Решение № 7321 от 4.7.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. От Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на П. Хараланов от гр. Варна, [адрес], чрез адв. Д. Топалов, срещу Решение 52 от 19.01.2023 г. на Административен съд - Варна по адм. дело 1967/2021 г. С обжалванато решение съдът е отхвърлил жалбата на Хараланов срещу Ревизионен акт Р-03000319001329-091-001/19.12.2019 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП Варна, изменен с Решение 83/20/19.04.2021 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна, с който в тежест на Хараланов са установени задължения в размер на 5045 лв. по чл. 19, ал. 2 от ДОПК във връзка чл. 19, ал. 4 от ДОПК, представляващи отговорност за непогасените задължения на "Стебар" ЕООД за данък върху доходите по трудови и приравнени на тях отношения за периода 01.02.2013 г. 31.08.2016 г., ДДС за периода 01.04.2013 г. 30.11.2016 г., вноски за ДОО за периода 01.03.2013 г. 31.07.2016 г., здравни вноски за периода 01.03.2013 г. 31.07.2016 г. и вноски за УПФ като осигурител за периода 01.12.2012 г. 31.07.2016 г., в общ размер на 57 306,25 лева. В касационната жалба са посочени трите категории основания по чл. 209, т. 3 АПК за неправилност на решението. Поддържа се, че отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК не може да бъде ангажирана въз основа на декларация обр. 6 или декларация по ЗДДС, а само въз основа на влязъл в сила ревизионен акт или акт по чл. 106 или 107 ДОПК. Освен това по делото не е доказана причинно-следствената връзка между поведението на ревизирания и невъзможността да се съберат публичните вземания. По тези съображения искането до съда е за отмяна на решението и за отмяна на ревизионния акт с присъждане на разноски по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Ответникът - директорът на дирекция ОДОП Варна, чрез юрк. Марчева, оспорва касационната жалба в подробно писмено становище, в което моли решението да бъде оставено в сила и на администрацията да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Оспорва искането на касатора за разноски поради недоказаност на хипотеза по чл. 38, ал. 1 ЗАдв. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна: П. Хараланов в ревизирания период 29.09.2012 г. 28.12.2016 г. е управител и собственик на дялове в дванадесет дружества, едно от които "Стебар" ЕООД, в което е притежавал 13 дяла от общо 50 дяла на обща стойност 1300 лева, или 26% от капитала, като в същия период е и управител на дружеството. Констатирано е, че банковата сметка в ПИБ АД на дружеството е захранвана от Т. Вълчев, салонен управител и еднократно от касатора, като от сметката се е извършвало единствено плащане на наем на И. Горнев и "Горнев" ЕООД и авансов данък по ЗДДФЛ. Органите по приходите са установили, че банковата сметка в Банка ДСК е захранена веднъж от Хараланов с 60 лв. за периода 16.11.2015 г. 13.07.2016 г., установени са и суми, постъпвали от трети лица. От банковата сметка на Стебар ООД в Банка ДСК касаторът е изтеглил общо 5 045 лв. за същия период. Констатирано е, че "Стебар" ЕООД е носител на задължения за ДДС и ЗОВ като осигурител по подадени СД по ЗДДС и декларация обр. 6, в периода на управление на дружеството от Хараланов. Съгласно информацията от обявените в Търговския регистър ГФО, дружеството отчита за периода 2012 г. - 2016 г. отрицателен нетен поток между постъпленията и плащанията за дейността, като недостигът на парични средства се финансира от допълнителни вноски на съдружниците. Управителят на Стебар ЕООД и упълномощени от него лица са подавали декларации обр. 1 и обр. 6 за ревизираните периоди, с които са декларирали дължимите ЗОВ и данък върху трудовите и приравнените на тях правоотношения, както и СД за ДДС с резултати за периодите ДДС за внасяне, но същите не са заплатени. Като трето задължено лице по чл. 14, т. 2 от ДОПК дружеството е удържало дължимия данък и ЗОВ от изплатените възнаграждения на назначените по трудово правоотношение лица, но не ги е внесло в бюджета. Последното обстоятелство е прието като индиция за недобросъвестност на поведението на Хараланов. В публикуваните ГФО са декларирани задължения към доставчици и персонал, осигурителни и данъчни задължения в големи размери. Задълженията със срок за погасяване над една година нарастват, като през 2012 г. са 172 000 лева, а до 2016 г. достигат размер на 300 000 лева. Органите по приходите са приели, че са налице предпоставките по чл. 19, ал. 2 от ДОПК, доколкото при осъществяване на дейността в обекта на "Стебар" ЕООД са натрупани задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, като за същите са предприети принудителни мерки за събирането им от страна на публичен изпълнител. Според ревизиращите П. Хараланов е отговорен за недобросъвестно извършени плащания в брой, с което с осъществено отклоняване на парични средства на дружеството под формата на скрито разпределение на печалбата или дивидент. Установено е, че касаторът в качеството си на представляващ и управител на "Стебар" ЕООД е оперирал с банковите сметки на дружеството, като е внасял суми за захранване на сметката и е теглил в брой постъпленията по сметката от трети лица. Посочено е, че "Стебар" ЕООД не е представило доказателства и документи за воденото счетоводство, поради което органите по приходите не са установили дали изтеглените в брой суми от Хараланов са отразени като нарастване на касовата наличност на дружеството, което им е дало основание да приемат, че има намаляване на имуществото на дружеството именно чрез тегленето на парични средства от банковата сметка на "Стебар" ЕООД. С оглед горните констатации и изводи ревизиращите формирали извод, че е налице недобросъвестно и съзнателно поведение на Хараланов, усилията на което е с цел осуетяване на заплащането на установените данъчни задължения на дружеството. Предвид установените факти и обстоятелства с РА, изменен с решението на директора на ОДОП Варна е прието, че са доказани основанията за ангажиране на отговорност по чл. 19, ал. 2 от ДОПК на П. Хараланов за непогасени задължения за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения, задължителни осигурителни вноски за фондовете на ДОО, ЗО, ДДС и вноски за УПФ на "Стебар" ЕООД, установени с подадените декларации обр. 6 за отчетните периоди от 01.12.2012 г. до 31.07.2016 г. Определени са и задължения по отговорност за задължения за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения в размер на 5 045 лв. за непогасените задължения на "Стебар" ЕООД за данък върху доходите и приравнени на тях трудови правоотношения за периода 2013 г. 2016 г. в общ размер на 57 306.25 лв. За да отхвърли оспорването срещу РА, първоинстанционният съд е приел, че ревизираното лице е било управител на "Стебар" ЕООД в периодите, за които на дружеството са установени задължения за данъци и задължителни вноски, заедно със съответните лихви за забава. Хараланов е упълномощил лицето, подавало декларациите обр. 6 и СД по ЗДДС в ТД на НАП, разпореждал се е с оборотите на дружеството, оперирал е с банковата му сметка, или, изпълнена е първата предпоставка за реализиране на отговорността на касатора съгласно чл. 19, ал. 2 от ДОПК. Релевантно в случая е обстоятелството, което чл. 19, ал. 2 ДОПК свързва с характера на плащанията, а именно те да представляват скрито разпределение на печалба по смисъла на §. 1, т. 5, б. "а" ДР ЗКПО, доколкото не се твърди от приходните органи безвъзмездно отчуждаване на активи. След като Хараланов е съдружник и управител на "Стебар" ООД към момента, в който е изтеглил и трите суми от банковата сметка на дружеството, обстоятелството, че липсват данни за погасяване на публични задължения на на търговеца с тези суми или, че същите са внесени в касата му, обуславя извод, че същите са изтеглени в полза на ревизирания. За недоказано съдът е приел е твърдението, че изтеглените суми са послужили за заплащане на извършен ремонт на обекта, в който е извършвало дейност дружеството. Показанията на св. Вълчев съдът е ценил като негодни за установят периода на извършваните ремонтни дейности по обекта, вида им и стойността им. Освен това АдмС Варна се е позовал на отсъствието на счетоводни данни относно извършването на СМР, техния вид и стойност. Така е мотивирал недобросъветстност на поведението на касатора. По отношение на третата предпоставка за приложението на чл. 19, ал. 2 ДОПК съдът е съобразил липсата на спор, че задълженията на дружеството са формирани по данните по подадените декларации обр. 6, декларации по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО и СД по ЗДДС за конкретните данъчни периоди. Не е спорно и, че тези задължения не са заплатени. Установена според първоинстанционния съд е и причинно-следствената връзка (четвъртата предпоставка) между поведението на управителя и невъзможността да бъдат събрани установените с РА публични задължения. В този аспект е приел за неоснователен довода, че управителят на дружеството не следва да носи отговорност за задълженията на последното, тъй като не е имал информация за наличието на тези задължения, защото декларациите (по данните от които са формирани задълженията) били попълнени, подписани и подадени от упълномощен счетоводител. Установено е по делото, че подадените декларации обр. 6 за "Стебар" ООД са подписани с КЕП. С КЕП са подписани и СД по ЗДДС и декларациите по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО, подадени от името на "Стебар" ООД. Представено е уведомление за упълномощаване, оттегляне на упълномощаване, промяна на електронен адрес, съгласно което "Стебар" ООД, представлявано от Хараланов упълномощава Бултакс Варна ЕООД да извършва действията по подаване на декларации по ЗДДС, ЗКПО и за задълженията по ЗОВ. Всички действия, извършени от упълномощеното лице засягат пряко упълномощеното дружество и за тях съгласно специалното правило на чл. 19 от ДОПК отговорност носи управителят. Според чл. 141, ал. 1 вр. ал. 2, изр. първо от ТЗ управителят организира и ръководи дейността на дружеството съобразно закона и решенията на общото събрание. Дружеството се представлява от управителя. Следователно управителят на дружеството има правомощието да организира дейността му, да извършва контрол върху действията на упълномощения да осъществява счетоводната дейност и да изисква съобразяването на информацията в счетоводството и данните, подавани в декларациите пред НАП да си съответстват и да отговарят на резултатите от стопанската дейност. Предвидената отговорност за задълженията търговците е на лимитативно очертан в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ДОПК кръг от лица, а именно - управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице, между които предвид и цитираната разпоредба на 141, ал. 1 вр. ал. 2, изр. първо от ТЗ, не е посочен счетоводител на търговеца. Липсата на подпис под подадените декларации, изходящ от ревизираното лице не влече извод, че същото не е запознато с вписаните данни. Нито в хода на ревизионното производство или при административното обжалване, нито в хода на съдебното са заявени твърдения за наличието на образувани производства за изменение на декларираните от дружеството данни или за сезирането на компетентните органи, че лицето, осъществяващо счетоводното обслужване на "Стебар" ЕООД, е подало от името на последното декларации с невярно съдържание. Според АдмС Варна налице е причинно-следствена връзка между извършеното теглене на пари от сметката на дружеството и невъзможността същото да погаси част от публичните си задължения (съответен на размера на изтеглените суми). Освен това, по делото не е доказано несъбираемостта на вземанията да се дължи на друга причина, освен на поведението на управителя. Най-сетне, съдът е намерил за неоснователен довода на Хараланов, че само в доказателствената тежест на органа по приходите е да представи документ, изходящ от Банка ДСК, от който да се вижда, че сумите, предмет на установителното производство са изтеглени конкретно от ревизираното лице. При наличието на възражение, че касаторът не е изтеглил посочените суми (явяващо се в противоречие с твърдението му, че от тях е заплатен ремонт на обекта, в който е извършвана дейността на дружеството), при съобразяване на чл. 154, ал. 1 от ГПК вр. чл. 13, ал. 1 от ДОПК е следвало да посочи кое е лицето упълномощено да тегли пари от банковата сметка на дружеството и да представи пълномощното за доказване на твърдението си. Настоящият касационен състав преценява така постановеното решение като валидно, допустимо и правилно. Субект на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК е лице, намиращо се в определена правна връзка със задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК. Възможни субекти на отговорността са управител, член на орган на управление, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2. Основание за отговорността е недобросъвестното извършване на действия, водещи до намаляване на имуществото на задълженото лице, което е причина да останат непогасени задължения за данъци и/или за ЗОВ. Отговорността е за непогасените публични задължения и е до размера на извършените плащания, респ. до размера на намалението на имуществото /ал. 2 и ал. 4 на чл. 19 ДОПК/. В приложимата към разглеждания случай разпоредба на чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК действието на имуществено разпореждане е извършването на плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчуждаване на имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните. Относима към спора е хипотезата на плащане на пари от имуществото на главния длъжник, представляващо скрито разпределение на печалбата. Според легалната дефиниция по § 1, т. 5, б. а ДР на ЗКПО скрито разпределение на печалбата са сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т. 4, букви "а" и "б". В разглеждания случай не се спори, че от банковата сметка на Стебар ЕООД в Банка ДСК Хараланов е изтеглил на 09.12.2015 г. сумата 1800 лв.; на 18.04.2016 г. сумата 1800 лв. и на 13.07.2016 г. сумата 1445 лв., или общо 5045 лв. Не са установени налични пари в каса и в банкови сметки на дружеството, които да съответстват на цитираната сума. Не е установено и същата да е разходвана за целите на дейността на търговеца. Следователно е налице и предпоставката по чл. 19, ал. 2 от ДОПК ревизираното лице недобросъвестно с поведението си е намалило имуществото на задълженото лице, в резултат на изтеглени парични суми от банковите сметки на дружеството, без да се удостовери с каква цел са теглените суми. В тежест на Хараланов е да удостовери факти и обстоятелства, от които се стреми да черпи благоприятни правни последици. Подобно доказване не е проведено успешно от касатора. Както в хода на административното производство, така и пред съда той не ангажира каквито и да е доказателства, от които да е възможно проследяване на посочения паричен ресурс, така че да се приеме за безспорно същият да е бил използван за погасяване на задължения на дружеството. При това положение се обоснова извод, че средствата, изтеглени от сметката на Стебар ЕООД в Банка ДСК по същество представляват "скрито разпределение на печалбата", който не е свързан с осъществяваната стопанска дейност на дружеството. След като липсва спор, че решенията за управление на търговеца са вземани от неговия управител, то присъщо е изтеглените суми да са в полза на това лице, при липсата на доказателства да са предоставяни в полза на трети лица. Налице е и втората предпоставка по чл. 19, ал. 2 от ДОПК ревизираното лице недобросъвестно с поведението си е намалило имуществото на задълженото лице. По отношение на третата и четвъртата предпоставки по чл. 19, ал. 2 от ДОПК следва да се съобрази, че причинно-следствената връзка представлява обусловеност на несъбираемостта на публичните задължения като пряката последица от действията, с които преднамерено е намалено имуществото на задълженото лице. В съдебната практика без противоречия се приема, че съставът на чл. 19 от ДОПК изисква уникалност на каузалната връзка между поведението на субекта на отговорността и несъбирането на данъчните задължения на дружеството. Следва да е налице волево недобросъвестно поведение на субекта, което цели пряко вреда към фиска, при знание, че с това поведение ще доведе до невъзможността да се събират публични задължения. Тоест извършените действия по разпореждане следва да бъдат пряка причина за несъбирането на задълженията. В този смисъл е от значение имущественото състояние на задълженото юридическо лице по чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК преди и след твърдяното недобросъвестно поведение. По делото не се представиха доказателства тези разходи да са свързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност. Решението единствено на управителя е да не погаси изискуемите публични задължения, а вместо това да извърши действия, представляващи скрито разпределение на печалбата. Не се твърди и не се установява друга причина за непогасяването на публичните задължения, освен действията на управителя. П. Хараланов несъмнено е знаел за наличието на вече изискуеми публични задължения към моментите на извършване на намаляващите имуществото на дружеството действия. Доказан и осъществен е и четвъртият елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК, а именно "недобросъвестност" при извършване на действията от оспорващия. При липса на легално определение на понятието, даденото от правната теория и съдебната практика тълкуване е, че добросъвестен е този, който знае определено обстоятелство. Добросъвестността в правото се свързва със знание или не на определени обстоятелства. В случая на хипотезата на отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК добросъвестността на лицето, чиято отговорност се ангажира, съществува, когато то не знае за възникването или наличието на данъчни и/или осигурителни задължения на дружеството, което управлява. Когато е доказано, че знае или няма как да не знае за съществуването на тези задължения към момента на извършване на разпоредителните действия, недобросъвестност е налице. По изложените съображения обжалваното решение не е засегнато от наведените от касатора отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от ответника, се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размер на 561,80 лв. Мотивиран така, и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо, Върховният административен съд, състав на първо отделение