Решение № 4159 от 26.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1904/2013 г.

Решение № 4159 от 26.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1904/2013 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Тихомир Георгиев Казасов, от гр. Пловдив, ул. "Петър Шилев" № 12, ет. 3, ап. 15, чрез процесуален представител, е обжалвал решение № 1891 от 8.11.2012 г. по адм. дело № 1003/2012 г. на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 671/2012 от 16.03.2012 г. на началника на Районно управление "Полиция" (РУП) на МВР - Несебър, за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП - "Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство, до решаване на въпроса за отговорността". Релевира се касационен довод по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК и се претендира отмяна на решението и отмяна на обжалваната заповед. Ответникът - началник на РУП - Несебър, не ангажира становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна. Касационната жалба, подадена в срок, е неоснователна. Касационният съд се произнася по приложението на материалния закон спрямо фактите така, както те са установени от инстанцията по същество (Арг.: чл. 220 АПК). С атакуваното решение е било установено, че производството по издаване на оспорения административен акт е започнало служебно по повод акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 671/16.03.2012 г., съставен от мл. автоконтрольор при ПК - РУП - Несебър на Тихомир Георгиев Казасов, за четири осъществени нарушения на ЗДвП при управление на МПС в гр. Несебър, едно от които е отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство Алкотест Дрегер 7410+ с № 0106 за установяване употреба на алкохол. Отразено е в АУАН, че е взета кръвна проба. Към преписката е представен протокол № 150/19.03.2012 г. за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта, извършена от експерт - химик в СХЛ към БНТЛ при ОДМВР - Бургас, със заключение, че в изпратената за изследване проба кръв, взета от Казасов, се доказва етилов алкохол в количество 1,04 %о. При тази фактическа обстановка, решаващият съд правилно е отхвърлил жалбата против оспорената заповед, приемайки за осъществен нормативният състав на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП. Описаното в заповедта фактическо основание за издаването й представлява правопроизводящият юридически факт, от който органът черпи упражненото публично право и въз основа на което се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразността на властническото произнасяне. Фактическите обстоятелства в акта очертават и изчерпват предмета на главното доказване, свързан с материалната му законосъобразност, тежестта за което носи административният орган - Арг.: чл. 170, ал. 1 АПК. В хода на първоинстанционното производство административният орган е установил наличието на правнозначимите факти, с които мотивира взетото административно решение, като към преписката са приложени неоспорени доказателства за съществуването им. При това положение касационното оплакване, че не са налице изискуемите се от закона материалноправни предпоставки за прилагане на ПАМ, не се оправдава от фактическа страна. В настоящия казус пред решаващата съдебна инстанция издателят на акта е провел пълно доказване на основния релевантен за спора факт - отказ на водач на МПС да бъде проверен с техническо средство за установяване употребата на алкохол, за което му е наложена и ПАМ. При условие, че формалната доказателствена сила на акт № 671/16.03.2012 г., съставен от оправомощени длъжностни лица на службите за контрол при РУП - Несебър не е опровергана, първоинстанционният съд правилно е приел за несъмнено установено наличието на юридическия факт, правопораждащ прилагането на ПАМ, а това е именно отказът на водача да бъде проверен с техническо средство. Ето защо оспорената заповед обосновано е преценена като удовлетворяваща изискванията, очертани от законовия й статут на отежняващ индивидуален административен акт - постановена от компетентен орган, в предвидената от закона форма (чл. 172, ал. 1 ЗДвП), след провеждане на регламентираното в специалния закон производство (чл. 189 ЗДвП), в съответствие с регулиращите материалноправни норми. Заповедта съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, вр. с чл. 59, ал. 2 АПК, мотивирана е, т. к. в текста й фигурира позоваване на фактически обстоятелства, чието проявление е несъмнено установено и които съставляват възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание за налагане на мярката. Основното възражение на касатора е, че резултатът от кръвната му проба е станал известен след издаване на акта, поради което заповедта е лишена от материалноправно основание за издаването си. Така поддържаното оплакване е неоснователно и сочи на погрешно тълкуване на материалния закон. По делото е несъмнено установено, че Казасов е извършил вмененото му нарушение на ЗДвП, като моментът на изготвяне на химическия анализ на взетата проба е ирелевантен за законосъобразността на заповедта за прилагане на превантивната ПАМ, която е наложена на различно фактическо основание. Както вярно е посочил решаващият съд, законовият текст съдържа няколко хипотези, които са предвидени алтернативно, а не кумулативно, а самостоятелното осъществяване на която и да е от тях, дава възможност на органа да упражни властническата си компетентност с цел преустановяване на констатираното нарушение на правилата за движение по пътищата. Доводът, че право на водача е да предпочете по кой начин да бъде изпробван за наличие на алкохол в кръвта, е неоснователен. Всеки от двата законово установени способа има отделно практическо приложение и правно значение. Както начините за извършване на пробата, така и отказът на водача да бъде проверен по някой от тях, дават възможност за прилагане на ПАМ. Предвид изложеното, не е налице релевираното касационно основание за отмяна на съдебното решение, постановено от Административен съд - Бургас. При данните по делото, преценката на съда е обоснована, постановеното в този смисъл решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, вр. с чл. 223 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,