Решение № 1538 от 4.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9024/2008 г.

Решение № 1538 от 4.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9024/2008 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по касационни жалби на "Чистота - Искър" ЕООД, със седалище и адрес на управление град София, чрез пълномощника си адв. Генчев, директора на РИОСВ - София и кмета на Столична община, против решение от 23.04.2008 година, постановено по адм. дело № 6181/2007 година на Административен съд (АС) София-град. Оплакванията в касационните жалби са за неправилност на решението, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се оплакване и за недопустимост на решението в частта му, с която АС се произнесъл по законосъобразността на решение № 50-СГ/4.09.1995 година на директора на РИОСВ - София. Ответникът - Сдружение с нестопанска цел "Защита здравето и живота на населението и околната среда, " чрез пълномощника си адв. Коджабашев оспорва касационните жалби и поддържа становище за тяхната неоснователност и правилност на оспореното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационните жалби и неправилност на оспореното решение, като постановено в нарушение на процесуалния и материален закон. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни и при наличие на правен интерес, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, същите са НЕОСНОВАТЕЛНИ. С оспореното решение АС София - град е отменил решение № 12-ДО-907-00/3.12.2007 година на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - София, с което на основание чл. 42, ал. 1 и чл. 12, ал. 1, т. 1 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) е разрешено за срок от 3.12.2007 г. до 3.12.2009 година на "Чистота - Искър" ЕООД да извършва дейности по временно съхраняване, временно третиране, обезвреждане и транспониране на отпадъци на обекти: 1. Площадка № 1, с местонахождение гр. София, кв. "Суходол" и 2. Площадка № 2, с местонахождение гр. София, м. "Искър-юг". Установено е по делото, че административното производство е образувано по искане на "Чистота - Искър" ЕООД от 20.11.2007 година за извършване на дейности по временно съхраняване, предварително третиране, депониране и транспортиране на отпадъци за обектите по т. 1 и 2 на оспореното решение. Към заявлението е била приложена Програма за управление на дейностите по отпадъците, която е утвърдена с решение № 12-ПУДОР-190-02/28.11.2007 година на директора на РИОСВ София. Със заповед № Д-02/27.09.2005 г. на директора на РИОСВ София е наредено на 3.10.2005 година да бъде прекратена експлоатацията на депо "Суходол", да започне процедура по закриване на депото в съответствие с утвърдения с решение № Б-19/2005 г. на директора на РИОСВ София план за привеждане на депото в съответствие с изискванията на Наредба № 8/24.04.2004 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци. В заповедта е посочено, че след изпълнение на плана за закриване на депото следва да бъде уведомена РИОСВ - София да извърши проверка на място и писмено да бъде потвърдено закриването на депото от компетентния орган. На 2.10.2005 година е изтекъл срока на издаденото разрешение за експлоатация на депо "Суходол". В хода на изпълнение на плана за закриването на депото, през месец ноември 2006 година е направено геодезично заснемане, при което е установен неусвоен в хода на експлоатацията на депото свободен капацитет над 430 000 куб. м. С решение № Б-19-1/26.11.2007 година на директора на РИОСВ - София, поправено с решение № РД-32/21.03.2008 година е утвърден актуализиран план за привеждане в съответствие с изискванията на Наредба № 8, "съобразно новонастъпилите фактически обстоятелства към 2007 година - установен свободен капацитет на II и III клетки на II етап на депото. С решение № 195/15.11.2007 година министърът на околната среда и водите е отменил заповед № Д-02/27.09.2005 година на директора на РИОСВ, с която е наредено закриването на депо "Суходол" по реда на чл. 99 и сл. от АПК. Това решение на министъра е оспорено пред Върховния административен съд, който с решение по адм. дело № 1570/2008 година е отменил същото. Посоченото решение на тричленен състав на ВАС е обезсилено с решение по адм. дело № 14203/2008 година на петчленен състав на същия съд, поради което решение № 195/26.11.2007 година на министъра на околната среда и водите е влязло в сила. При така обсъдените доказателства, първоинстанционният съд е обосновал правни изводи, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената форма, но същия е незаконосъобразен като противоречащ на материалноправните разпоредби, посочени като основание за издаването му. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. Правилно първоинстанционния съд е приел жалбата за процесуално допустима. В разглеждания случай, оспореното решение по своята правна природа е индивидуален административен акт - обективира властническо волеизявление на компетентен административен орган, с което се създава ново правно положение. Решението има конкретен, определен адресат и това е "Чистота - Искър" ЕООД - София, на който се дават права да извършва дейностите по сметосъбиране и депониране на битовите отпадъци, генерирани на територията на Столична община. Ето защо, преценката за законосъобразност на производството по издаването и оспорването му следва да се осъществи съобразно правилата, относими към индивидуалните административни актове. Съгласно чл. 147, ал. 1 от АПК, заинтересовани от оспорването на акта са освен адресата и гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси се засягат от него. СНЦ "Защита здравето и живота на населението и околната среда" има качеството на заинтересована страна по смисъла на чл. 147, ал. 1 от АПК и за него е налице правен интерес от обжалване на решението по чл. 99, т. 2 от АПК. Този извод следва и от анализа на разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда и водите, съгласно която управлението на отпадъците се извършва при условията и по реда на този закон и на Закона за управление на отпадъците. В ЗУО и Наредба № 8/24.08.2004 г., издадена от министъра на околната и среда и водите в изпълнение на законовата делегация по чл. 15, ал. 2 от ЗУО, не се съдържа дефиниция на понятието "засегната общественост", която разполага с правен интерес от обжалване на административните актове, засягащи правото на здравословна околна среда, поради което следва да намери приложение даденото определение с нормата на § 1, т. 25 от Допълнителните разпоредби на ЗООС. Според текста на същата "засегната общественост" е едно или повече физически или юридически лица и техните сдружения, организации или групи, които са засегнати или с вероятност да бъдат засегнати, или които имат интерес при процедурите за одобряване на планове, програми, инвестиционни предложения и при вземането на решения за издаването или актуализацията на разрешителни по реда на ЗООС или на условията в разрешителното, включително екологичните неправителствени организации, създадени в съответствие с националното законодателство. Предвид изложеното, правният интерес на сдружението от оспорване на процесното решение произтича от предмета и целите, за които е учредено, видно от приложеното удостоверение за актуално състояние. Поради това, оспореният пред АС акт подлежи на самостоятелен съдебен контрол и е налице правен интерес по отношение на СНЦ "Защита здравето и живота на населението и околната среда" да го оспори. Жалбата е била подадена и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и на това основание също е процесуално допустима (решението е издадено на 3.12.2007 година, а жалбата срещу него е подадена чрез административния орган на 12.12.2007 година). В касационните жалби се прави оплакване за недопустимост на оспореното решение в частта му, в която АС се е произнесъл по законосъобразността на решение № 50-СГ/4.09.1995 година за оценка на въздействието върху околната среда на директора на РИОСВ - София. В мотивите на оспореното решение съдът е обсъдил посоченото решение досежно неговия срок, като е направил констатация съобразно съдържанието му, че то е с определен срок и с изчитането на този срок действието му се прекратява. Такива констатации са допустими и с тях съдът не се произнася по законосъобразността на посочения административен акт по реда на косвения съдебен контрол, а само констатира, че срокът на действие на този акт е изтекъл с изтичане на определения в него едногодишен срок и той не поражда правни последици към момента на представянето му от страните по делото и момента на произнасяне на административния орган. Тези изводи на съда представляват обсъждане на доказателствата по делото в тяхната съвкупност, а не произнасяне по законосъобразността на посоченото решение, с оглед на което оплакването е неоснователно. Касаторите навеждат доводи за неправилност на решението на АС, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в недопускане на поисканата от "Чистота - Искър" ЕООД съдебно - техническа експертиза, която да установи какви са били свободните обеми за депониране на отпадъци в депото, което е довело до постановяване на решението при непълнота на доказателствата. Това оплакване също е неоснователно. Поисканата експертиза е била неотносима към правния спор и не влияе върху законосъобразността на оспореното решение, с оглед на което правилно не е допусната от първоинстанционния съд. Това е така, тъй като с предходното решение на министъра на околната среда и водите е било отменено затварянето на депото и по този начин е разрешено неговото ползване. С оглед на това е без значение фактът на наличие или липса на свободни обеми. На второ място, издаденото решение от директора на РИОСВ София е извършено при условията на възобновяване на административното производство по реда на чл. 99, ал. 1 от АПК от висшестоящия административен орган, чиито акт е влязъл в законна сила, и той е основание за издаване на оспореното решение. Като съществено нарушение на съдопроизводствените правила се сочи обсъждането в мотивите на решението от първоинстанционния съд на Националната програма за управление дейностите по отпадъците, която не е била приобщена към доказателствата по делото. АС е изложил съображения, че оспореното пред него решение противоречи на изискванията в програмата, съгласно които депото в Суходол не отговаря на европейските изисквания и следва да бъде закрито до 2008 година. Според АС, директорът на РИОСВ София е длъжен да съобразява издаваните административни актове с Националната програма, и след като оспореното решение й противоречи, същото е незаконосъобразно. Националната програма се приема от Министерския съвет по силата на чл. 28, ал. 1 от ЗУО, но същата не е нормативен акт, поради което изискванията в нея са само препоръчителни. Поради това настоящият състав не споделя изводите на АС, че оспореното решение е незаконосъобразно поради противоречието си с изискванията на Националната програма. С оглед на това и неприемането на програмата като писмено доказателство по делото не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Третото оплакване в касационните жалби е за нарушаване на материалния закон от АС при постановяване на оспореното решение. АС София град е приел, че оспореното през него решение противоречи на материалноправни разпоредби - чл. 12, чл. 37 от ЗУО, чл. 117 от ЗООС. Липсата на комплексно разрешително за експлоатацията на депо Суходол и на решение за оценка по ОВОС са приети като абсолютни предпоставки за разрешаване на дейност по експлоатация на депото, и в този смисъл те водят до незаконосъобразност на административния акт, с който е разрешена експлоатацията на депото за определен срок. В разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗУО (в редакцията й към датата на издаване на оспореното решение - ДВ, бр. 77 от 2005 година) е предвидено, че за извършване на дейностите по събиране, транспортиране, временно съхраняване, предварително третиране, разкомплектоване, оползотворяване и/или обезвреждане на отпадъци се изисква: т. 1. - разрешение, издадено по реда на чл. 37 или; 2 - комплексно разрешително, издадено по реда на глава седма, раздел II на Закона за опазване на околната среда (ЗООС). Към административната преписка административния орган не представил доказателства за изпълнение на тези задължителни законови изисквания. Административният орган не оспорва факта, че за експлоатацията на депо Суходол не е издадено разрешително, но доводите му в тази насока са, че операторът на депото - "Чистота - Искър" ЕООД е подал заявление от 30.03.2007 година до Изпълнителна агенция по околната среда за издаване на комплексно разрешително по чл. 117 от ЗООС, с което по отношение на него е приложима разпоредбата на чл. 12, ал. 5 от ЗУО, която отменя изискванията за издаване и получаване на разрешения по чл. 37, във вр. с чл. 12 от ЗУО. Това становище не се споделя от настоящия състав. Тълкуването на цитираните правни норми сочи, че в случаите, когато отпадъците нямат опасни свойства за дейностите по събиране, транспортиране и временно съхраняване (ал. 2, т. 1 на чл. 12 от ЗУО), разрешения не се изискват, като в тези случаи директорът на РИОСВ, на чиято територия се извършват дейностите, издава регистрационен документ по образец, одобрен от министъра на околната среда и водите, по реда на глава пета, раздел II - арг. от ал. 4 на чл. 12. Следователно, само когато се извършват дейности по ал. 2, т. 1 и 2 от чл. 12 от ЗУО, не се изисква разрешително, което се замества от посочения регистрационен документ. Когато се извършват едновременно дейности по ал. 1 и 2 (какъвто е случая с депото Суходол), тогава лицата могат да подават заявление за издаване на разрешение по чл. 37 за всички дейности, което отменя изискването за издаване на регистрационен документ - ал. 5 на чл. 12 от ЗУО. Т. е. издаденото разрешително за дейностите по ал. 1 може да отмени издаването на регистрационен документ в случаите на ал. 2, но регистрационния документ не може да замести изискването за издаване на разрешително за дейности по ал. 1 и 2, каквото касаторът "Чистота - Искър" ЕООД е поискал, но към датата на постановяване на решението за извършване на дейности в депо Суходол не е било издадено. Нарушаването на разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗУО води до незаконосъобразност на оспореното решение поради противоречието му с цитираната материалноправна разпоредба. Оплакването на касаторите за допуснато нарушение на материалния закон при постановяване на оспореното решение, като противоречащо на разпоредбата на чл. 117 от ЗООС също е неоснователно. Нормата на чл. 117, ал. 5, т. 1 от ЗООС (в редакцията му, обн. в ДВ, бр. 77 от 2005 година) гласи, че "подаването на заявление за издаване на комплексно разрешително или наличието на комплексно разрешително за изграждане и експлоатация на нови и/или за експлоатация на действащи инсталации и съоръжения отменя изискванията за издаване и получаване на разрешения, разрешителни, лицензии, експертизи и оценки по чл. 37, във вр. с чл. 12 от ЗУО". Следователно, за да бъде разрешена дейността на депо Суходол е било необходимо или представяне на разрешително по чл. 12, ал. 1, т. 1 от ЗУО, или комплексно разрешително по чл. 117, ал. 5 от ЗООС. Безспорно е от доказателствата по делото, че посочените разрешителни не са били представени на административния орган към момента на издаване на разрешението за експлоатация на депото, нито са представени в хода на съдебното производство. Към преписката е било приложено решение по ОВОС № 50-СГ (4.09.2005 година на директора на РИОСВ, издадено на основание чл. 20, ал. 1 и чл. 23б от ЗООС) отм. (, с което е дадена оценка за въздействието на околната среда за реализация на проект за обект "Площадка за санитарно депониране на твърди отпадъци от град София при кв. "Суходол" - II етап, при определени в него условия, което е за срок от една година. Така представеното решение е обсъдено от първоинстанционния съд, като съображенията му се споделят изцяло от този състав. Освен че същото е с определен срок, който е изтекъл на 4.09.2006 година, то касае строителството на площадка в депо "Суходол", а не разрешително за експлоатация на цялото депо по смисъла на чл. 117 от ЗООС. Не може да се приеме за основателно становището, че срокът на действието на това решение е продължил с направена постъпка от възложителя за удължаването му. С писмо от 7.12.2006 година на зам. кмета на Столична община до директора на РИОСВ София е направено искане не за удължаване на срока на решението, а е изложено намерение за възобновяване на експлоатацията на втория етап на депо Суходол. На това писмо директорът на РИОСВ е отговорил с писмо от 5.03.2007 година, като е уведомил Столична община, че при липса на промяна на технологията и вида на отпадъците не се извършва процедура по задължителна оценка за ОВОС. Писмото от 7.12.2006 година е подадено след изтичане на срока на решението от 4.09.2005 година, поради което същото е прекратило действието си, още повече че в него се прави друго искане. Следва са се подчертае, че оценката по ОВОС за строителство на част от обекта, е различна от оценка по ОВОС за неговата експлоатация. С оглед на това правилно АС е приел, че решение по ОВОС към датата на издаване на оспореното решение не е била налице. Освен това в потвърждение на извода, че "Чистота - Искър" ЕООД не е правило искане за комплексно разрешително за времето от 27.09.2005 година) когато е прекратена дейността на депо "Суходол" до 30.03.2007 година е фактът, че за този период дейността на депото е била прекратена и не е било необходимо издаване на разрешително за експлоатация както и оценка за въздействието върху околната среда, предвид на изискванията и действията на компетентните органи в съответствие с изискванията на Националната програма да бъде преустановена окончателно дейността му, и в изпълнение на решение № 195/15.11.2007 година на министъра на околната среда и водите и решение № 12-ДО-907-00/3.12.2007 година на директора на РИОСВ. По изложените съображения, оспореното решение на АС София - град като допустимо, обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане от пълномощника на касационния ответник, административният орган следва да бъде осъден да му заплати направените разноски пред настоящата инстанция в размер на 180 лева, представляващи адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение