Решение № 9654 от 12.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14105/2009 г.

Решение № 9654 от 12.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14105/2009 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по жалба на Акхийн Хамид Ибрахим, гражданин на Ирак, действуваща лично за себе си и като законен представител на Дешуар Ибрахим Кхалаф и Делял Ибрахим Кхалаф - против Решение № 474/08.10.2009 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) към Министерски съвет. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, вследствие допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Ответната страна - председателят на ДАБ при МС, редовно призован не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата, намира че същата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 87 от ЗУБ, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна по следните съображения: С обжалваното решение на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, вр. чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от ЗУБ председателят на ДАБ при МС е отказал на жалбоподателя предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут по реда на ЗУБ. Мотивирал се, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване на молбата за предоставяне на закрила, предвид липсата на данни за основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, липсата на конкретна и реална опасност от тежки посегателства като смъртна заплаха, екзекуция, наказание или изтезание. Административният орган приел, че молбата по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ е неоснователна, защото кандидатът изтъквал противоречиви и необосновани факти, които поставяли под съмнение достоверността на разказа. Сочи също така, че жалбоподателката не се позовава на лични обстоятелства, а единствено свързани със съпруга й - отправяни към него заплахи в писмо, подписано от "Армията на Махди" и, че ако той/ съпруга й/ не престане "да работи за американците ще бъде убит". Приема, че причината за напускане на Ирак е бягство към икономически по-благоприятна държава и опасенията относно своята сигурност. Направен е извод, че бежанската история на Акхийн Ибрахим е предварително измислена и съгласувана със съпруга й - Ибрахим Али, също лице търсещо закрила, регистриран с отделна молба. По делото са представени Справка № 2074/15.07.2009 г. на Дирекция "Международна дейност и Европейски бежански фонд" при ДАБ и становище № УП 3735/3.08.2009 г. При така установената фактическа обстановка, настоящия съдебен състав счита, че решението е правилно, в частта относно постановения отказ за предоставяне на статут на бежанец и незаконосъобразно, поради противоречие с материалноправни разпоредби - чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, в частта относно отказа да бъде предоставен хуманитарен статут. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Изводите за липса на основания за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ, изложени от административния орган се споделят от настоящата инстанция, същите са правилни, като и почиват на точно прилагане на материалния закон към установените в хода на административното производство релевантни за спора факти. Решението, в частта, в която се отказва предоставяне на хуманитарен статут настоящата съдебна инстанция намира, че е незаконосъобразно. С решение от 17.02.2009 г. на Съда на Европейските общности по преюдициално запитване е дадено тълкуване на разпоредбата на чл. 15, ал. 1, б. "в" вр. чл. 2, б. "д" от Директива 2004/83/ЕО за установяването на минимални стандарти относно условията, на които трябва да отговарят гражданите на трети страни или лицата без гражданство, за да могат да кандидатстват за статут на бежанец, или на лицата, които по други причини имат нужда от международна закрила, и относно съдържанието на предоставената закрила, а именно: 1) съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; 2) съществуването на такива заплахи може изключително да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, по т. 1 от смъртно наказание или екзекуция; т. 2. от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; т. 3. тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Тежките посегателства могат да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства, а реалната опасност от тежки посегателства може да се основава на събития, настъпили след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или на дейност, извършена от него след отпътуването му, освен ако тя е извършена единствено с цел чужденецът да получи закрила по този закон - чл. 9, ал. 2 и ал. 3 от ЗУБ. От така цитираните разпоредби е видно, че същите са приети с цел да съответстват на Директива 2004/83/ЕО. Принципът на единно тълкуване на Общностното право налага на националните юрисдикции и власти на държавите-членки на Общността да прилагат постановените решения по преюдициални запитвания при аналогични случаи. Поради това посоченото по-горе тълкуване е задължително и следва да се вземе предвид при решаването на настоящия казус. В интервютата кандидатът твърди, че е мъжът й- иракчанин от гр. Мосул, провинция Нинева е работил като шофьор превозващ стоки за американски бази. Административният орган се позовава на становище на ВКБООН и прави извод, че кандидатът не е сред рисковите групи, но меморандумът не е приложен към административната преписка и не е ясно с какво се обоснована този извод на административния орган, че жалбоподателят не попада в рискова група. От актуалната справка за Ирак и град Мосул се установява, че зоната е с трайно повишено вътрешно напрежение, където продължава насилието. Вярно е, че не може всички кандидати за закрила само защото са граждани на Ирак винаги да получават такава. Но дали жалбоподателят е в рискова застрашена група и дали съществуват зони, където чужденецът може да бъде върнат без да е застрашен живота му е обстоятелство, чието установяване е задължение на административния орган, предвид чл. 170, ал. 1 от АПК. При новото разглеждане административният орган следва да събере необходимите данни в тази насока. Административният орган се е обосновал с това, че Акхийн Ибрахим - не изтъква лични обстоятелства, а единствено такива, свързани със съпруга й. и същите са неубедителни и недоказани . Тези изводи обаче са направени в резултат на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 63а от ЗУБ интервютата се провеждат от ДАБ, поради което е задължение на интервюиращия орган да събере служебно доказателствата относими към искането, а следователно и да изясни съществуването или липсата на факти, представляващи лични подробности от бежанската история, предвид чл. 35 и чл. 36 от АПК. Поради неизпълнение на тези служебни задължения на административният орган не е представено заплашителното писмото, което жалбоподателят представя пред настоящата инстанция. Заради нарушение на административнопроизводствените правила административният орган е изложил необосновани изводи за неправдоподобност на бежанската история и то на цялото семейство, независимо, че молбите за регистрирани отделно. Административният орган не е извършил задълбочено проучване на ситуацията в Ирак, както го задължава чл. 35 от АПК. Налице е отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК, поради което решението следва да бъде отменено в частта относно отказа за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК, а делото да се върне на административния орган за ново произнасяне, съгласно дадените по-горе указания. С оглед изложеното, Върховният административен съд - III отделение, в настоящият съдебен състав: