Решение № 9477 от 17.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6253/2017 г.

ВАСПетчленен състав17.07.2017 г.докладчик Албена Радославова

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ искането на Р. Б. С. от гр. С. за отмяна на определение № 870/4.10.2016 г., постановено по адм. д. № 807/2016 г. по описа на Административен съд - С. област, оставено в сила с определение № 12326/15.11.2016 г. по адм. д. № 12400/2016 г. по описа на ВАС, Първо отделение. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 9477 от 17.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6253/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по молба на Р. Б. С. от гр. С. чрез адв. Я. Методиева за отмяна по чл. 239, т. 6 от АПК на определение № 870/4.10.2016 г., постановено по адм. д. № 807/2016 г. по описа на Административен съд - С. област, оставено в сила с определение № 12326/15.11.2016 г. по адм. д. № 12400/2016 г. по описа на ВАС, Първо отделение. Моли влязлото в сила определение на АССО да бъде отменено с произтичащите от това правни последици. Редовно призован за съдебно заседание, молителят Р. С. не се явява. Представлява се от адв. Я. Методиева, която поддържа молбата за отмяна на на посоченото в нея основание - чл. 239, т. 6 от АПК- нарушение на принципите на Конвенцията за защита правата на човека. Не ангажира писмени доказателства. Ответникът, община - Г., редовно призован, не изпраща представител. Молбата за отмяна е предявена срещу съдебен акт, подлежащ на отмяна по смисъла на чл. 237 от АПК, от страна по делото, за която актът е неблагоприятен и в срока по чл. 240 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна. С определение № 870/4.10.2016 г., постановено по адм. д. № 807/2016 г. по описа на Административен съд - С. област, оставено в сила с определение № 12326/15.11.2016 г. по адм. д. № 12400/2016 г. по описа на ВАС, Първо отделение., съдът е оставил без разглеждане жалбата вх. № 3142 от 29.08.2016 г., уточнена с молба от 26.09.2016 г., на Р. Б. С. от гр. С. срещу протокол от 15.08.2016 г. на Комисията за провеждане на търг за отдаване под наем на общински земеделски недвижими имоти при община - Г. и е прекратил производството по делото. За да постанови прекратителното си определение, АССО, базирайки се на приложимите разпоредби на чл. 24а, ал. 5 от ЗСПЗЗ и съответните разпоредби от Наредба № 8 на ОбС- Г. за реда за придобиване, придобиване и разпореждане с общинско имущество на територията на община - Г., е заключил, че атакувания протокол на Комисията за провеждане на търга не съставлява индивидуален административен акт, подлежащ на самостоятелно обжалване, а съставлява част от процедурата по издаване на индивидуален административен акт, който е заповедта за определяне на спечелилия търга за отдаване под наем на имот от общинския поземлен фонд. . По горните съображения АССО е постановил прекратителното си определение, оставено в сила от ВАС, Първо отделение. Отмяната на влязъл в сила съдебен акт представлява извънреден и извънинстанционен способ за защита, който се осъществява само на конкретни, изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 239 от АПК основания. Доколкото молителят в съдебно заседание твърди, че претендира отмяна на влязлото в сила съдебно определение само на основание чл. 239, т. 6 от АПК, настоящият съдебен състав следва да се произнесе изрично за наличието на законовите предпоставки за отмяна само по този законов текст. В конкретния случай не е налице основание за отмяна на съдебното определение по чл. 239, т. 6 от АПК. Основание по чл. 239, т. 6 от АПК за отмяна е не всяко твърдяно нарушение на принципите на Конвенцията за защита правата на човека, а наличието на решение на Европейския съд за защита правата на човека, с което такова нарушение на Конвенцията за правата на човека и основните свободи е установено по отношение на молителя. За да бъде отменително основание по чл. 239, т. 6 от АПК, решението на ЕСПЧ трябва да установява нарушение на Конвенцията по конкретния случай-предмет на съдебния акт, чиято отмяна се иска., т. е. решението на ЕСПЧ е основание за отмяна по смисъла на чл. 239, т. 6 от АПК само ако същото обвързва българската държава и молителя по чл. 238, ал. 1 от АПК по конкретния казус, за който има влязло в сила съдебно определение, чиято отмяна се иска. Р. С. нито твърди, нито представя каквото и да било решение на ЕСПЧ, а още по-малко такова, постановено между него самия и българската държава с предмет - конкретния казус. При липса на условието за отмяна, визирано в чл. 239, т. 6 от АПК, искането на Р. Б. С. следва да бъде отхвърлено като неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия

Цитирани разпоредби

1