Решение № 3387 от 12.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14974/2012 г.
ВАСII отделение12.03.2013 г.докладчик Севдалина Червенкова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 560/31.10.2012 г., постановено по адм. д. № 549/2012 г. по описа на Административен съд Пазарджик. ОСЪЖДА РДНСК - ЮЦР да заплати на Ремзи Кемалов Чаушев и Вилма Атанасова Чаешева, гр. Пещера, ул. "Снежанка" № 4, сторените съдебни разноски пред настоящата инстанция в размер на 200 (двеста) лева. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 3387 от 12.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14974/2012 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на РДНСК - ЮЦР, чрез проц. представител ю. к. Анастасия Георгиева, против Решение № 560/31.10.2012 г., постановено по адм. д. № 549/2012 г. по описа на Административен съд Пазарджик. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Ремзи Кемалов Чаушев и Вилма Атанасова Чаешева, гр. Пещера, против Заповед № ДК-02-ЮЦР-118/27.04.2012 г. на Началника на РДНСК - ЮЦР, с която е наредено, на осн. чл. 225, ал. 1 ЗУТ, премахването на незаконен строеж "Реконструкция към пристройка към жилищна сграда", находящ се в имот № 2657 по плана на гр. Пещера, община Пещера, с извършители двамата жалбоподатели. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Неоснователно е касационното възражение за нарушаване на разпоредбата на чл. 159, т. 5 АПК тъй като - видно от доказателствата по делото (лист 8) жалбата е депозирана в срок пред първата инстанция. Верни са и правните изводи на решаващия съд, че се касае до текущ ремонт по смисъла на § 5, т. 43 ДР ЗУТ, за който не се изисква издаването на Разрешение за строеж, арг. чл. 151, ал. 1, т. 4 ЗУТ. Тези изводи са подкрепени и от заключението на СТЕ. Извършените СМР целят подобряването и поддържането в изправност на постройката, не засягат конструкцията и не представляват дейности като премахване, преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, засягащи конструктивно постройката, като и не се променя предназначението на помещения и натоварванията в тях. С оглед изхода на делото и обстоятелството, че искането е своевременно отправено - касаторът ще следва да бъде осъден да заплати на ответниците сторените съдебни разноски за един адвокат в размер на 200 лв. разноските са реално платени и това се установява от представения по делото договор за правна защита и съдействие сер. Б № 000060. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав