Решение № 6967 от 9.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13465/2019 г.

Решение № 6967 от 9.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13465/2019 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. Радуков против решение № 1445 от 28.06.2019 г., постановено по адм. д. № 280/2019 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – кметът на Община Родопи, Област Пловдив, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Пловдив отхвърля жалбата на Р. Радуков против заповед № 1315/08.11.2017 г. на кмета на Община Родопи, с която, на основание чл. 225 а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж – "подпорна стена с ограда" находящ се югоизточно от масивна жилищна сграда в УПИ V -12, кв. 3, попадащ в част от улица – публична общинска собственост между о. т. 14-17 и в част от УПИ ІІІ -14, кв. 6 по плана на в. з. "Равнища", с. Дедово, община Родопи, област Пловдив. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата е в съответствие с материалния закон, поради което прави извод за нейната законосъобразност. Решението е постановено след като Върховният административен съд отменя предходно, постановено по делото решение и връща същото за ново разглеждане от друг състав на същия съд с указания да се установи извършителят на строежа и времето на изграждането му и в зависимост от това да направи извод за търпимост на същия. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган съгласно изискването на чл. 225 а, ал. 1 ЗУТ, а именно кмета на общината, предвид факта, че процесния строеж е шеста категория. Заповедта е издадена в предписаната от закона форма, като същата съдържа фактически и правни основания за издаването й и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. От компетентните органи е съставен констативен акт, с които е установено извършено незаконно строителство в чужди имоти, без учредено право на строеж и без разрешение за строеж. Констативният акт е съобщен на жалбоподателя по надлежния ред. Следователно при постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че извършител на процесния строеж е жалбоподателя. От събраните по делото доказателства е установено, че Р. Радуков придобива УПИ V-12 като празно дворно място през 1997 г. От преценката в съвкупност на събраните по делото доказателства се установява, че строежът е извършен след 2002 г. Съдът не е следвало да дава вяра на свидетелката Р. Кибарска, тъй като свидетелските й показания са в противоречие с всички останали събрани по делото доказателства, в т. ч. и с изявлението, направено от същата в приложената по делото декларация относно годината на извършване на строежа. Не следва да се вземат предвид и показанията на свидетелката Дакова, майка на жалбоподателя, която от една страна е заинтересувана от изхода на спора, а от друга страна заявява, че не може да каже дали при закупуването на имота е имало подпорна стена. След като е установено, че строежът е изпълнен след 2002 г., то към този момент собственик е жалбоподателя, поради което правилно същият е посочен като адресат на оспорената заповед. Законосъобразен е изводът на съда, че процесния строеж е незаконен. От събраните по делото доказателства е установено, че Радуков изгражда югоизточно от собствения си имот УПИ V-12, кв. 3 по плана на в. з. "Равнища", с. Дедево подпорна стена, от която 3. 00 м. попадат в терен, отреден по действащия регулационен план за улица между о. т. 14 - о. т. 17, напречно на надлъжната й ос, а 4. 67 м. попадат в УПИ IІІ-14, кв. 6 по плана на в. з. "Равнища", с. Дедево, собственост на трето лице. Подпорната стена представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Строежът е от шеста категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 147, т. 5 ЗУТ и според легалното определение на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е незаконен, тъй като е изграден в имоти чужда собственост, без учредено право на строеж и без разрешение за строеж, каквото се изисква съгласно чл. 147, ал. 1, т. 5 ЗУТ. В тази връзка позоваването на касатора на § 2 ПЗР към ЗИД на Закона за териториално и селищно устройство - ДВ, бр. 14 от 2000 г. (отм.); , е неоснователно. В случая тази норма е неотносима, тъй като не е налице изменение на действащия ПУП по предвидения за това в закона ред. По тези съображения са неоснователни и доводите, че отреждането на части от имота за улица е отпаднало и собствеността не е преминала върху общината, а е останала собственост на жалбоподателя. Ето защо изводът на съда за материална законосъобразност на оспорената заповед е правилен. Предвид установената дата на извършване на строежа § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ е неприложим, поради което строежът не е търпим и подлежи на премахване. Но дори и да се приеме, че строежът е извършен през 1997 г. в какъвто смисъл е приложената по делото нотариално заверена декларация, то същият не е търпим, тъй като предвид твърдяната година на извършване на строежа, то същият попада в хипотезата на § 16, ал. 2 ПР ЗУТ, която в случая е не е налице, тъй като не са ангажира доказателства строежът да е деклариран в законоустановения срок, съобразно изискванията на цитираната норма. Правилно съдът приема, че дори и да се приеме, че строежът е извършен преди 1995 г., то същият отново не е търпим, тъй като по действащия ПУП – ПРЗ част от процесния строеж попада в терен, отреден за улица, а част в УПИ ІІІ IV-14, кв. 6, собственост на трето лице. Следователно строежът е в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план и не е допустим по правилата и нормативите действали както по време на извършването му, а също и по сега действащия ЗУТ, тъй като както ЗТСУ (отм.); , така и ЗУТ, не допускат извършването на строежи върху улица - публична общинска собственост, а също и в нарушение на разпоредбите на чл. 55 ЗТСУ (отм.); и чл. 224 и сл. ППЗТСУ (отм.); , съответно на чл. 148, ал. 1 и чл. 182, ал. 1 ЗУТ. В случая чл. 151, т. 4 и 11 са неприложими, тъй като строежът е изграден в чужди имоти. Ето защо като приема, че процесния строеж не е търпим съдът постановява решение в съответствие с материалния закон, а направените в този смисъл изводи са съответни на събраните по делото доказателства. При постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на процесуалните правила, а и конкретни такива не се сочат от касатора. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени следва да се осъди Р. Радуков да заплати на Община Родопи, област Пловдив сумата 600 лв. (шестстотин лева) представляваща адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,