалбата срещу решението на административния съд, с което е отхвърлена жалбата срещу решение № 201/30.06.2011 г. на състав на отдел Спорове на Патентното ведомство, се явява неоснователна. Единствените твърдения в касационната жалба са, че неправилно съдът приел, че изоксадифен-етилът е активно вещество по смисъла на чл. 1, ал. 3 от Регламент № 1610/96/ЕО, а не формулиращо вещество, които са неоснователни по изложените съображения. Неоснователни са доводите, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е възприел извода на вещото лице, което посочило, че като "изоксадифен-етилът" е вещество, което е помощно и намалява токсичността на активното вещество. Вещото лице е посочило, че "изоксадифен - етилът" не е активно вещество спрямо нежеланата растителност, като той няма хербицидна насоченост. Правилно съдът е възприел изводите на вещото лице относно действието на "изоксадифен-етилът", че това вещество действа като обезопасител и намалява негативният ефект на активното вещество върху растенията, а за да направи извода, че е активно вещество по смисъла на чл. 1, т. 3 от Регламент № 1610/96/ЕО, въз основа на изводите в решение по преюдициално запитване е изложил правни мотиви, които вещото лице не е могло да съобрази. СЕС е посочил, че Регламент № 1610/96 не прави разграничение според прекия или косвен характер на това действие, няма основание да се ограничава понятието "активни вещества" до тези, чието въздействие може да се квалифицира като пряко, докато вещото лице се позовава на косвения характер на действие на антидота, за да приеме, че не е активно вещество. Отговорът на въпроса дали антидотът е активно вещество по смисъла на чл. 1, точка 3 от Регламент № 1610/96 зависи от обстоятелството дали това вещество има токсично или фитотоксично действие или собствено действие на растителна защита - т. 35. В случая съдът е изложил обосновани мотиви за собственото действие на растителна защита на антидота. Подробно описание на биохимичните и физиологични механизми на действие на антидотите могат да бъдат намерени в техническата литература. Антидотите проявяват своето действие чрез увеличаване активността на ензимите, които деактивират хербицидите. Те осъществяват собствен пряк ефект върху метаболизма на културните растения, за да бъдат защитени. В заключението на приетата по делото съдебнотехническа експертиза също е описано действието на "изоксадифен - етилът". В т. 11 по дело С-11/13 е посочено, че Bayer е титуляр на европейски патент, издаден за Германия и озаглавен "заместени изоксазолини, процес за добиването им, продукти, в които те се съдържат, и употребата им като антидоти". В обхвата на защита на този патент попада изоксадифенът, който е антидот. След решението по преюдициалното запитване, е постановено решение на Федералния патентен съд в Германия, с което е предоставен сертификат за допълнителна защита на продукта изоксадифен и нейните соли и естери до 10 април 2016 г. и решението е станало окончателно. В решението се обсъжда изоксадифен и изоксадифен - етил и че изоксадифен се нарича като етилов естер изоксадифен - етил. По настоящото дело няма твърдения от страна на жалбоподателя Bayer Crop Science AG пред Патентното ведомство, пред административния съд и в касационната жалба да притежава патент, освен за активното вещество "темботрион" и за другото активното вещество "изоксадифен - етил", съдържащо се в продукта за растителна защита "Лаудис", относно който е поискане издаване на сертификат за допълнителна закрила, за да се приеме, че и за двете активни вещества в продукта са налице условията на чл. 3, т. 1, б. "а" от регламента - продуктът /активното вещество/ да е защитен от действащ основен патент. Съгласно чл. 1, т. 8 от регламента "продукт" е активното вещество, както е определено в т. 3, или в комбинация от активни вещества на продукт за растителна защита. В случая заявката за издаване на сертификат за допълнителна защита вх. № 09/005 не е подадена на това основание. Член 17, ал. 1 ЗПРПМ сочи, че обхвата на правна закрила, т. е. предмета на правна закрила, се определя от претенциите. С подадената заявка пред Патентното ведомство жалбоподателят не е поискал правна закрила, както въз основа на патент № 64949 по който активното вещество хербицидът темботрион е едно от веществата обхванати от формула I по претенция 1 на патент, така и въз основа на патент за изоксадифен - етил, включен в продукта за растителна защита "Лаудис", поради което не може да се разшири предмета на поисканата правна закрила. Жалбоподателят може да подаде нова заявка пред Патентното ведомство, която се основава и на европейския патент за другото активно вещество, като представи доказателства в тази насока.