Решение № 9199 от 8.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4118/2009 г.

Решение № 9199 от 8.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4118/2009 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 229 и чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба на Антонина Севова Маринова и Красимира Захариева Анева, и двете от гр. Хасково, както и по касационни жалби на "Стефан Мавруков" ЕООД - Хасково и Кмета на община - Хасково, против решение № 219/15.12.2008 год., постановено от Административен съд - Хасково по адм. дело № 245/2007 год., което, в съответните му части се счита неправилно, претендира се отмяната му. В съдебното заседание страните не се явяват и не се представляват. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че и трите жалби са подадени в законоустановения срок от надлежни страни, а касационните са преценени и като основателни - атакуваното решение следва да се отмени в частта му, с която е отменена атакуваната виза за проектиране и производството по делото се прекрати. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Жалбите, като подадени в срок от надлежни страни, следва да се приемат за процесуално допустими. По отношение на Красимира Захариева Анева, която е вписана в частната жалба като жалбоподател, съдът счита, че е налице очевидна фактическа грешка, тъй като същата е оттеглила с нарочна молба от 06.12.2007 год. (л. 28 по делото), подадената първоначална жалба, като с определение от 07.12.2007 год. съдът е прекратил производството по отношение на нея. Освен това, последващата частната жалба молба, с която е представена вносната бележка за държавната такса, изхожда от адв. Гунчева в качеството й на пълномощник само на Антонина Севова. С оспореното решение, постановено в производство по чл. 215, ал. 1 ЗУТ, първоинстанционният административен съд е отменил, като незаконосъобразна, виза за проектиране върху скица № 386/10.04.2007 год. на ВИД Главен архитект на община - Хасково, оставил е без разглеждане, като недопустимо, оспорването на Антонина Севова Маринова против одобрен, на 20.08.2007 год. инвестиционен проект и заповед № 1276/26.08.2007 год. на Кмета на община - Хасково, като е осъдил общината да заплати на жалбоподателката 50.50 лв. разноски по делото. В частта му, с която е оставено без разглеждане, като недопустимо, оспорването по отношение на заповед № 1276/26.08.2007 год. на Кмета на община - Хасково, като необжалвано (частната жалба визира като предмет само одобрения инвестиционен проект), решението е влязло в сила. Настоящата инстанция намира частната жалба неоснователна по съществото й. За да обоснове недопустимост на оспорването по отношение на одобрения инвестиционен проект, съдът е изложил правилни и обосновани съображения, позовани на изричните разпоредби на чл. 148, ал. 8 и чл. 149, ал. 3 ЗУТ, които се споделят изцяло. Съгласно първата от тях, "одобреният инвестиционен проект, когато такъв се изисква, е неразделна част от разрешението за строеж", а с оглед втората, "разрешението за строеж, заедно с одобрения инвестиционен проект, или отказът за издаването му, могат да бъдат обжалвани от заинтересуваните лица по законосъобразност пред началника на РДНСК. . . " Нито цитираните норми, нито прилагането им с оглед практиката на съдилищата, пораждат съмнения относно извода за обвързаност на инвестиционния проект с разрешението за строеж, като части на инвестиционния процес, подлежащи на оспорване по специалния ред, визиран в чл. 216 ЗУТ - пред началника на съответната РДНСК, като необходима предпоставка преди сезирането на съда и то с предмета, очертан в чл. 216, ал. 6 ЗУТ. Затова е неоснователно оплакването в частната жалба, че контролът за законосъобразност на инвестиционния проект следва да се извърши самостоятелно и по общия ред (на чл. 215, ал. 1 ЗУТ), след като в разпоредбата чл. 216, ал. 1, т. 2 ЗУТ, изрично е предвидено точно обратното. При така уредения начин на контрол, кръгът на заинтересованите лица се определя от също категоричната норма на чл. 149, ал. 2, вр. ал. 3 ЗУТ, в който Маринова безспорно не попада. Относимата за случая правна уредба е съобразена правилно от съда, в подкрепа е обсъдена и влязлата в сила заповед на началника на РДНСК, приела недопустимост на жалбата срещу разрешението за строеж, т. е. основание за отмяна на решението в тази му част, с характер на определение, не е налице. Подадените две касационни жалби срещу съдебния акт в отменителната му част, са основателни. Настоящият съдебен състав споделя възражението на кмета на община Хасково, възприето и от прокурора, че след като е приел, че атакуваната пред АС-Хасково виза за проектиране има характера на индивидуален административен акт, подлежащ на самостоятелен съдебен контрол, то същият е следвало да обсъди и дали Маринова е депозирала жалбата си в законоустановения срок. В първоначалната жалба изрично е отбелязано, че узнаването за съществуването на процесните административни актове - виза за проектиране, инвестиционен проект и заповед № 1276/2007 год., е станало по повод обжалването на акта, с който е приключил процесът на инвестиционното проектиране - разрешението за строеж № 353/2007 год. За да се произнесе със заповед № ДК-10-19/18.10.2007 г. Началникът на РДНСК - Хасково е бил сезиран с жалба от Златка Гигова и Красимира Анева, (съсобственици също в ПИ II-303), входирана на 24.09.2007 год. Приложеното по настоящето дело пълномощно на адв. Гунчева е от 27.09.2007 год. В този смисъл, възражението на касатора, обосновано с доказателствата по делото, е основателно - началният момент на узнаването за издадената виза, по отношение на Маринова, е датата, сочена в жалбата, сезирала Началника на РДНСК, а крайният - датата на заверката на договора за правна помощ, приложен в настоящия процес. Т. е. жалбата, подадена на 02.11.2007 год., се явява процесуално недопустима, поради просрочие, следвало е да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото - да се прекрати - съдът е постановил недопустимо решение в тази му част. Дори да се допусне обратното, решението в отменителната му част е неправилно. За да приеме наличие на правен интерес за жалбоподателката, съдът, първоначално обсъждайки спора по съществото му, е приел за доказано, че в издадената виза за проектиране са предвидени намалени отстояния (2.75 м., вместо 3.00 м.) от законно допустимите към съседния парцел, в който има съсобственост Маринова, поради което е отменил визата като незаконосъобразна. Характерът на обсъждания акт, по законовото определение, представлява копие, извадка от действащия ПУП, който в случая е установено, че е от 1971 год., утвърден при действието на ЗПИНМ. Визата е издадена с посочено в нея правно основание чл. 134, ал. 6 ЗУТ, но и със вписаното задължение за покриване на калкана на изградената в съседния УПИ ХIII-153 четириетажна сграда. За да приеме изменение от предвиждането на плана, от нискоетажно (до 3 ет.), в средноетажно (3 и 4 ет.) ново строителство, съдът се е позовал на изводите на тройната съдебно-архитектурна експертиза, отчела задължението за покриването на калкана на четириетажната сграда, както и характера на застрояването в целия квартал, но без поставена задача да провери съответствието на начина на застрояването към момента на приемането на плана - съгласно актуалния тогава § 183 ППЗПИНМ, (изм. 1965 год.): "Строителната част на градовете се разделя на части и квартали за предимно: 1) многоетажно застрояване (6 и повече етажи); 2) средноетажно застрояване (3-5 етажа); 3) малоетажно застрояване (1-2 етажа) - с градски или вилообразен (градински) характер", поради което на практика не се доказва несъответствие с плана, в обсъжданото предвидено застрояване. Съдът от своя страна също е обсъждал разпоредбите на ЗПИНМ, досежно липсата на изисквания за плътност, интензитет на застрояване и пр., но не е съобразил изложеното. Всъщност основното, възприето от съда нарушение в случая, довело и до признаване на допустимост на жалбата на Маринова, е доказаното чрез допълнителното заключение 25-сантиметрово нарушение на изискуемото се, по силата на чл. 31 ЗУТ, отстояние от страничната граница на съседния УПИ. То действително е налице, но не изхожда от процесната виза, (отразено е на скицата, предвидено е именно 3 м. отстояние, уточнено е и при разпита на вещите лица в с. з. от 12.09.2008 год.), а от недопустимия за обсъждане инвестиционен проект, (в съответната му част), за който при това са налице данни, че е внесен за изменение по реда на чл. 154, ал. 5, с цел отстраняване на нарушението, породено от разположението на стълбищната клетка - удостоверение № ТС-405/07.11.2008 год., с приложения. Съдът в мотивите (стр. 4) на решението, обсъждайки подробно становището на експертите, е цитирал посоченото от тях странично отстояние - "3 м. съгласно визата", отчел е същевременно, че изводите по допълнителното заключение са направени "въз основа на плана за вертикална планировка", в самата експертиза изрично е посочено, че е изготвена въз основа на представената от Гл. архитект "проектна документация по всички части на инвестиционния проект". . . Като краен резултат с оглед тези данни, неправилно е прието, че намаленото отстояние е порок на обсъждания акт (визата), при това с извода, че то е следвало да бъде отразено в нея - затова и същата е преценена като незаконосъобразна и е отменена. На практика излиза, че издадената през м. април 2007 год. виза с предназначение за проектиране, е следвало да предвиди какво именно ще се отрази (в отклонение), в утвърдения месеци по-късно проект. На следващо място, във връзка с наложилата се цялостна проверка на съдебния акт, следва да се отбележи и, че Главният архитект на община - Хасково, неправилно е бил конституиран и е участвал в производството. Въпреки, че той разполага с компетентност да издава конкретни индивидуални административни актове, по силата на чл. 215, ал. 4, пр. последно ЗУТ, надлежна страна в процеса е съответната община. В случая производството по делото е проведено с участието на община-Хасково, поради което нарушението следва да се приеме за несъществено. При този изход на процеса, на касационния жалбоподател "Стефан Мавруков" ЕООД - Хасково, представлявано от управителя Стефан Христов Мавруков, се следват направените по делото разноски, претендирани своевременно, (с касационната жалба и с писмените бележки пред АС-Хасково - л. 213), доказани до размера от 600 лв. с приложеното пълномощно на адв. Иванов (л. 134) и квитанцията за реално изплащане, без възражение за прекомерност. С оглед така изложените съображения, на основание чл. 222, ал. 1, чл. 221, ал. 2 и 3 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,