Решение № 9330 от 3.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5271/2014 г.

Решение № 9330 от 3.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5271/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Деница Пламенова Николова от гр. София, чрез адв. Христова като процесуален представител, срещу решение № 2705 от 25.02.2014 г., постановено по адм. дело № 9967/2013 г. по описа на Върховен административен съд, пето отделение. Излагат се подробни доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационната жалбоподателка прави искане обжалваното решение да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав. Ответникът - министърът на регионалното развитие, чрез процесуалните си представители юриск. Терзийска и юриск. Георгиева изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, след като обсъди доводите в жалбата и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Деница Пламенова Николова срещу заповед № РД-02-16-318/25.06.2013 г. на министъра на регионалното развитие, с която е прекратено служебното й правоотношение като "главен директор" в Главна дирекция "Програмиране на регионалното развитие" в Министерство на регионалното развитие на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 от Закона за държавния служител (ЗДСл.). За да постанови този резултат, тричленният състав е приел, че оспорената заповед за прекратяване на служебно правоотношение е законосъобразна. Обосновал е извод, че същата е издадена от компетентен административен орган, в законоустановената форма с посочване на фактическите и правни основания за постановяването й, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби, тъй като към момента на назначаването и към момента на прекратяване на служебното правоотношение Николова не е отговаряла на нормативно определените минимални изисквания за професионален опит - минимум 7 години. Тричленният състав е обсъдил представените по делото доказателства във връзка с професионалния опит на касационната жалбоподателка и е приел, че предвид изискванията в длъжностната характеристика за длъжността "главен директор" в Главна дирекция "Програмиране на регионалното развитие" в Министерство на регионалното развитие не се установява наличие на професионален опит 7 години, от които минимум 3 години в управление/контрол на програми и проекти, финансирани от Европейския съюз, какъвто е нормативно определен във връзка с упражняваните от нея области на дейност - организиране на ефективни системи за управление и контрол при изпълнението на Оперативна програма "Регионално развитие"; осъществяване на политики за национално и регионално икономическо и социално развитие в контекста на Европейската политика на сближаване; програмиране, управление, изпълнение и мониторинг на ОПРР; прилагане на законодателството на ЕС относно изпълнението на регионалната политика. След обсъждане на релевантните за спора факти тричленният състав е обосновал извод за законосъобразност на оспорената пред него заповед, като постановена в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби на чл. 107, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗДСл. Обжалваното решение е правилно. Оспорената заповед е основана на разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 7 от ЗДСл., която дава правомощие на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение на държавния служител без предизвестие, когато той е назначен при неспазване на условията по чл. 7 и нарушението съществува и към момента на прекратяване на правоотношението. Нормата на чл. 7 от ЗДСл. въвежда редица положителни и отрицателни предпоставки, за да бъде назначено лицето на държавна служба. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗДСл. същото следва да отговаря на специфичните изисквания, предвидени в нормативните актове за заемане на съответната длъжност. Обоснован е изводът на съда за мотивираност на оспорения административен акт с посочване на правното и фактическо основание за издаването му. От материалите по приложената административна преписка се установява, че служебното правоотношение на Николова е прекратено поради това, че не отговаря на изискването за минимум 7 години професионален опит. След като оспореният акт е издаден при наличието на подготвителни документи, изложените в тях съображения се приемат за мотиви на самия акт. В този смисъл е трайната съдебна практика на Върховния административен съд и ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБългария. В тази връзка изложеният и в касационната жалба довод за нарушение във формата на акта е неоснователен. Съгласно чл. 4 от Наредбата за прилагане на Единния класификатор на длъжностите в администрацията (отм.), действащ към датата на назначаване на жалбоподателката, ръководни са длъжностите, посочени в раздел "А" на единния класификатор. Нормативните изисквания за длъжността "главен директор" на главна дирекция в администрация се съдържат в раздел А4 и те са: образователна степен "магистър", ранг за заемане на длъжността V старши и минимален професионален опит за заемане на длъжността 7 години. Според данните по делото към датата на назначаване на служителката на длъжността "главен директор" тя е притежавала необходимата образователна степен и ранг, но не е отговаряла на изискването за минимален професионален опит 7 години. Съгласно чл. 2, ал. 2 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията минималният професионален опит, необходим за заемане на длъжността, включва времето, през което служителят е извършвал дейност в област или области, които са свързани с функциите, определени в длъжностната характеристика за съответната длъжност. Идентична е и нормата на чл. 2, ал. 2 от отменената Наредба за прилагане на Единния класификатор на длъжностите в администрацията (НПЕКДА - отм., ДВ бр. 49/29.06.2012 г.), действала към момента на назначаването на Деница Николова на длъжността "главен директор". Ето защо, направеното възражение в касационната жалба за позоваване от страна на съда на дефиницията на понятието "минимален професионален опит" в нормативен акт, който не е действал към момента на назначаването, е неоснователно. Длъжността "главен директор" на главна дирекция в министерство е ръководна по смисъла на чл. 4 от НПЕКДА (отм.) във вр. с раздел А от Единния Класификатор на длъжностите в администрацията. Такава е регламентацията и в Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията. При извършване на преценката относно притежавания от Николова професионален опит към датата на назначаване правилно тричленният състав на ВАС е направил анализ на областите на дейност в т. 4 и необходимите компетентности в т. 11 на длъжностната характеристика, утвърдена за тази длъжност и предоставена на кандидатите при провеждане на конкурса за заемането й. Обосновано съдът е приел, че изпълняваните от Николова длъжности в Министерство на финансите и прослуженото от нея време като държавен служител - 3 години, 6 месеца и 24 дни следва да се признае за професионален опит. Доводите на жалбоподателката, че при определяне на изискуемия професионален опит следва да се вземе и времето, през което е заемала длъжността "мениджър експорт и комуникации", изпълнявана 10 месеца и 13 дни в "Растителен център - Пловдив" АД и длъжността "икономист" в "ББ&Т" ООД в продължение на 1 г., 4 месеца и 10 дни, заемани по трудови правоотношения, правилно са преценени от тричленния състав като неоснователни. Посочените две длъжности не са ръководни по смисъла на закона. Длъжностни характеристики за тях не са представени, за да се извърши анализ на изпълняваните функции и сравняването им с тези за длъжността "главен директор" на главна дирекция "Програмиране на регионалното развитие" в Министерство на регионалното развитие. Настоящият съдебен състав споделя изводите на тричленния състав на ВАС, пето отделение, че заеманите от касационната жалбоподателка длъжности "мениджър експорт и комуникации" и "икономист" и представените по делото доказателства за изпълнявани в двете дружества европейски проекти не са свързани с осъществявана експертна дейност по политики за национално и регионално икономическо и социално развитие в смисъла на заложените в длъжностната характеристика за длъжността "главен директор" основни дейности. Затова е правилен и обоснован крайният извод, че към момента на назначаването й и към момента на прекратяване на служебното правоотношение, когато е имала общ стаж като държавен служител 6 години, 9 месеца и 24 дни, Николова не е притежавала необходимия професионален опит за изпълнение на длъжността, поради което спрямо нея е осъществен фактическият състав на чл. 107, ал. 1, т. 7 ЗДСл и са изпълнени материалноправните предпоставки за прекратяване на служебното отношение на посоченото правно основание. Неоснователно е и направеното възражение за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила и постановяване на обжалваното решение в нарушение на нормата на чл. 236, ал. 2 от ГПК. Според касационната жалбоподателка съдът не е обсъдил доводите й, изложени в писмените бележки от 29.10.2013 г. Видно от данните по делото, в проведеното съдебно заседание на 23.10.2013 г. е присъствал процесуалният представител на Николова, който е направил искане за определяне на срок за представяне на писмена защита. Това правомощие съдът има съгласно чл. 149, ал. 3 от ГПК, приложим по силата на препращащата норма на чл. 144 от АПК. Видно от съдържанието на съставения съдебен протокол съдът е дал ход на делото по същество, но не е определил срок на жалбоподателя за представяне на писмени бележки. Макар писмените бележки да са депозирани на 29.10.2013 г. и да са приложени по делото след постановяване на съдебното решение, то в случая съдът не е имал задължението да обсъди допълнително изложените в тях доводи. Предвид тези данни не е допуснато и твърдяното нарушение на разпоредбата на чл. 172а, ал. 2 от АПК (идентична с нормата на чл. 236, ал. 2 от ГПК). Отделно от това следва да се има предвид, че изложените аргументи за преднамереност и предубеденост при уволнението на жалбоподателката са ирелевантни за преценката на законосъобразността на оспорената заповед и за извода за липсата на изискуемия професионален опит за заемане на длъжността към датата на назначаването и към датата на прекратяване на служебното правоотношение. Необсъждането на тези доводи на жалбоподателя в писмените бележки по никакъв начин не е повлияло върху фактическите и правни изводи на съда. Решението на съдебния състав е постановено след анализ и преценка на всички събрани доказателства, обсъждане на изложените в първоначалната жалба и в хода на процеса възражения и е мотивирано с конкретни съображения в подкрепа на направените изводи. Като е отхвърлил оспорването, тричленният състав е постановил решението си в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила. По изложените съображения и при липса на касационни основания обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника следва да се присъдят направените разноски за тази инстанция в размер на 300 лв., съставляващи юрисконсултско възнаграждение. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия,